Решение № 4413 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12838/2010 г.

Решение № 4413 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12838/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от Мирослав Георгиев Джуров от гр. Свети Влас, община Несебър касационна жалба срещу решение № 1022 от 24.08.2010 г. на Административен съд - гр. Бургас, постановено по адм. д. № 1028/09 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 020900262 от 29.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-143/25.06.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че от процесния недвижим имот в гр. Свети Влас жалбоподателят притежава 1/2 ид. ч., а другата 1/2 ид. ч. е собственост на неговия брат. Сградата е построена върху парцела, върху който се е намирала старата им къща - собственост на майка му и със средства, получени от нея. Това обстоятелство е признато от органите по приходите и от съда. С РА не са определени задължения за 2004 г. и 2005 г. и това го прави нищожен и незаконосъобразен. Ревизиращите органи не са изискали сведения за получените заеми от "Уникредит Булбанк". Претендира се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Бургас е бил РА № 020900262 от 29.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-143 от 25.06.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. При констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК органите по приходите са определили основата за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. и 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в следните размери: за 2003 г. - 176.38 лв. и лихва - 118.69 лв.; за 2006 г. - 11 371.70 лв. и лихва - 3 347.43 лв.; за 2007 г. - 30 027.83 лв. и лихва - 3 517.83 лв. Установено е, че Мирослав Георгиев Джуров е осъществявал търговска дейност като ЕТ "Миро - Мирослав Джуров" и за 2003 г. в подадената ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) е декларирал доход в размер на 105.24 лв. В писмените си обяснения е декларирал, че единствените му доходи са именно от дейността му като ЕТ. Разходите за 2003 г. са определени на база данните от НСИ за издръжка на едно лице, направените разходи за услуги, получени от "Космо Мобайл България" - ЕАД, платени местни данъци и такси и внесени осигуровки. На тази база като разлика между разходите и получените доходи е определена данъчната основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 2 274.42 лв. За 2004 г. е признат доход в размер на 45 000 лв., представляващ получен заем от майката на ревизираното лице Величка Чапарова и е установено, че получените средства превишават направените разходи, като разходите са определени по посочения по-горе относно 2003 г. начин. Остават налични 42 498.93 лв. Няма определено задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). За 2005 г. е признат доход в размер на 50 000 лв., представляващ получен заем от майката на ревизираното лице Величка Чапарова и е установено, че получените средства превишават направените разходи и остават налични 89 845.27 лв. Няма определено задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). За 2006 г. към наличните доходи от предходните години в размер на 89 845.27 лв. е прибавен и доход в размер на 1030.98 лв., който е деклариран с подадената ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) във връзка с осъществяваната дейност като ЕТ. Към разходите, изброени по-горе, е прибавен и разход в размер на 136 968 лв. за построяването на 1/2 ид. ч. от четириетажна сграда в гр. Свети Влас на ул. "Цар Симеон I" № 13 в УПИ ХI-87, кв. 8, съгласно експертната оценка на Цветанка Ангелова за етап "груб строеж". При съпоставката на получените доходи и изразходваните средства е установено, че изразходваните превишават получените с 50 032.05 лв. Върху тази основа е определен дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). За 2007 г. е деклариран доход от дейността като ЕТ в размер на 860 лв. Изразходваните средства са в размер на 128 825.95 лв., от които 124 531.20 лв. - разходи за построяването на 1/2 ид. ч. от четириетажна сграда в гр. Свети Влас на ул. "Цар Симеон I" № 13 в УПИ ХI-87, кв. 8, съгласно експертната оценка на Цветанка Ангелова за етап "довършителни работи". Върху данъчната основа в размер на 127 965.95 лв. е определен дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Съдът е потвърдил РА, като подробно е обсъдил наведените от жалбоподателя доводи и събраните в хода на ревизионното производство и в съдебното производство доказателства. Следва да се посочи, че наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК не се оспорва. Във връзка с определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. не се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на РА. Вярно е, че предоставените в заем средства от майката на ревизираното лице са признати от органите по приходите, но съобразно дадената оценка на стойността на притежаваната от касатора част от процесната сграда, те не са достатъчни за нейното построяване. Оценката е извършена по метода на увеличената себестойност, предвиден в § 1, т. 10, б. "в" от ДР на ДОПК и не е оборена в хода на съдебното производство. Въпреки че на жалбоподателя съдът е предоставил възможност да бъде изготвена и приета съдебна експертиза, която да определи нова оценка, същият не се е възползвал от тази възможност. Що се отнася до твърденията в касационната жалба за получени заеми от "Уникредит Булбанк", следва да се отбележи, че жалбоподателят нито е твърдял, че е получил такива заеми, нито е представил доказателства в тази насока. В писмените си обяснения е декларирал, че от банки или от други лица, освен от майка си, не е получавал средства. Причината, поради която с РА не са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и 2005 г. е ясно и точно обяснена в РД и РА. Това обстоятелство в никакъв случай не обуславя нищожност или незаконосъобразност на РА. С оглед на изложеното, решението на АС - Бургас като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,