Решение № 581 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2938/2017 г.

Решение № 581 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2938/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М. против решение № 8253 от 22.12.2016 г., постановено по адм. д. № 11572/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. И. се доводи за неправилност на решението, които касационната инстанция квалифицира като такива за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е решението да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна - Министерство на правосъдието, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от Е. Д. М., понастоящем в Затвора - гр. С., иск против Министерство на правосъдието за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер от 10000 лв., изразяващи се в разстройство на здравето и упражнен психически тормоз от престоя му на 23.11.2015 г. в ареста в сградата на Софийски районен съд, ул. "Д. Ц." №.... Административният съд е приел, че в разглеждания казус надлежен ответник по иска е следвало да бъде Г. Д. "Охрана" при Министерство на правосъдието, а не самото министерство, защото съгласно чл. 391, ал. 2 и ал. 3 от Закона за съдебната власт, главна дирекция "Охрана" е юридическо лице със седалище С. към министъра на правосъдието, като дирекцията организира и осъществява охраната на съдебните сгради. Освен това съдът е счел, въпреки събраните доказателства, че искът е недоказан по основание и размер, поради което го е отхвърлил. Така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Настоящият състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че Министерство на правосъдието е ненадлежен ответник по настоящата искова претенция. Действително, Главна дирекция "Охрана" /ГДО/ е юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище С. и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, но направената в решението преценка не съответства на точния смисъл на правните норми, на които се позовава съдът. Ищецът се оплаква от лошите битови условия в помещението за временен престой в сградата на Районния съд - С., което било под земята, без достъп на чист въздух, не било почистено и миришело на нечистотии. Главна дирекция "Охрана", респективно длъжностните лица и органите, включени в състава на дирекцията, нямат задължения, свързани с осигуряването на нормална жизнена среда в помещенията за временен престой и задържане в съдебните сгради. До изменението на чл. 130а на Конституцията на Р. Б. /ДВ, бр. 100 от 18 декември 2015 г./ имуществото на съдебната власт се управлява от министъра на правосъдието. Местоположението и видът на помещенията за временен престой и изолация на задържани се определят при проектирането на обектите на съдебната власт. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4 от 10 януари 2008 г. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт /обн., ДВ, бр. 8 от 25.01.2008 г./, инвестиционният проект на обект на съдебната власт се приема от експертен технически съвет при министъра на правосъдието. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата, за осигуряване на безопасността и охраната в обектите на съдебната власт се обособяват и обозначават с табели зона за сигурност с ограничен достъп - за задържани и принудително доведени лица, като в тази зона се проектират и изграждат помещения за временен престой и изолация на задържани. Наредбата не предвижда задължения за ГДО за поддържане на обособените зони. Що се отнася до хигиенните условия в такива помещения, поддръжката им е задължение на органите/длъжностните лица, които са отговорни за стопанисването на сградата. Съгласно чл. 388, ал. 1 от Закона за съдебната власт (в редакцията съгласно ДВ, бр. 33 от 30 април 2009 г.) министърът на правосъдието разпределя ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, между отделните нейни органи и може да възлага стопанисването им на административните им ръководители. Съгласно чл. 22, т. 3 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието (Правилника), Дирекция "Управление на собствеността" (която е част от общата администрация на министерството съгласно чл. 18, т. 4 от Правилника) осигурява поддържането и ремонта на предоставените на Министерството недвижими имоти и движими вещи. В чл. 22, т. 5 от Правилника е предвидено, че посочената дирекция организира и осигурява почистването и отговаря за санитарно-хигиенните условия в административните сгради на Министерството и прилежащите им терени. АССГ не е съобразил посочените правни норми. Не са изяснени и фактите, свързани с проектирането, изграждането и стопанисването на бившата сграда на Софийски районен съд, находяща се в гр. С., бул. "Д. Ц." №..., в която се намира помещението за временен престой и изолация на задържани лица. Не е установено спазвани ли са хигиенните норми в помещението, в което е бил задържан касатора, като в правомощията на съда е било използването на специални знания за тази цел, както и изискването на справки на ответника. Освен това решението е постановено при превратно тълкуване на събраните доказателства - свидетелски показания и експертно заключение, от които не могат да се направят фактически изводи в смисъла, изложен от АССГ. По изложените съображения, решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне за ново разглеждане, при което следва да се изяснят фактите, свързани с проектирането, изграждането и стопанисването на сградата на Районния съд-С., в която се намира помещението за временен престой и изолация на задържани лица, като, след даване надлежни и подробни указания по доказателствената тежест, се съберат относимите доказателства и същите се обсъдят поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,