Решение № 6582 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9023/2008 г.

Решение № 6582 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9023/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 209 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ашот Торосян, гражданин на Република Армения, против Решение № 184/17.03.2008 г., постановено от Варненския окръжен съд по адм. д. № 1873/2006 г. Касационните доводи са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на МВР-Варна, редовно призован, не се явява в с. з. и не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а след проверка на правилността на оспореното решение на Варненския окръжен съд във връзка с посочените по-горе касационни основания и доказателствата по делото, я намира за неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ашот Торосян против Заповед № 1139/30.08.2006 г. на директора на РДВР - Варна, с която на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42а от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) са му наложени принудителни административни мерки "принудително отвеждане до границата на Република България" и "забрана за влизане в Република България за срок от 10 години". За да постанови това решение, Варненският окръжен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган в условията на обвързана компетентност при спазване на административнопроизводствените правила, посоченото правно основание кореспондира на установените факти и обстоятелства, заповедта е мотивирана, като мотивите са изложени отделно в изготвеното от началника на РЗ "Миграция" предложение, подписано от директора на РДВР - Варна и приобщени към административната преписка. Фактическата обстановка е правилно установена от съда и не се оспорва от страните. Ашот Торосян е влязъл в РБългария през 2000 г. Кандидатствал е за предоставяне статут на бежанец пред Агенция за бежанците към МС, който му е отказан с решение на председателя на агенцията и това решение е потвърдено със влязло в сила съдебно решение на ВАС-№ 1077/10.07.2002 г. При извършена на 07.09.2006 г. проверка от служители на РЗ "Миграция" на Областна дирекция на МВР, гр. Варна, на адрес гр. Варна кв. "Аспарухово" ул. "Балкапан" № 5 ет. 6 ап. 23 по снимков материал на лицето е било установено че последния заедно с съпругата и двете им деца живее на адреса. По този повод е извършена проверка в информационните масиви на МВР и е установено, че Ашот Торосян е имал разрешително от РДВР - Варна да пребивава в страната от 04.04.2000 г. до 17.02.2002 г. за който период е протекло производството по Закона за убежището и бежанците и през който период е социално подпомаган от държавата. В хода на административното производство е било установено че лицето няма осигурена издръжка и необходими задължителни застраховки през време на пребиваването си в РБългария. При тези данни началникът на РЗ"Миграция" е изготвил мотивирано предложение рег. № 22875 от 29.08.2006 г. за принудителното отвеждане на Торосян до границата на РБългария и забрана за влизане в страната за срок от 10 години. Предложението му е възприето от компетентния орган по чл. 44 от ЗЧРБ - директорът на РДВР - Варна (по последни структурни промени директора на Областна дирекция на МВР) видно от поставената резолюция "утвърждавам" в горния десен ъгъл на първата страница на предложението. Административното производство е започнало след надлежно уведомяване на Торосян и е завършило със заповед 1139/30.08.2006 г. на директора на РДВР - Варна по чл. 41, т. 2 и чл. 42а, вр. чл. 10, т. 9 и чл. 11, т. 6 от ЗЧРБ. По последни структурни промени Областна дирекция на МВР гр. Варна е правоприемник на Регионална дирекция на вътрешните работи (РДВР) - гр. Варна. При така установената фактическа обстановка първоинстанционното решение, с което жалбата срещу процесната заповедта е отхвърлена, е правилно. Неоснователни са касационните възражения за нищожност от страна на административния орган. Това възражение е изрично коментирано от Варненския окръжен съд, който правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган - временно изпълняващия длъжността директора на ОДП - Варна, сега Областна дирекция на МВР - гр. Варна - компетентен по материя, място и степен съгласно чл. 44, ал. от ЗЧРБ орган. Заповедта е и мотивирана, макар и отделно от самата заповед. Мотивите са задължителен елемент от съдържанието на всеки административен акт и липсата им е основание за отмяната му, но може да бъдат изложени отделно, както и преди или след издаването на акта. В настоящия случай мотивите се съдържат в предложението на началника на РЗ "Миграция" от 29.08.2006 г., с което изискването на чл. 59 АПК е спазено. Посоченото правно основание на акта кореспондира на събраните в производството доказателства. С разпоредбата на чл. 44, т. 1 от ЗЧРБ е предвидено принудително отвеждане на чужденец до границата на РБългария, когато не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване, а съгласно чл. 42а забрана за влизане в страната се налага, когато са налице основанията на чл. 10 ЗЧРБ. По отношение на Торосян предпоставките за налагане на цитираните принудителни мерки са налице - установено е, че пребивава незаконно в РБългария, а също и че попада в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ, обстоятелство, което жалбоподателят не оспорва и не представя доказателства за обратното. В тази връзка и с оглед непредставяне на нови доказателства и твърдения за наличие на такива молбата на адвоката повереник, постъпила след съдебното заседание, се явява неоснователна. Решението за отхвърляне жалбата на касатора срещу заповедта за наложена му принудителна административна мярка по чл. 41, т. 2 и чл. 42а, ал. 4 от ЗЧРБ е правилно. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалния закон и е обосновано. По делото са изяснени релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата и приложимата правна уредба и за приетото фактически и правно се е обосновал. Изводът за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното. Оспореното решение не обективира наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209 от АПК и същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд, трето отделение,