Решение № 2254 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10364/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Агенция за хората с увреждания, гр. София чрез юрк. Б. Балашев срещу Решение 203 от 21.07.2023 г., постановено по адм. д. 347/2023 г. по описа на Административен съд - Русе, с което касационният жалбоподател е осъден да заплати на М и М Актавис 2015 ЕООД - гр.Русе обезщетение по ЗОДОВ в размер на 830 лв. за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски заплатен адвокатски хонорар за обжалване на Наказателно постановление 25/0023-3872 от 03.07.2018 г. на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, гр.София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2019 г. до окончателното й изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Агенция за хората с увреждания- гр. София, редовно призован, се представлява от юрк. Б. Балашев, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по изложените в жалбата и устно в хода по същество съображения. Ответникът, М и М Актавис 2015 ЕООД - гр.Русе, редовно призован, не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител адв. В. Минчева по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с развити в него съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения: С обжалваното решение АС - Русе е уважил изцяло предявения от М и М Актавис 2015 ЕООД - гр.Русе иск срещу Агенция за хората с увреждания за обезщетение за вреди в размер на 830 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в производството по съдебно оспорване на наказателно постановление /НП/, произтичащи от издаденото, но отменено с влязло в сила съдебно решение НП на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, с което на ищеца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл. 54а от Закона за хората за увреждания за нарушение на чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване контрол на дейността по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2019 г. до окончателното й изплащане . Със същото съдебно решение Агенция за хората с увреждания е осъдена да заплати на М и М Актавис 2015 ЕООД - гр.Русе и съдебни разноски в размер на 530 лв. За да стигне до този правен резултат, АС - Русе, след обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че издаденото срещу М и М Актавис 2015 ЕООД - гр.Русе Наказателно постановление 25/0023-3872 от 03.07.2018 г. на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания е отменено като незаконосъобразно с Решение 1018568/23.04.2019 г. по н.а.х.д. 17864/2018 г. по описа на Районен съд София, потвърдено с Решение 6315/28.10.2019 г. по к.н.а.х. 7702/2019 г. по описа на АССГ. В съдебното производство по обжалване на издаденото НП пред районния съд ищецът е бил представляван от адвокат, като за процесуалното представителство пред всички инстанции е представен договор за правна защита и съдействие от 24.10.2018 г., в който е посочено само уговореното възнаграждение от 830 лв., но не и начина на плащане - в брой или по банков път. В исковото производство пред АС Русе е представено копие от договор 0167652 от 24.10.2018 г., в което е отбелязано, че сумата е платена в брой на 28.10.2019 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка административният съд е приел, че макар уговореното възнаграждение да е заплатено след влизане в сила на решението за отмяна на НП, представеното копие на договора има силата на разписка по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. 6/2012 г., ОСГТК и удостоверява заплащането на възнаграждението. Базирайки се на т. 1 от съвместното ТП 2 от 19.05.2015 г. по т.д. 2/2014 г. на ВКС и ВАС, административният съд е заключил, че платеното за съдебната защита срещу наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Съдебното решение е неправилно. Правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, ако същото е заплатено, като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение 1/15.03.2017 г., постановено по т.д. 2/ 2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, / макар адвокатската защита да не е задължителна/ се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход . По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на дружеството вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание - имуществена санкция, което административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено. По горните съображения и съгласно ТР 1 от 15.03.2017 г. по т.д. 2/2016г. по описа на ВАС / задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ/ при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им / преди влизане в сила на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН- ДВ бр.94 от 29.11.2019г./ представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Неправилно, обаче административният съд е заключил, че в конкретния случай ищецът е доказал настъпили за него имуществени вреди във вид на реално заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отмененото НП за сумата от 830 лв., поради което неправилно е уважил предявената искова претенция за тази сума, ведно със законната лихва върху нея. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. В случая такова пълно и главно доказване за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение не е сторено.. Не е доказано наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Вярно е, че правната защита на ищцовото дружество в разглежданото съдебно производство, както пред СРС, така и пред АССГ е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт съгласно представено пълномощно. Но пред посочените съдилища не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като в единствено представения в оригинал договор за правна защита и съдействие 0167652 от 24.10.2018 г. е уговорен размер на възнаграждение, но не и време,начин на плащане и форма на удостоверяване на това плащане. Не са представени и доказателства за реално плащане на договорената сума в рамките проведените съдебни производства, списък на разноските, фактури и др. Изводът е, че доколкото не са били представени доказателства за възмездност на сделката данни за реалното й заплащане, неправилен се явява изводът на съда за доказаност на претърпени имуществени вреди в размер на 830 лв. Нещо повече в исковото производство е представено единствено копие от оригиналния договор с дописване за плащане на сумата и дата на плащане, а оригиналът на същия договор фигурира в административнонаказателното производство и върху него такова дописване за плащане в брой и дата на плащане липсва, което указва на съмнения за достоверността на това вписване, направено преди вече положените в оригинала подписи на двете договарящи страни . Изводът за недоказаност на сторени разноски не се променя от представения за първи път в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ пред АС -Русе копие на договор за правна защита и съдействие 0167652 от 24.10.2018 г., в който е дописано платено на 28.10.2019 г. 830 лв., без отново да е удостоверен начина на плащане. Представеният документ не установява извършено плащане в размер на исковата сума в хода на административно-наказателното производство по отмяна на процесното НП. Представянето на копие на договор за правна защита, различаващ се от оригинала поради дописването на по-късно платена уговорена сума, извън рамките на производството, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Наред с гореизложеното договорът за правна защита и съдействие е частен документ с недостоверна дата, който не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да го преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително данните, че в рамките на съдебното административно-наказателно производство не са представени доказателства за плащане, следва да бъде преценено, че обсъденият частен документ не доказва плащане на адвокатско възнаграждение по конкретното дело и за конкретното процесуално представителство. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява основателна, като постановеното съдебно решение ще следва да се отмени, а предявеният иск да се отхвърли. При този изход от спора на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., за двете съдебни инстанции. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение