Решение № 6315 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11481/2015 г.

Решение № 6315 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11481/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на P. C. MV A. L. P., Р. К., чрез адв. К. К. срещу Решение № 5227 от 21.07.2015 г. по адм. дело № 6908/2014 г. по описа на Административен съд С. - град, I отделение, 4 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1157339 от 28.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1019 от 6.06.2014 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. С. при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/.

Касаторът твърди, че решението е неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. На първо място, поддържа, че неправилно административният съд е приел, че дружеството-жалбоподател не може да се легитимира като получател на стоките и услугите, предмет на доставка по процесните фактури. Изложил е, че съдът е формирал неверни фактически констатации, които се опровергават от доказателствата по делото, относно факта, че Fiwado е начислил български ДДС по процесните фактури за доставеното гориво. На следващо място, в касационната жалба са изложени доводи за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон- нормите от националния закон /чл. 81 ЗДДС и чл. 3 от Наредба Н-9/16.12.2009 г./, в противоречие с правото на ЕС - чл. 171 от Директива 2006/112/ЕО. Твърди, че са изпълнени всички условия за възстановяване на ДДС. О. се изводите на съда относно изискването за регистрация по ДДС на доставчика и необходимостта от идентификация на получателя с ДДС номер във фактурата по смисъла на чл. 114, ал. 1, т. 8 ЗДДС, както и изводите по приложението на чл. 116 и чл. 115 ЗДДС. П. се, че спазването на изискванията по чл. 114 ЗДДС не е част от условията за възстановяване на ДДС на чуждестранно лице, установено в друга държава членка. Твърденията за нарушения на съдопроизводствените правила се отнасят до преценката на доказателствата по делото, нарушение на служебното начало в административния процес и липса на мотиви в съдебното решение. Според касатора решението е необосновано поради липсата на логически връзки между мотивите в решението и изводите на съда. В обобщение се иска отмяната на решението заедно с отмяната на процесния АПВ и признаване на дружеството правото на възстановяване на съответната сума заедно с лихвите по чл. 9, ал. 3 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г. Претендират се направените разноски.

С допълнителна молба по делото касаторът е направил искане за отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на чл. 226, т. 4 и чл. 227 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС по конкретно посочени въпроси.

Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - гр. С., чрез процесуалния си представител юрк. Иванов, оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Изразява становище за недопустимост и неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на искането за отправяне на преюдициално запитване и дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АССГ е бил АПВ № 1157339 от 28.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1019 от 6.06.2014 г. на директор на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който на P. C. MV A. L. P., Р. К., е отказано възстановяване на ДДС в размер на 3 370,40 лева за периода от 1.10.2010 г. - 31.12.2010 г. по искане с референтен номер № CY2011071800002198, версия 2011-07-18Т16:52:57.

От фактическа страна съдът е установил, че P. C. MV A. L. P. е чуждестранно лице, регистрирано за целите на ДДС на територията на друга държава членка на ЕС - Р. К.. Лицето е подало искане с референтен номер № CY2011071800002198, версия 2011-07-18Т16:52:57 за възстановяване на ДДС за периода 1.10.2010 г. - 31.12.2010 г. Дружеството е посочило в искането си за възстановяване на данък 4 документа, а именно: фактура № 8990000065 от 11.10.2010 г. с данъчна основа 16 752 лв. и данък в размер на 3 350,40 лв., фактура № 89000071 от 1.02.2010 г., в която са посочени данъчна основа и данък със знак "минус" съответно в размер на 17 163 лв. и 3 432,60 лв. и фактура № 890000072 от 1.12.2010 г. с данъчна основа 17 163,00 лв. и данък 3 432,60 лв. за доставка на гориво, всичките издадени от Fiwado B. V., VIN BG3074869407, както и фактура № 181/30.08.2010 г., издадена от "М. г." ЕООД, с данъчна основа 100 лв. и данък 20 лв. за извършен ремонт. Всички посочени документи са издадени на P. C. MV A. L. P., VIN DE231230663.

В хода на проверката органите по приходите са констатирали, че описаните в искането фактури са издадени с получател P. C. MV A. L. P., VIN DE231230663, съответно посочено е, че получателят по фактурите е лице, различно от заявителя по искането. Освен това е изтъкнато обстоятелството, че дружеството P. C. MV A. L. P. е декларирало дейност по отдаване на плавателни съдове по оперативен лизинг без екипаж и направените разходи по фактурите за доставка на гориво са несъвместими. По изложените съображения е постановен отказ за възстановяване на ДДС общо в размер на 3 370,40 лв. за периода от 1.10.2010 г. до 31.12.2010 г.

Съдът е изложил, че в съдебното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице процесните фактури се отнасят до доставки на гориво за зареждане на плавателен съд MV Artistry и за ремонт. Зареждането на кораба с гориво е осъществявано от P. C. MV A. L. P.. Горивото е доставяно от доставчика Fiwado B. V. в качеството си на дружество, специализирано в доставка на корабни горива и масла в Европа, регистрирано в България единствено за целите на ДДС с VIN BG3074869407. Заявките за доставки на газьол за кораба са договаряни устно. При круизи, преминаващи през българския участък на река Дунав, корабът се зарежда на пристанище Р., чрез подизпълнител на Fiwado B. V. бункер-оператора "К. Е." ЕООД, българско дружество, специализирано в бункероване на кораби - зареждане и презареждане на плавателни съдове с горива и смазочни материали.

За извършеното зареждане на гориво "К. Е." ЕООД издава фактура на Fiwado B. V., което от своя страна издава фактура на P. C. MV A. L. P., в която се посочва мястото на зареждане на гориво, бункериращото дружество и датата на зареждане. Към фактурата се прилагат документи с данни за количеството гориво, пристанището, плавателния съд, чрез който е извършено зареждането, заредения плавателен съд и др. документи.

При зареждане на гориво "К. Е." ЕООД издава талон за доставка на съответното количество гориво (bunker delivery receipt), който се подписва от представител на P. C. MV A. L. P.. Талонът е с пореден номер и съдържа информация за количеството на зареденото гориво, датата и часа на зареждане, плавателен съд, оператор на бункера, както и направление на кораба. На базата на този документ Fiwado B. V. издава фактура на P. C. MV A. L. P. за количеството по цени, договорени от групата Premicon c Fiwado B. V. В процесния период, за който се отнася искането за възстановяване на ДДС MV Artistry е зареждан с гориво на пристанище Р. от бункер-оператор "К. Е." ЕООД, фактурирано на Fiwado B. V. Във връзка с доставките на гориво от оператор "К. Е." ЕООД и доставчик Fiwado B. V. са издадени документи: талон за доставка от "К. Е." ЕООД, фактура от "К. Е." ЕООД към Fiwado B. V., разписка за доставка на гориво, издадена от Fiwado B. V. на база талон за доставка, фактура за доставка, издадена от Fiwado B. V. на P. C. MV A. L. P.. Въз основа на извършената проверка на съдържащите се документи по делото вещото лице е формирало категоричен извод, че се касае за доставки на гориво на кораб MV Artistry, собственост на P. C. MV A. L. P., от "К. Е." ЕООД чрез доставчика Fiwado B. V.

От тези доказателства АССГ е приел, че към условията за възникване правото на данъчен кредит несъмнено се включва това лицето да притежава редовен данъчен документ, в който заявителят по Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. е посочен като получател и е идентифициран със своя VIN. В глава седма "Данъчен кредит" е намерила систематично място разпоредбата на чл. 71, озаглавена "Условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит". Посочената разпоредба установява правилото, че лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнено едно от условията, изброени в т. 1 - 7, включително притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от закона, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки и услуги, по които лицето е получател.

Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че от жалбоподателя не е установено, че притежава такъв документ. Изложил е, че дружеството е посочило в искането си за възстановяване на данък 4 документа, а именно фактура № 8990000065 от 11.10.2010 г. с данъчна основа 16 752 лв. и данък в размер на 3 350,40 лв., фактура № 89000071 от 1.02.2010 г., в която са посочени данъчна основа и данък със знак "минус" съответно в размер на 17 163 лв. и 3 432,60 лв. и фактура № 890000072 от 1.12.2010 г. с данъчна основа 17 163,00 лв. и данък 3 432,60 лв. за доставка на гориво, всичките издадени от Fiwado B. V., VIN BG3074869407, както и фактура № 181/30.08.2010 г., издадена от "М. г." ЕООД, с данъчна основа 100 лв. и данък 20 лв. за извършен ремонт. Всички посочени документи са издадени на P. C. MV A. L. P., VIN DE231230663, съответно дружеството-жалбоподател не може да се легитимира като получател на стоките и услугите, предмет на доставка по описаните фактури.

След анализ на събраните писмени доказателства, заключението по ССчЕ и приложимите материалноправни разпоредби, АССГ е формирал извод, че не са налице предвидените от закона условия за възстановяване на ДДС на чуждестранното лице, установено за целите на ДДС в друга държава членка - P. C. MV A. L. P..

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

С оглед твърденията в касационната жалба и мотивите на оспорваното АПВ, касационната инстанция намира, че предмет на настоящото дело е отказано възстановяване на ДДС в размер на 3 370,40 лева за периода от 1.10.2010 г. - 31.12.2010 г. по фактура № 8990000065 от 11.10.2010 г. с данъчна основа 16 752 лв. и данък в размер на 3 350,40 лв. и фактура № 181/30.08.2010 г., издадена от "М. г." ЕООД, с данъчна основа 100 лв. и данък 20 лв. за извършен ремонт. В тази връзка изложеното от първоинстанционния съд във връзка с фактура № 89000071 от 1.02.2010 г., в която са посочени данъчна основа и данък със знак "минус" съответно в размер на 17 163 лв. и 3 432,60 лв. и фактура № 890000072 от 1.12.2010 г. с данъчна основа 17 163,00 лв. и данък 3 432,60 лв. за доставка на гориво, е неотносимо към спора и няма да бъде обсъждано.

Основният мотив на приходната администрация да откаже на дружеството - жалбоподател възстановяване на ДДС по процесните фактури е посочването на VIN номер, който не принадлежи на същото лице, както и фактът, че във фактурите е посочено наименование на дружеството, което не съвпада с това на заявителя по искане с референтен номер № CY2011071800002198, версия 2011-07-18Т16:52:57.

Следва да бъде отбелязано, че по делото е представено удостоверение за регистриране на промени на вписаните данни на командитно дружество от 19.01.2011 г. (л. 47 от делото), от което е видно, че P. C. MV A. L. P. е променило наименованието си на P. C. MV A. L. P.. Представено е и известие за означаване и маркиране на кораб от 11.03.2011 г. (л. 217 по делото), от което е видно, че кораб "Artistry" е преименуван на "DCS Amethyst".

Фактура № 8990000065 от 11.10.2010 г. е с ДО 16 752 лева и ДДС в размер на 3 350,40 лева, която се отнася до доставка на 15 000 газьол с дата на доставката - 08.10.2010 г., във връзка с разписка № 774838 от 8.10.2010 г. /прил. на л. 162-164 от делото/. Приложена е и фактура № 2000002608 от 8.10.2010 г., издадена от "К. Е." ЕООД с получател " Fiwado b. v. ", както и талон за доставка /на л. 165 от делото/ № 2286 от 8.10.2010 г., съгласно който е зареден кораб "Artistry" с вписан корабособственик Фивадо, дата на товарене - 8.10.2010 г., натоварено количество 15 000 литра или 12 636 кг., подписан от "К. Е." ЕООД и от P. C. MV A. L. P., Р. К.. Съгласно заключението на в. л. А. /на л. 233 и сл. от делото/ фактура № 8990000065 от 11.10.2010 г. е включена в дневника за продажби от доставчика.

Следователно, по делото са налице доказателства, от които може да се направи извод за наличие на доставка по спорната фактура, както и доказателства, че фактурата е издадена на дружество P. C. MV A. L. P. преди промяната на наименованието му на P. C. MV A. L. P. от 19.01.2011 г. Остава въпросът относно липсата на верен идентификационен номер на получателя /дружеството, претендиращо възстановяване на ДДС по Наредба Н-9 от 16.12.2009 г./. В тази връзка следва да бъде обсъдено искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз за тълкуване на чл. 226, т. 4 и чл. 227 от Директива 2006/112/ЕО по следните въпроси:

1. Допускат ли нормите на чл. 226, т. 4 и чл. 227 от Директива 2006/112/ЕО съществуване на изискване в националното законодателство, като това по чл. 114, ал. 1, т. 8 ЗДДС, данъчно задължено лице, като доставчикът в главното производство, което е регистрирано за целите на ДДС в България, но не е установено на територията на страната, да посочва във фактурите за доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната, по които той е платец на данъка, идентификационен номер по ДДС на клиента, когато клиентът не е платец на данъка и не е получател по вътреобщностна доставка по чл. 138 от Директивата?

1. Представлява ли непосочването във фактурата на идентификационен номер по ДДС на получателя по доставката, при обстоятелствата като тези в главното производство, основание по смисъла на Директива 2008/9/ЕО и/или Директива 2006/112/ЕО на получателя - данъчнозадължено лице, неустановено на територията на страната, но установено в друга държава-членка на Европейския съюз, да бъде отказано възстановяване на ДДС, платен в България по доставката, документирана с фактурата, при условие, че в главното производство е установено, че данъкът по доставката е начислен и внесен изцяло от доставчика в бюджета на държавата членка по възстановяване?

P. C. MV A. L. P. счита, че изискването по чл. 114, ал. 1, т. 8 от ЗДДС за посочване на идентификационния номер на получателя - регистрирано лице за ДДС цели в друга държава членка във фактурата, на което се е позовал първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение не е съобразено с императивните изисквания на чл. 226, т. 4 и чл. 227 от Директива 2006/112/ЕО. Твърди, че изискванията за съдържание на фактурата по чл. 226, т. 4 от Директива 2006/112/ЕО не предвиждат задължение за доставчика Fiwado b. v. да посочва в издаваните от него фактури идентификационен номер по ДДС на получателя по доставката, /в случая на жалбоподателя/, издаден от държавата - членка по регистрация за целите на ДДС /в случая Р. К./. На това основание счита, че ако фактурата съдържа името и адреса на клиента и останалите задължителни данни по чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО, задълженото лице може да упражни правото си на възстановяване на ДДС по тази фактури и без да е посочен идентификационният му номер.

Искането е неоснователно.

Отправянето на преюдициално запитване следва да е породено от неяснота в нормата от правото на ЕС и да е свързано с въпроси, релевантни към разрешаването на конкретния съдебен спор /чл. 267 ДФЕС, респективно чл. 628 ГПК/.

Нормата на чл. 114, ал. 1, т. 8 ЗДДС изисква като част от съдържанието на фактурата да е посочен идентификационен номер за целите на ДДС - когато получателят е регистриран в друга държава членка.

Съгласно чл. 226, т. 4 от Директива 2006/112/2006 предвижда, че фактурата съдържа идентификационния номер на клиента, както е посочен в чл. 214, под който клиентът е получил доставката на стоки или услуги, по отношение на които той е платец на ДДС или е получил доставка на стоки, както е посочено в чл. 138. В чл. 227 от Директива 2006/112/ЕО е предвидено, че държавите - членки могат да изискват от данъчно задължените лица, установени на тяхна територия и доставящи стоки или услуги на тази територия, да посочат идентификационния номер по ДДС, посочен в чл. 214, на клиента в случаите различни от посочените в чл. 226, т. 4.

В процесния случай предмет на делото е спор относно правото на възстановяване на ДДС по Директива 2008/9/ЕО на P. C. MV A. L. P. в качеството му на задължено лице, установено за целите на ДДС на територията на друга държава - членка на ЕС - Р. К.. Видно от молбата на дружеството, искането за преюдициално запитване се основава на твърдения, че са изпълнени всички материалноправни предпоставки за възстановяване на данъка, с изключение на изискването за посочване идентификационния номер по ДДС на получателя по доставките.

По отношение на отказа за възстановяване на ДДС по процесната Наредба във връзка с фактура № 8990000065 от 11.10.2010 г. касационната инстанция намира, че не се налага отправяне на преюдициално запитване пред Съда на ЕС поради наличието на практика на СЕС, от която може да се формира извод по спорния въпрос.

Съгласно постоянната практика на СЕС, правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде ограничено само поради неспазване на определени формални изисквания, ако са спазени всички изискуеми материалноправни предпоставки. В § 51 от Решение на СЕС от 27.09.2012 г. по дело С - 587/2010 г. изрично е посочено, че макар идентификационният номер по ДДС да доказва данъчния статут на данъчно задълженото лице, получател по вътреобщностна доставка и да улеснява контрола, то идентификационният номер по ДДС е само формално изискване, което не може да постави под въпрос правото на освобождаване от ДДС на ВОД, ако са изпълнени материалноправните условия за ВОП. В същия смисъл е и § 60 от Решение на СЕС от 6.09.2012 г. по дело С - 273/2011 г.

В практиката на СЕС са налице решения, касаещи отказа на данъчните органи на различни държави членки да признаят правото на приспадане /възстановяване/ на ДДС, включително и по съображения, че процесните фактури не отговарят на установени изисквания според националното законодателство. В Решение на СЕС от 6.09.2012 г. по дело С - 324/2011 е отразено, че предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане на ДДС е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, като определящи са материалноправните изисквания за възникване на правото на приспадане, а именно стоките или услугите, на които основава това право, трябва да се използват впоследствие от ДЗЛ за целите на собствените му облагаеми сделки и че нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго ДЗЛ.

В § 59 и § 60 от Решение на СЕС от 6.09.2012 г. по дело С -273/2011 г., СЕС посочва, че едно формално изискване не може да възпрепятства правото на възстановяване, доколкото са изпълнени материалноправните предпоставки: "нито текстът на чл. 138, § 1 от Директива 2006/112, нито за съдебната практика, /.../, упоменават сред изчерпателно изброените материални условия за вътреобщностна доставка задължението да се разполага с идентификационен номер по ДДС. Н. предоставянето на такъв номер осигурява доказването на данъчния статут на ДЗЛ за целите на прилагането на ДДС и улеснява данъчния контрол върху вътреобщностните операции. Става въпрос обаче за формално изискване, което не може да постави под въпрос правото на освобождаване от ДДС, доколкото са изпълнени материалните условия за вътреобщностна доставка.

За отказа за възстановяване на ДДС по спорната фактура са приложими и решение на СЕС по дело С-438/2009 и Решение на СЕС по дело С - 385/2009, макар фактите по делата да не са идентични с настоящия спор, но е изяснен въпросът относно идентификацията на доставчика, респ. на получателя по конкретна доставка, за която е упражнено право на приспадане на данъчен кредит и съответно, дали неспазването на определени в националното законодателство формални изисквания при съставяне на фактурите може да доведе до законосъобразен и обоснован отказ от признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно т. 30 от Решението по дело С - 438/2009, въпреки че спомената разпоредба /чл. 22, § 3, буква б/ от Ш. Д. - бел. моя/ предвижда да се посочва "идентификационният номер за данъка върху добавената стойност", трябва да се отбележи, че предоставеният в случая данъчен идентификационен номер дава възможност за идентифициране на съответното ДЗЛ и поради това отговаря на изискванията на чл. 22, § 3, буква б/, трето тире от Ш. Д.. В т. 35 от решението е отразено, че след като разполага с необходимата информация, за да установи, че ДЗЛ като получател по търговските сделки е платец на ДДС, компетентната данъчна администрация не може да му налага допълнителни условия във връзка с правото му да приспадне данъка по получени доставки, които могат да осуетят упражняването на това право. Според т. 36, в този смисъл евентуалното неизпълнение от страна на доставчика на услуги на задължението по чл. 22, § 1 от Ш. Д. не следва да поставя под въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят на услугите съгласно чл. 17, § 2 от тази Директива.

По поставените в преюдициалното запитване въпроси с решението от 22.12.2010 г. по дело С - 438/2009 г. СЕС е отговорил: 1. чл. 18, § 1, буква а/ и чл. 22, § 3, буква б/ от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2006/18/ЕО на Съвета от 14 февруари 2006, трябва да се тълкуват в смисъл, че ДЗЛ има право на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен за доставки на услуги, предоставени му от друго ДЗЛ, което не е регистрирано за целите на този данък, когато фактурите за тези доставки съдържат цялата изискуема информация по посочения чл. 22, § 3, буква б/, и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на издателя на фактурите и на естеството на предоставените услуги; 2. чл. 17, § 6 от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2006/18, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен от ДЗЛ на друго ДЗЛ, доставчик на услуги, когато последното не е регистрирано за целите на този данък.

Приложими в настоящия случай относно горепосочената част от спора са и разрешенията, дадени от СЕС с решение от 21 октомври 2010 г. по дело С - 385/2009 - целта на спора по главното производство е бил да се установи дали Nidera има право да приспадне ДДС, платен във връзка с покупката в Литва на стоки, които са били изнесени в трети държави, като се има предвид, че то не е идентифицирано в Литва като ДЗЛ за целите на ДДС към момента на тези търговски сделки. В т. 41 от решението, СЕС отбелязва, че държавите членки могат да ограничат правото на приспадане на ДДС само в изрично предвидените в Директива 2006/112 случаи; в т. 47 - по силата на чл. 178, буква а/ от Директива 2006/112 упражняването на правото на приспадане, визирано в чл. 168, буква а/ от нея, по отношение на доставката на стоки и услуги се подчинява на едно - единствено формално условие - притежаването от страна на ДЗЛ на фактура, съставена в съответствие с членове 220 - 236 и чл. 238 - чл. 240 от тази директива. Според т. 51, на задълженото по ДДС лице не може да се попречи да упражни своето право на приспадане с мотива, че не е идентифицирано за целите на ДДС преди използване на придобитите в рамките на неговата облагаема дейност стоки.

С цитираното решение Съдът постановява, че Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска задължено по данъка върху добавената стойност лице, което отговаря на материалноправните условия за приспадането му в съответствие с разпоредбите на тази директива и което се идентифицира за целите на данъка върху добавената стойност в разумен срок след извършване на сделките, пораждащи правото на приспадане, да може да бъде лишено от възможността да упражни това право от национално законодателство, което забранява приспадането на данъка върху добавената стойност, платен във връзка с покупката на стоки, ако това ДЗЛ не е идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност преди използването на тези стоки за целите на неговата облагаема дейност.

Съобразно така цитираната практика на СЕС, като се вземе предвид изложеното по - горе за наличието по спорната фактура № 8990000065 от 11.10.2010 г. на всички материалноправни изисквания за признаване правото на възстановяване на ДДС, включително и обстоятелството, че чуждестранното лице - искател е закупило стоки, за които ДДС е начислен в Р. Б., то следва да се приеме, че отказът на данъчните органи, обоснован в процесния АПВ, да възстановят поискания ДДС само на формално основание е незаконосъобразен. След като в процесната фактура се съдържат достатъчно данни както за издателя й, включително е посочен неговият идентификационен номер по ДДС; налице са достатъчно данни и за идентифицирането на получателя /посочени са имената на дружеството - жалбоподател преди промяната от 19.01.2011 г. P. C. MV A. L. P., Р. К., както и неговия адрес/, както и във фактурата се съдържа пълна и подробна информация за предмета на доставката, за която се установява, че е реално осъществена от съпътстващите фактурата писмени документи. Следователно, посочването от издателя на фактурата на идентификационен номер по ДДС, който не принадлежи на дружеството - получател, заявило искане за възстановяване по реда на Наредба Н- 9 от 16.12.2009 г., не може да служи като основание на данъчната администрация да откаже на P. C. MV A. L. P., Р. К., възстановяване на платения ДДС по процесната фактура № 8990000065 от 11.10.2010 г., издадена от Fiwado b. v. Не може да се приеме като основание и посоченото от приходните органи, че кодът, посочен в искането, е несъвместим с направените разходи.

По отношение на фактура № 181/30.08.2010 г., издадена от "М. г." ЕООД, с данъчна основа 100 лв. и данък 20 лв. за извършен ремонт, в обжалваното АПВ не са изложени никакви мотиви от приходните органи. АПВ относно отказа за възстановяване на ДДС по тази фактура следва да се отмени с оглед необходимостта органът по приходите да извърши преценка и да изложи самостоятелни мотиви по съществото на искането в тази част. След като преписката бъде върната на приходния орган, той следва да изложи самостоятелни мотиви за основателност или не в тази част. Такава преценка съдът не може да извърши в настоящото съдебно производство, поради което изводът на АССГ за правилност на АПВ в тази си част е неправилен.

Съобразно изложеното, като е достигнал до извода за законосъобразност на процесния АПВ, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго, с което АПВ да се отмени и делото като преписка бъде върнато на компетентния орган по приходите за произнасяне с изричен акт по искането за възстановяване с референтен номер № CY2011071800002198, версия 2011-07-18Т16:52:57 относно ДДС в размер на 3 370,40 лева по фактура № 8990000065 от 11.10.2010 г. и фактура № 181 от 30.08.2010 г.

В полза на касационния жалбоподател се дължат разноски в общ размер на 1 505,83 лева, съгласно представения пред първоинстанционния съд списък за разноските и направените искания пред двете инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение