Решение № 12079 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12269/2015 г.

Решение № 12079 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12269/2015 г., III о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. С. от гр. С. против решение № 4458 от 01.07.2014 г. по адм. д. № 3776/2013 г. на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-4805-2/28.03.2013 г. на кмета на Столична община - район "Младост". Наведени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила - непроизнасяне по доводите на една от страните и необоснованост поради липса на мотиви, касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Ответникът по касационната жалба - кметът на Столична община - район "Младост", редовно призован, се представлява от юрисконсулт А. със становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба, решението е правилно и законосъобразно. Атакуваната заповед по чл. 65, ал. 2 от ЗОС е издадена на основание заповед от 14.01.2010 г. на кмета на район "Младост", влязла в законна сила на 10.05.2011 г., с която настанителната заповед е отменена и е прекратено наемното отношение с касатора, и на основание констативен акт от 22.03.2013 г., с който е установено, че касаторът продължава да държи жилището. Неоснователни са твърденията за извършено съществено нарушение на процесуалните правила, поради несъобщаване на констативния акт на страната с цел възражения по него. Съдът правилно е приел, че не е накърнено правото на защита на касатора, тъй като е имал възможност да се защити в производството по обжалване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение с него. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е неоснователна. Със заповед № РД-4805-2 от 28.03.2013 г. на кмета на СО - район "Младост", на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е разпоредено да се изземе общинско жилище, находящо се в гр. С., ж. к. "Младост-4", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., състоящо се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, АОС № 678 от 09.03.2000 г. на СО - район "Младост", от В. С. и членовете на семейството/домакинството му, които го държат без правно основание. Със заповед № РД-58-1 от 14.01.2010 г. на кмета на район "Младост", потвърдена с влязло в сила протоколно определение от 11.05.2010 г. на АССГ по адм. д. № 1971/2010 г., на основание чл. 46, ал. 1 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НРУУРОЖТСО, е отменена заповед за настаняване № 185 от 06.10.1999 г. на кмета на район "Младост" и е прекратен сключения въз основа на нея договор за наем на жилището с касатора от 15.10.1997 г. С констативен акт от 22.03.2013 г. комисия при район "Младост" - СО е установила, че В. С. и членовете на семейството му не са освободили заеманото от тях общинско жилище в срок, за което са били поканени с покана за доброволно изпълнение по чл. 277 от АПК с изх. № ЖН-94-00-171/2005 г./05.02.2013 г. Въз основа горното, на основание чл. 65 ЗОС и чл. 34 НРУУРОЖТСО е издадена процесната заповед № РД-4805-2/28.03.2013 г. за изземване на общинското жилище от В. С. и членовете на семейството/домакинството му. Първоинстанционният съд правилно е приел, че заповедта за прекратяване на договора за наем е обжалвана и е влязла в сила и не е налице друго правно основание касаторът и членовете на семейството/домакинството му да държат общинското жилище. Касационният състав споделя становището на АССГ, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на установената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материално-правните разпоредби на закона. В административното производство не е накърнено правото на защита на касатора. Дадена му е възможност да оспори заповедта за прекратяване на наемното отношение за жилището, от която той се е възползвал, макар и след изтичане на срока за обжалване. По отношение възражението на касатора за неуведомяването му относно съставения от служители на СО - Район "Младост" констативен акт, касационният състав намира, че това не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, ограничаващо правото на защита на С. Процедурата по съставяне на констативен акт не предвижда възможност за обжалване от страна на наемателя, тъй като същата цели само установяване дали жилището си владее от касатора и членове на семейството и домакинството му, който факт не се оспорва от страните по настоящото дело. На касатора му е била дадена възможност да оспори заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, както и да оспори крайния акт - заповедта за изземване на общинското жилище. Задължението за съставяне на констативен акт преди издаването на заповед по чл. 65 от ЗОС, е въведено императивно за общината, но според чл. 34, ал. 2 от наредбата, констативният акт не подлежи на връчване на страните - адресати на заповедта, нито е предвидена възможност те да възразят срещу констатациите в него. Констативният акт има значение от вътрешноведомствен характер и не е насочен срещу страните в административното производство. Неизготвянето му или несъобщаването на страните за изготвянето му, няма за последица нарушение на правото на защита в рамките на административната процедура. С оглед представените по делото доказателства и становищата на страните, касационният състав намира, че в процесния случай са били налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС вр. чл. 34 от НРУУРОЖТСО. Обосновани са изводите на първоинстнационния съд за законосъобразност на оспорената заповед, тъй като елементите от фактическия състав на нормата на чл. 65 от ЗОС са осъществени. Заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила, придобила е стабилитет и е породила правните последици, които законът свързва с издаването й. Последицата от същата е, че жалбоподателят държи процесния имот без основание, поради което той подлежи на изземване по реда на чл. 65 от ЗОС. Касационният състав намира, че решението на АССГ е валидно и допустимо, постановено при правилно тълкуване и прилагане на процесуалните правила и материалния закон, поради което не са налице касационни основания за отмяната му. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,