Решение № 12277 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2260/2009 г.

Решение № 12277 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2260/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Чавдар Йорданов Войводов от гр. Казанлък против решение № 22/31.10.2008 г., постановено по адм. дело № 591/2008 г. от Административен съд - Стара Загора. Оплакванията в касационната жалба са за допуснати: нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР - Стара Загора не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебния акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Стара Загора отхвърля жалбата на Чавдар Йорданов Войводов от гр. Казанлък против заповед № 2008005969/29.07.2008 г. на директора на ОДП Стара Загора, с която му е наложена принудителна административна мярка - "забрана за напускане на страната и отказ за издаване на паспорт" на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). За да постанови този резултат решаващият съд приема, че оспорената пред него заповед, с която на Войводов в качеството му на едноличен собственик на капитала и представляващ търговско дружество "Корона 2001" ЕООД е наложена забрана за напускане на страната на основание чл. 75, т. 5 от ЗБДС е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалния и материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението е правилно. Липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и матералноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно е касационното възражение за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон поради приетото от административния съд наличие на предпоставките на чл. 75, т. 5 от ЗБДС за налагане на ограничителната мярка. От данните по административната преписка безспорно е установено качеството на касатора като управляващ и представляващ търговското дружество. На следващо място не са опровергани и доказателствата за задълженията на дружеството към държавата в размер по-голям от 5 000лв. Следователно Войводов попада в категорията данъчно задължени лица, на които може да бъде наложена забрана по реда на чл. 75, т. 5 от ЗБДС във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Смисълът на забраната за напускане на страната е да мотивира членовете на управителните и контролните органи на юридическото лице, което има данъчни и други публични задължения да проведат стопанската политика на дружеството по начин, че то да погаси тези задължения. Предвидената в чл. 75, т. 5 от ЗБДС във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" от ДОПК ограничителна мярка не прехвърля отговорността за задължения на юридическото лице към органите на управление, но чрез нея законодателят ангажира отговорността на тези лица по погасяване на задълженията. Не се споделят касационните възражения за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост на съдебния акт. Последният е постановен след обстоен анализ на относимите към спора доказателства, който обосновано води до крайния извод на решаващия съд за неоснователност на съдебното оспорване на принудителната административна мярка. Предвид на изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,