Решение № 439 от 22.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1286/2015 г.

Решение № 439 от 22.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1286/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на подсъдимия Д. В. П., подадена чрез защитника му адвокат Ч., против присъда № 43 от 27.01.2014 г. по внохд № 5117/2013 г. на Софийския градски съд. В жалбата и допълнението към нея се сочи, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не съответства на писмените и гласни доказателства. Изтъква се противоречие между показанията на конфронтиращи се групи свидетели, което предпоставя изводи, базирани единствено на предположения. Въззивният съд се атакува с упреци за проявена избирателност към ценените доказателства и за превратно възприемане на тяхното съдържание във вреда на подсъдимия. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и оправдаване на жалбоподателя. В съдебното заседание пред касационната инстанция касаторът и защитникът му поддържат жалбата по изложените съображения. Прокурорът пледира присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Софийският районен съд, наказателно отделение, 99 състав, с присъда от 26.04.2013 г. по нохд № 23347/2011 г. признал подсъдимия за невинен и го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Софийският градски съд, двадесет и трети въззивен състав, отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил нова, с която признал Д. В. П. за виновен в това, че на 31.07. 2011 г., около 3.00 часа, в с. Б., област С., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил "Ф.", с концентрация на алкохол в кръвта 1,4 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 343г от НК - на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за една година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. В тежест на подсъдимия били възложени сторените по делото разноски. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: Оплакването на касатора за съществени нарушения на процесуалните правила се аргументира с неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите т. е. релевира се касационното основание на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Приведените от защитата аргументи в подкрепа на това твърдение са неприемливи. Основното усилие на касатора е насочено към атакуване на изводите на съда за достоверност на показанията на свидетелите Х., Г., Р. и В.. Всички те са полицейски служители, ангажирани с проверка на сигнал, подаден от свидетеля С., за водач, който управлява неразумно автомобил в центъра на с. Б. Х. и Г. свидетелстват, че забелязали лек автомобил "Ф. Г.", шофиран от подсъдимия, който се движел по [улица] срещу тях и отговарял на описанието, съобщено в полицията. Водачът направил ляв завой и спрял до паркираните в центъра на селото автомобили. Полицаите провели разговор с него и поискали документите му. Той признал, че е изпил няколко бири. Х. и Г. докладвали на дежурния офицер за откриване на нарушителя от сигнала и поискали съдействие за тестването му с техническо средство за употреба на алкохол. В отговор пристигнали свидетелите Р. и В., които изяснили самоличността на шофьора и чрез уреда "Алк." установили 1,61 промила алкохол в издишвания от него въздух. При изследване на кръвната му проба била констатирана концентрация от 1,4 промила алкохол в кръвта. Защитата се противопоставя на тази информация, като последователно поддържа тезата, че подсъдимият не е управлявал моторното превозно средство, а се оказал непосредствено до него в момента на проверката. В подкрепа на тази версия се привеждат показанията на свидетелите С., М., Д. и И. Въззивният съд, за разлика от първостепенния съдебен състав, отказал да кредитира събраните чрез техния разпит доказателства. Той се позовал на заинтересованост на свидетелите, които се намирали в близки роднински и приятелски отношения с подсъдимия и по тази причина имали силен мотив да подкрепят обясненията му. Важно е обаче да се отбележи, че съдът не се е ограничил само с това обстоятелство, което е принципно недостатъчно като оценъчен "филтър" за достоверност на доказателствените източници. Втората инстанция подложила на обективна проверка и анализ двете противостоящи групи гласни доказателствени средства в контекста на цялата доказателствена съвкупност, включваща и писмени доказателства - протоколи и справки, подробно описани на л. 3 от мотивите. В този процес на обсъждане не са допуснати процесуални или логически грешки. Установените от съда релевантни факти не са резултат на едностранчива или превратна интерпретация. В мотивите на присъдата убедително са защитени основанията, с които са отхвърлени възраженията на подсъдимия. Показанията на свидетелите - полицейски служители, са подложени на детайлна съпоставка с останалите доказателствени източници, но тя не е довела до разколебаване на извода за обективност на информацията, получена чрез тях. Въззивният съд логично свързал съдържанието на тези показания с косвените данни в показанията на свидетеля С., който сигнализирал за опасния водач, и на свидетеля Т., който карал автомобил от същата марка, но различен от този на подсъдимия. Предходната инстанция е спазила принципа за обективност при изграждане на вътрешното си убеждение, тъй като е обсъдила без каквато и да било избирателност всички доказателства, включително отново изтъкнатите от защитата пред настоящия съд. Изяснени са чрез разпит в условията на очна ставка и посочените в касационната жалба противоречия в показанията на Г. и Х. за посоката на движение на подсъдимия, които касаторът неправилно приема за непреодолими. В подкрепа на изводите на съда за авторството на деянието са и безспорните данни за поведението на П. при установяване на нарушението. Тогава, в рамките на административната проверка, той не само не оспорил факта на управление на моторно превозно средство, но без възражения се подложил на процедура за тестване за алкохол с техническо средство и чрез кръвна проба - действия, твърде далеч от обичайната реакция на лице, изненадано от несправедливо обвинение. Ето защо касационният съд намира, че обективната истина по делото е постигната по категоричен начин. Хипотезата, че два полицейски патрула са насочили неправилно подозренията си към невинен гражданин, който изобщо не е шофирал, а се забавлявал с компания, е опровергана по убедителен начин при спазване на процесуалните правила. Присъдата не почива на произволни предположения и удовлетворява стандарта на чл. 303, ал. 2 от НПК за доказаност на обвинението. Обобщено, проверяваната инстанция не е допуснала нарушения на процедурата за въззивно производство, предпоставящи опорочаване на постановената от нея присъда, поради което не са налице предпоставки за нейната отмяна на основание чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,