Решение № 5791 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 424/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "ЗИК-Пловдив" ООД, подадена чрез пълномощник адвокат Т. Караджова, срещу решение 9937/15.11.2024 г., постановено по адм. дело 1760/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на ЗИК Пловдив ООД, срещу Решение 2153-15-182 от 01.07.2024г. на Директор на ТП НОИ Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. 1012-15-234 от 11.06.2024г. и са били потвърдени изцяло Задължителни предписания ЗИ-1-15-01584167 от 25.04.2024г. на главен инспектор по осигуряването в ТП НОИ Пловдив, с които на ЗИК Пловдив ООД е вменено задължение да коригира данни, съгласно Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за В. Ц. С., за периода от м.01.2020 г. до м.02.2024 г., като бъде променен обхватът на осигуряване за инвалидност, поради общо заболяване за старост и смърт. В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилно приложение на материалния закон, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски за касационната инстанция. Ответникът Директор на ТП на НОИ - Пловдив, в писмен отговор чрез пълномощник главен юрисконсулт Г. Вълчанова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-15-182 от 01.07.2024 г., издадено от Директор на ТП НОИ Пловдив, с което са потвърдени задължителни предписания от 25.04.2024 г. на контролен орган на ТП НОИ Пловдив, с които е било вменено задължение на ЗИК Пловдив ООД да коригира данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с декларация-образец номер 1 данни за осигурено лице с вид осигурен 12 за периода от м. 01.2020 г. до м.02.2024г. за В. Ц. С., в качеството й на самоосигуряващо се лице съдружник в дружеството. Административният орган е приел, че жалбата е неоснователна, като е посочил, че В. С. е подала декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице за начало на дейност като съдружник при ЗИК Пловдив ООД от 01.01.2020г. с вид осигурен общо заболяване и майчинство, инвалидност, поради общо заболяване, за старост и смърт. Декларацията била подадена на 10.01.2020г. Органът е приел, че срокът за подаване на декларация е изтекъл на 08.01.2020г. В информационната система на НОИ се установявали следните данни: В. С. е съдружник при ЗИК Пловдив ООД, като е започнала дейност на 01.01.2020г. За самоосигуряващо се лице са направени вноски в приход на ДОО за периода от 01.01.2020г. до 31.01.2024г. включително, за осигуряване общо заболяване и майчинство, инвалидност, поради заболяване, за старост и смърт. Имало данни за изплатени парични обезщетения от средствата на ДОО за периода от 2020 г. до 2023г. След извършена проверка на налични данни и направен анализ на същите са издадени обжалваните задължителни предписания, с които на дружеството е било вменено задължение да подаде нови данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. До този извод административният орган е достигнал с оглед на това, че разпоредбите в КСО били доразвити в Наредбата за обществено самоосигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Съгласно чл. 1 от Наредбата задължението за осигуряване възниквало от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или предотвратяване. Декларацията в този случай се подавала в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Когато декларацията била подадена извън този срок, самоосигуряващото се лице подлежало на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт. Видът на осигуряване можел да се промени за всяка календарна година с подаване на декларация до 31.01. на съответната календарна година. Лицата били длъжни да внасят осигурителни вноски за минимално-осигурените рискове, дори когато не са подали съответна декларация, но за да упражнят правата си по реда на чл. 4, ал. 4 КСО, следва изрично да подадат декларация с посочване на този факт. Следователно, според административния орган, когато е подадена декларация извън 7-дневения срок, разпоредбата на чл. 1, т. 4 НООСЛБГРЧМЛ не се прилагала. По делото е приложена подадената от В. С. декларация за регистрация на самоосигуряващи се лица. В нея е посочено, че лицето декларира започване на упражняване на дейност от 01.01.2020г., като съдружник в ООД. Посочила е, че желае да се осигурява за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица от 01.01.2020г. Датата на попълване на декларацията е била 10.01.2020г. Получено е съобщение, от което се установява, че декларацията за регистрация е приета и е получила входящ номер. Първоинстанционният съд приел, че спорът между страните е по тълкуването и прилагането на чл.1, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), като срокът за подаване на декларация за случаите за които ще се осигурява лицето бил преклузивен, с оглед на действащата правна уредба към 2020 г., като с изтичането му се преклудирало правото на самоосигуряващото се лице да заяви за съответната календарна година друг вид осигуряване и поради това за тази година то се считало осигурено само за задължителните за самоосигуряващите се лица осигурителни рискове (инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт), като заплащането на осигурителни вноски през процесния период не можело да санира пропуска при подаване на декларацията. В. С. следвало отново да подаде декларация по чл. 1, ал. 3, изр. 1-во НООСЛБГРЧМЛ, за да се приеме, че с нея се прави изменение на посочените за осигуряване социални рискове. По тези мотиви съдът отхвърли жалбата като неоснователна и присъдил разноски в полза на НОИ. Върховният административен съд шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл.5 ал.4 т.1 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Според чл.2 ал.1 във вр. с Приложение 1 от ПЗР на Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба Н-13 от 17.12.2019 г.), в декларация образец 1 се попълва т.12. Вид осигурен - в две позиции код, както следва: - 12 за самоосигуряващи се, без обхванатите от кодове 13 и 22. В разпоредбата на чл.4 ал.1 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. е посочено кой има задължението да подаде съответната декларация образец 1, като в т.2 от този текст са посочени самоосигуряващите се лица. Съгласно чл.2 ал.1 т.1 предложение второ от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. самоосигуряващите се лица, които са съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД, и физическите лица членове на неперсонифицирани дружества, вписват ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ или служебен номер на дружеството. Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, съгласно чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, за които обстоятелства се подават и съответните утвърдени образци на декларации в регламентираните за това от закона срокове. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за сметка на осигурените лица и се внасят поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето. (чл.2 ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ). Понятията осигурител и самоосигуряващо се лице са изведени от разпоредбите съответно на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от КСО, като осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица, а самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. При тази законова регламентация задължението за предоставяне на данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО е възложено на самоосигуряващите се лица, като в случая когато тези лица са съдружници в търговски дружества, в декларация образец 1 те следва да впишат ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ или служебен номер на дружеството, в което са съдружници. Това вписване обаче не означава, че това дружество е осигурител на съответните съдружници, тъй като те както е посочено по-горе са самоосигуряващи се лица и сами са длъжни да внасят осигурителните си вноски. Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, същите органи могат да дават задължителни предписания при констатирано нарушаване на разпоредбите на нормативните актове по ДОО. Съгласно чл.37 ал.2 от посочената инструкция задължителните предписания по ал. 1 се дават на осигурителите, изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация, осигурените и самоосигуряващите се лица, както и на други лица, допуснали нарушенията. По делото и административната преписка е установено, че В. С. е подала декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице за начало на дейност като съдружник при ЗИК Пловдив ООД от 01.01.2020г., като относно това лице са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с декларация-образец номер 1 данни за осигурено лице с вид осигурен 12 за периода от м. 01.2020 г. до м.02.2024 г.. По административната преписка обаче не е установено от кого са подадени тези данни, дали от самоосигуряващото се лице В. С. или от ЗИК Пловдив ООД. В този смисъл не е установено лицето, което според административния орган неправилно е подало данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В случай, че тези данни са подадени от ЗИК Пловдив ООД, то биха противоречали на чл.4 ал.1 т.2 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г., тъй като това дружество няма правомощие да подава данни за самоосигуряващи се лица, дори и съдружници в дружеството. В случай, че тези данни са подадени от В. С., то именно това лице следва да е адресат на предписанията за коригиране на неправилно подадени данни. Търговските дружества нямат качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО на физическите лица - съдружници и не дължат осигурителни вноски за тях. Посочването на ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ или служебен номер на дружеството, в което са съдружници, както е предвидено от чл. 2, ал. 1 т.1 пр.второ от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г., не създава задължение за търговското дружество да осигурява за негова сметка съдружниците. Тази разпоредба има за цел само да индивидуализира дружеството, за което съдружниците се осигуряват като такива. Цитираната подзаконова разпоредба не дерогира качеството на самоосигуряващи се лица на съдружниците, нито вменява осигурителни задължения на дружеството за подаване на данни на чл. 5, ал.4 т.1 от КСО. Атакуваните административни актове, с които ЗИК Пловдив ООД е задължено да коригира подадени данни за друго самоосигуряващо се лице, са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и подлежат на отмяна. Наред с гореизложеното от представената по делото справка от ТР е видно, че В. С. е вписана като управител на ЗИК Пловдив ООД. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО в кръга на лицата задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са и управителите, респ. изпълнителите по договор за управление и контрол на търговското дружество. Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, като договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. (чл.141 ал.7 от ТЗ) В съответствие с текста на чл. 119, ал. 2 във вр. с ал.1 т.2 от ТЗ в търговския регистъра се вписва назначения управител или управители на дружеството. По административната преписка не е изяснено дали между В. С. и ЗИК Пловдив ООД има сключен договор за възлагане на управление и дали същата е подлежала на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Съгласно чл.4 ал.8 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 от КСО, се подават декларации образец 1 и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход. В този случай данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО следва да бъдат подадени от осигурителя, а именно ЗИК Пловдив ООД и то за всички осигурителни случаи. При положение, че процесните данни са подадени от ЗИК Пловдив ООД и е налице сключен договор за управление с В. С., то в декларация образец 1 неправилно би бил посочен вида осигурен, а именно 10, вместо - 12. При анализа на субектния състав на осигурителното правоотношение се разграничат следните хипотези: осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигурителя; осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното лице; осигурително правоотношение между осигурителния орган и самоосигуряващото се лице. Предметът на спора е детерминиран от изясняването на вида на правоотношенията от които произтича осигурителното правоотношение, а от там и за изясняване на субекта натоварен със задължението за подаване на данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО. Това не е сторено както в административното производство, така и съдебното. Подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО следва да съответства на действителния осигурителен статус на съответното физическо лице, като в случая водещия факт е именно този статус. Неправилно подадените данни следва да бъдат коригирани спрямо действителния осигурителен статус на лицата по чл. 4 и 4а от КСО, било чрез даване на предписания по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО до осигурителя или самоосигуряващия се, било по реда на чл.4 ал.10 т.3 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г.. В нарушение на чл. 35 от АПК, органът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая - за това какъв е действителния осигурителен статус на В. С., кой е подал данните за нея по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, дали подателя на тези данни е задълженото лице съгласно чл.2 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г., допуснати ли са нарушения при подаването на тези данни и кое е задълженото лице, което следва да ги коригира. По този начин остава неизяснен въпросът кой следва да е адресата на издаденото предписание, дали е допуснало нарушение на разпоредбите на нормативните актове по ДОО и в какво се състои то. За да приложи правилно материалния закон, административният орган следва да установи съществуването на всички онези фактически основания, които законодателят е заложил като изисквания за изпълнение на задължението за подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Като не е строил това е издал административния акт при липса на фактически и правни основания. Потвърждавайки този административен акт, горестоящия административен орган и съда са постановили актовете си в нарушение на закона. По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърдените с него задължителни предписания са издадени при нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесните актове на администрацията в тази част е необоснован, поради което са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което подадената първоначална жалба срещу тези административни актове се уважи като основателна. При този изход на спора, на касатора следва да се присъдят разноски, каквито се претендират само за касационната инстанция. С оглед представените доказателства, съдебните разноски претендирани от касатора за настоящата инстанция са в размер на 200 лева - заплатена държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение. Неоснователно е искането за присъждане на такса за банков превод. Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2-ро и чл.222 ал.1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,