Решение № 6161 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3427/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Я., чрез адв. Благоева като процесуален представител, срещу решение 4358 от 10.02.2025 г., постановено по адм. дело 3385/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед. Ответниците главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си гл. юрк. Аспарухова в писмен отговор и Л. Н. К., в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Г. Я. срещу заповед САГ23-РА-30-594/16.11.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж Гараж, находящ се поземлен имот с идентификатор 68134.2048.1292 по КККР, УПИ ХІV-292, кв. 42, м. [жк], район Витоша Столична община. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, като съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изграден след 2002 г. без строителни книжа. Обосновава извод, че същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и по отношение на него не са изпълнени предпоставките за търпимост по § 16, ал. 1-3 или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти са установени от съда след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са възраженията на жалбоподателката. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно административният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в обема на делегираните от кмета на Столична община правомощия и при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК. Строежът е индивидуализиран ясно с посочване на неговите параметри и материалите, от които е изпълнен, въпреки допуснатата неточност по отношение на височината му. Направеното описание в констативния акт и снимковият материал способстват за определяне на точното му разположение, поради което не се създава съмнение относно предмета на заповедта и спрямо кой конкретен строеж е разпоредено премахването. Противно на възраженията в касационната жалба, оспореният административен акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Квалифицирането на функционалното предназначение на постройката като гараж, а не като склад, за какъвто се ползва в момента, не променя характеристиките му на строеж от допълващоно застрояване и по никакъв начин не нарушава изискванията за форма на акта, нито влияе на неговата законосъобразност. Обосновано е заключението на съда, че е спазена предвидената в ЗУТ специална процедура. Констативният акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ е съставен от компетентни длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 ЗУТ - служители по контрол на строителството в Столична община, район "Витоша". Същият е връчен надлежно на Я. като един от съсобствениците на строежа и имота, в който е изпълнен, а подаденото от нея възражение е обсъдено в мотивната част на оспорената заповед. В хода на административното производство са събрани относимите за спора факти и обстоятелства, като от органа е извършена и преценка относно търпимостта на постройката с оглед посочения в представените пред него декларации за изпълнението му след 2002 г. В тази връзка правилно съдът приема, че не са допуснати нарушения на изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК. Законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че процесният строеж е незаконен и спрямо него не се установяват предпоставките за търпимост, поради което подлежи на премахване. Безспорно е установено, че констатираната постройка - гараж с описаните в административния акт параметри представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория, изпълнен без строително разрешение, което го определя като незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. От заключението на вещото лице се установява, че постройката е с дължина 5.50 м, широчина 4 м, височина 2.50 м, площ 22 кв. м, изградена е върху циментова площадка, изпълнена на нивото на граничещата с имота улица. Нейната стена, разположена на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот не покрива калканните стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради. При тези данни правилно съдът приема, че постройката не представлява преместваем обект. Безспорно е установено, че същата е трайно прикрепена към поземления имот. При правилно тълкуване на нормите на чл. 56 и чл. 57 ЗУТ и съобразявайки се с дефиницията, дадена в § 5, т. 80 ДР ЗУТ, както и с трайната съдебна практика по аналогични случаи, законосъобразно е направеното в обжалваното решение заключение, че разграничителният критерий за определяне на един обект като преместваем или строеж освен конструктивните му особености и начина на прикрепване към терена, е неговото предназначение. В случая предмет на премахване е гараж, който съставлява постройка на допълващото застрояване - чл. 42 ЗУТ, а не преместваем обект. Строежът не би подлежал на премахване, ако са налице условията за определянето му като търпим по § 16, ал. 1- 3 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Приложимостта на конкретната хипотеза е обусловена от времето на неговото построяване. След обстоен анализ на заключението на вещото лице, представените по делото писмени декларации от двете страни и показанията на разпитаните свидетели, както и след излагане на аргументирани съображения кои от тях кредитира и защо, съдът достига до обоснован извод за изпълнение на разпоредената за премахване постройка след 2002 г. Това обстоятелство изключва приложението на предпоставките за търпимост в която и да е от цитираните разпоредби на § 16 или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Направените фактически констатации и изводи в тази насока се споделят от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят - чл. 221, ал. 2, изр. посл. АПК. Дори и да се приеме, че постройката е изградена през 2000 г., в каквато насока са показанията на св. Стартева, посочена от жалбоподателката, то за преценката относно нейната търпимост е приложима нормата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. По делото не са налице данни и липсват твърдения строежът да е деклариран като незаконен пред одобряващите органи, което е достатъчно да се приеме, че не е търпим. Освен това той не е допустим по правилата към момента на изпълнението му - чл. 113, ал. 1 от Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1995 г. (отм. ДВ, бр. 51/2001 г.), така и съгласно чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ, както и по действащия план от 1986 г., което се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза. Съдебният контрол спрямо оспорената заповед е осъществен по реда на чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. Правото на оспорване на административния акт е надлежно и своевременно упражнено. В хода на съдебно-административното производство жалбоподателката излага своите възражения и искания за събиране на доказателства. Разпитан е посоченият от нея свидетел. Събраните по делото доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. В тази връзка възражението за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователно. Като достига до извод, че в случая е налице безспорно установен незаконен строеж съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване и отхвърля жалбата против оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания на чл. 209 АПК, поради което съдебният акт като правилен следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника, на Столична община се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,