Решение № 14393 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7896/2017 г.

Решение № 14393 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7896/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. В., чрез пълномощника му адв. Р. Дучева – САК, срещу Решение № 1619 от 13.03.2017 г., постановено по адм. дело № 9655/2016 г. от Административен съд София-град (АССГ). В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответникът – Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), чрез процесуалния представител юрк. А. Димитров, в съдебно заседание и в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а процесното решение да бъде оставено в сила, като законосъобразно и правилно. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба, подадена от А. В. срещу Агенция за държавна финансова инспекция, с която се претендира ответникът да бъде осъден, по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 170 000 (сто и седемдесет хиляди) лева, ведно с лихвите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените в производството съдебни разноски за това, че в рамките на повече от седем години е преживял непрекъснат дискомфорт от необходимостта да се съобразява с ограниченията, произтичащи от наложените му наказания, бил е изолиран от близки и познати, никой не желаел да контактува с него, тъй като официално бил обявен от прокуратурата за крадец и третиран като престъпник, вменено му било чувство на вина и изпаднал в трудно финансово положение вследствие наказателната репресия от страна на прокуратурата и съда, придружена от финансовия натиск на Община Велинград, като имал множество неблагоприятни психически изживявания във връзка с постоянните явявания в съдебни заседания, повдигане на обвинения, привличане като обвиняем, съставляващи неимуществени вреди, които според него подлежат на репариране от държавата. В този период не бил в състояние да си намери подходяща работа, настъпила фактическа раздяла със съпругата му, като след това се развели, поради уроненото добро име на семейството. С обжалваното решение решаващия съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан така предявения иск, като въз основа на фактическите установявания и приложените доказателства е счел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест. Приел е още, че не е доказана пряка причинна връзка между одитния доклад, станал повод Прокуратурата на РБ да образува наказателно производство срещу г-н В., в качеството му на временно изпълняващ функциите кмет на община Велинград, и твърдяните неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. По силата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да се реализира безвиновната отговорност на Държавата следва да се докаже, с всички допустими доказателства и доказателствени средства, наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на правната норма, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; 2. при и по повод административна дейност; 3. вреда - в случая - неимуществена и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен. В случая първостепенния съд обосновано е приел, че не е налице първият от посочените елементи на фактическия състав на нормата. Не се твърди и не се сочи акт, издаден от длъжностни лица на ответника или от АДФИ в изпълнение на негова административна дейност, който да е отменен, като незаконосъобразен по предвидения в закона ред. Не се твърди и не се сочи действие/бездействие на ответника, чиято незаконосъобразност да бъде установена от съда, пред който е предявен иска. На второ място, правилно е установено отсъствието на пряка и непосредствена причинна връзка прието между описаните в исковата молба неимуществени вреди и одитния доклад, станал повод за образуване на наказателно производство и повдигане на обвинение от страна на Прокуратурата на РБ. Обосновано съдът е приел, че одитния доклад не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, защото с него не се създават права или задължения, нито непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на одитираното лице. Затова, както към момента на издаването му, така и към настоящия момент не е предвиден процесуален ред за обжалването му (вж. чл. 20, ал. 5 от ЗДВФК – отм.). Одитният доклад има единствено констативна функция и служи за иницииране евентуално на друго производство, пред органа, който е възложил одита, като в конкретния случай това е Прокуратурата. В този смисъл причинната връзка с вредите е опосредена от актове и действия на Прокуратурата, а не пряка. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършил правилна преценка за приложението на материалния закон. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение