Решение № 8003 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11848/2009 г.
ВАСI отделение15.06.2010 г.докладчик Мариника Чернева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 59/06.07.2009 г. на Административен съд София - Град, (АДмС - София-град), Първо отделение, 10 състав, постановено по адм. д. № 6571 по описа за 2008 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на Авиокомпания "България Ер" АД, гр. София, представлявано от Димитър Иванов Павлов - главен изпълнителен директор и Александър Димитров Керезов - прокурист срещу Решение № РМ 401-0241/29.09.2008 г. на Директора на РМД - гр. София, с което е потвърдено Решение № 430/22.07.2008 г. на началника на Митница Аерогара София в частта, с която на дружеството се отказва възстановяването на акциз в размер на 56560,36 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Решение № 430/22.07.2008 г. на началника на Митница Аерогара София, потвърдено с Решение № РМ 401-0241/29.09.2008 г. на Директора на РМД гр. София, в частта, с която на дружеството се отказва възстановяването на акциз в размер на 56560,36 лв. ОСЪЖДА Директора на Агенция Митници да заплати на "България Ер" АД, гр. София, представлявано от Димитър Иванов Павлов - главен изпълнителен директор и Александър Димитров Керезов - прокурист разноски по делото в размер на 13830 (тринадесет хиляди, осемстотин и тридесет) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8003 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11848/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Авиокомпания "България Ер" АД, гр. София, представлявано от Димитър Иванов Павлов - главен изпълнителен директор и Александър Димитров Керезов - прокурист, против Решение № 59/06.07.2009 г. на Административен съд София-град, (АДмС София - Град), Първо отделение, 10 състав, постановено по адм. д. № 6571 по описа за 2008 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № РМ 401-0241/29.09.2008 г. на Директора на РМД - гр. София, с което е потвърдено Решение № 430/22.07.2008 г. на началника на Митница Аерогара София в частта, с която на дружеството се отказва възстановяването на акциз в размер на 56560,36 лв. Касаторът твърди, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Излагат се подробни съображения. Претендира се отмяна на съдебното решение и отмяна на атакувания данъчен акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директора на Агенция Митници, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като първоинстанционното решение е постановено при спазване на материалния закон и е обосновано. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. За да отхвърли жалбата административният съд е установил, че спор между страните досежно фактите не съществува и те правилно са установени от административния орган. По време на административното оспорване и на съдебното производство са събрани доказателства, установяващи доставянето на процесните количества гориво от "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД на "България Ер" АД, съответно придобиването на реактивното гориво от дружество, което притежава качеството на краен потребител по смисъла на ЗАДС. Доставката на реактивното гориво за въздухоплавателните средства на "България Ер" АД е осъществена чрез използването на единствения дистрибутор "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД, който е разполагал с необходимото количество реактивно гориво Джет - А1 към датата на талоните, но същевременно дистрибуторът не притежава удостоверение за краен потребител. Въз основа на сключени договори с концесионера на летищата в Бургас и Варна и със собственика на летище София, за доверително съхранение и управление, собственото гориво на "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД е зареждано от съответните складове ГСМ, от името и за сметка на дистрибутора за което той е заплащал възнаграждения на концесионера. "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД обаче независимо, че е придобил първи по време реактивното гориво от производителя - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и че е получил АДД, не е предприел съответните действия за възстановяване на акциза. Данните от писмените доказателства се потвърждават от заключението на вещото лице по ССчЕ, изслушано по време на съдебното производство. Правно - релевантно за възстановяване на акциза е притежаването на качеството на краен потребител от "България Ер" АД, а не обстоятелството дали реактивното гориво е директното придобито от производителя му. Разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗАДС предвижда, че освобождаването по ал. 1, т. 1 и ал. 2 се прилагат само за освободени от акциз крайни потребители. От данните по делото е видно, че дистрибуторът "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД не е краен потребител, поради което посоченото дружество не е предприело фактически действия за възстановяване на акциза за горивото, което е придобило от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Ако и на крайния потребител "България Ер" АД се отрече възможността да поиска възстановяване на акциза за същото гориво, това би означавало акцизът изобщо да остане невъзстановен, което не е целта на ЗАДС. В подкрепа на изложеното по - горе са действията на митническия орган, който е възстановил на "България Ер" АД част от акциза за горивото, заредено от "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД и за което не е имало разминаване между датите на талоните за доставка и АДД. Възстановения акциз на "България Ер" АД е за гориво по отношение на което АДД също са издадени на дистрибутора. Съгласно разпоредбата на чл. 26 от ЗАДС (в сила от 1.07.2006 г. - ДВ, бр. 91 от 2005 г.) в случаите на изнасяне на акцизни стоки, внесеният в републиканския бюджет акциз се възстановява, а с ал. 2 (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) е уредено, че с изключение на случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1, доставката на енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства се смята за изнасяне и обезпеченият/платеният за стоките акциз се освобождава/възстановява по ред и в срокове, определени с правилника за прилагане на закона, като това не се отнася за плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди. Следвало е да се направи разграничение между доставките на горива, с които са извършени полети по международни линии и отделно, зареждане на гориво за осъществени полети по вътрешни линии, и съобразно установените по делото данни, включително и приета и неоспорена от страните ССЕ, е приел за установено, че за да бъде възстановен акциза за горива, с които са осъществени полети по международна линия е необходимо представянето на митническа декларация, съгласно изискването на чл. 23, ал. 2, т. 4 ППЗАДС. Такава обаче не е необходимо да бъде представяна за осъществените вътрешни полети, а необходимите документи за възстановяване на акциз са документи за зареждане на въздухоплавателното средство с гориво за съответния полет и фактура за заплащане на горивото с включен акциз. По делото е приета ССЕ, неоспорена от страните, която установява зареждане на въздухоплавателни средства на "Авиокомпания България Ер" АД с гориво от "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД от складова наличност на дружеството-доставчик на Летище София към датите на осъществяване на полетите. С установяването на складова наличност на горива и безспорна установеност на платения акциз, са налице предпоставките на разпоредбата на ал. 2 от чл. 26 ЗАДС за възстановяване на платен акциз за зареждането с гориво на въздухоплавателни средства, които не се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди. За конкретното искане за възстановяване на акциз за горива, с които се е осъществил вътрешен полет, са относими изискванията на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗАДС и чл. 22, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗАДС, за установяване на които като документи към искането е достатъчно да се представи фактура за закупени акцизни стоки по цени с включен акциз и документи, доказващи доставката на енергийни продукти за зареждане на въздухоплавателно средство. При безспорна наличност на тези документи към искането в частта за заредено гориво, с което се е осъществил вътрешен полет, искането е основателно и следва да бъде уважено. По изложените съображения, решението, с което е отхвърлена жалбата на "България Ер" АД, гр. София срещу Решение № РМ 401-0241/29.09.2008 г. на Директора на РМД, гр. София е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Следва да се отмени и атакуваното Решение № РМ 401-0241/29.09.2008 г. на Директора на РМД - гр. София, с което е потвърдено Решение № 430/22.07.2008 г. на началника на Митница Аерогара София в частта, с която на дружеството се отказва възстановяването на акциз в размер на 56560,36 лв. При този изход на процеса, следва да се присъдят на касатора направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 13830 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение,