Решение № 7253 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15448/2010 г.

Решение № 7253 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15448/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - началникът на Митническото бюро - Шумен, моли да бъде отменено като неправилно решение № 78 от 19.10.2010 г. по адм. дело № 266 от 2010 г. на Шуменския административен съд, с което е отменено решение вх. № 337 от 21.01.2010 г. към ЕАД № 08BG002008Н0021091/18072008 на началника на Митническото бюро - Шумен, потвърдено с решение № П 47-114-1-1 от 5.05.2010 г. на началника на Митница Варна. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде потвърдено решението на началника на МБ - Шумен, и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - "Примекс" ЕООД, по съображения, изложени в писмен отговор и в писмено становище, моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени решение вх. № 337 от 21.01.2010 г. към ЕАД № 08BG002008Н0021091/18072008 на началника на Митническото бюро - Шумен, потвърдено с решение № П-47-114-1-1 от 5.05.2010 г. на началника на Митница Варна, административният съд е приел, че с него е променена митническата стойност на внесените гуми от Украйна от 48 888,06 лв. на 49 939,63 лв., определен е ДДС за внасяне с лихви и е постановено вземане под отчет на допълнително определения ДДС. С цитираното ЕАД "Примекс" ЕООД е оформил режим допускане до свободно обръщение на гуми от Украйна с изпращач ОАО "Днепрошина" - Украйна. В решението на началника на МБ - Шумен, е прието, че към декларираната митническа стойност на внесените от Украйна гуми следва да се добавят разходите за комисионна по фактура № 14072008 от 2007 на "Хелана венчърс" ООД - Лондон, по чл. 32 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92 г. (МК) предвид становище на отдел "Тарифна политика" на Митница Варна. В това становище събраните допълнителни доказателства при извършена проверка на "Примекс" ЕООД като вносител по ЕАД № 08BG002008Н0021091/18072008 по чл. 78 МК в процедура за последващ контрол не установят наличието на комисионна за покупка. При проверката "Примекс" ЕООД е представило договори, платежни документи, фактури за комисионна и транспорт. С решение № П-47-114-1-1 от 5.05.2010 г. на началника на Митница Варна решението на началника на МБ - Шумен, е оставено в сила, като в мотивите е прието, че в приложената към ЕАД международна фактура № 48418 от 14.07.2008 г. на ОАО "Днепрошина" - Украйна, за доставка на гуми като купувач е посочено "Хелана венчърс" ООД - Лондон. Последното дружество е издало международна фактура № 14072008 от 2007 г. на купувача "Примекс" ЕООД за своята комисионна по договор № 31/04/П от 2004 г., без да е издадена фактура за стойността на доставените гуми, платени на украинския изпращач. Цитираният договор е сключен от "Хелана венчърс" ООД - Лондон, като продавач, а не като агент, в него не е определена комисионна за това дружество и предвид липсата на заявки, потвърждения за заявки и кореспонденция между доставчика и агента началникът на Митница Варна е отхвърлил жалбата. Съдът е приел, че обжалваното пред него решение е издадено от компетентен орган по § 1, т. 9 ЗМ, но при допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК - липса на мотиви. Проверката по чл. 78 МК е завършила с доклад с препоръка да се съберат допълнителни доказателства за взаимоотношенията между "Примекс" ЕООД - получател по фактура № 14072008 от 2007 на "Хелана венчърс" ООД - Лондон, с предмет "комисионна за покупка". Правилно съдът е приел, че не е обоснован изводът в обжалваното пред съда решение, че стойността по фактурата не представлява комисионна за покупка. Съдът е приел за основателен довода, че от решението не е ясно каква сума е взета под отчет. Изводът е неправилен, тъй като има данни за предходния размер на задължението и новия размер на задължението, за което е посочено, че се взема под отчет. Видно от ЕАД, на него е поставен печат "Разрешено вдигане на стоките", от което следва, че дължимият ДДС по декларираната в ЕАД митническа стойност е внесен и взимането под отчет по процесното решение на МБ - Шумен, се отнася до увеличаването на дължимия ДДС. Обосновано съдът е отхвърлил довода на митническите органи, че не е представен комисионен договор, след като по делото е представен комисионен договор № 31/04/К от 31.01.2004 г. между "Примекс" ЕООД като доверител и "Хелана венчърс" ООД - Лондон, като посредник/комисионер, по който е договорено комисионерът да закупува гуми и предпазни ленти от ОАО "Днепрошина" - Украйна, от свое име и за сметка на "Примекс" ООД по предварителна заявка, като доверителят ще заплаща комисионна по т. 4 от договора в размер 10 - 40 % от стойността на доставката. Предвид чл. 348, ал. 1 ТЗ законосъобразно съдът е приел, че така сключеният договор е комисионен договор по ТЗ - непряко представителство. Представена е международна фактура № 48418 от 14.07.2008 г., издадена от ОАО "Днепрошина" - Украйна - доставчик и изпращач на купувач "Хелана венчърс" ООД - Лондон, с получател "Примекс" ЕООД. Според съда неправилно в решението на началника МБ - Шумен, е посочен пример от Сборника с текстове по митническа стойност на Комитета по Митническия кодекс (TAXUD/800/2002-EN) и е прието, че за да е налице комисионна за покупка, следва агентът да действа от името и за сметка на купувача. В решението на началника на МБ - Шумен, липсват мотиви в този смисъл, но този извод е направен в докладна от отдел "Тарифна политика" на МБ - Шумен, до Митница Варна и правилно е обсъден и преценен от съда. Съдът е цитирал заключение № 14, б. "б" от цитирания Сборник с текстове по митническа стойност, в който е посочено, че агентът придвижва заявките, понякога от свое име, до производителя/доставчика, а според б. "г" от същото заключение № 14 агентът фактурира на купувача цената, платена на производителя/доставчика за стоките, като отделно посочва договорената комисионна. Съдът се е позовал на решение от 25.07.1991 г. по дело № С-299/90 г. на СЕО, в което е прието, че когато агентът по покупката действа от свое име, но представлява интересите на вносителя, като действа за негова сметка, при определяне на митническата стойност по чл. 3, § 1 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 г. за остойностяване на стоките за митнически цели трябва да се отчита сделката между производителя/доставчика на стоките, от една страна, и вносителя. Цената по сделката между тези две лица представлява митническата стойност по чл. 3, § 1 от Регламент (ЕИО) № 1224/80, отменен с Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (МК). В решението е прието още, че комисионната за покупка не трябва да се включва в тази стойност, дори когато вносителят е описал агента по покупката като продавач и е декларирал цената на стоките като фактурирана от същия агент. Съдът е приел, че цитираната практика на СЕО е приложима в случая, тъй като понятието "комисионна за покупка" по чл. 32, § 4 МК е с идентично съдържание като в чл. 3, § 1 на отменения с МК Регламент № 1224/80. Изводът е правилен, като следва да се добави, че чл. 3, § 1 от Регламент № 1224/80 е с идентично съдържание като чл. 29, § 1 МК, чл. 8, § 1 (А) (i) от Регламент № 1224/80 е идентичен с чл. 32, § 1, б. "а" (i) от МК, според който комисионната за покупка не се включва в митническата стойност по чл. 29, § 1 МК, а чл. 8, § 4 от Регламент № 1224/80 е идентичен по съдържание с чл. 32, § 4 от МК, според който комисионна за покупка означава възнаграждението, платено от вносителя на агента му за услугата да го представлява при покупката на остойностяваните стоки. Съдът е приел, че комисионерът е следвало да издаде на доверителя две фактури: една - за прехвърляне на собствеността върху закупените от името на комисионера стоки, и втора - за стойността на комисионното възнаграждение, и че фактура № 48418 от 14.07.2008 г. на ОАО "Днепрошина" - Украйна, установява придобиване на стоката от името на комисионера. Приел е също, че прехвърлянето на стоките от комисионера на доверителя не е документирано чрез издаване на фактура. По фактурата на украинския доставчик "Примекс" ЕООД е посочено като получател на стоката, който факт се установява и от представената ЕАД и заключението на вещото лице, според което гумите са осчетоводени по сметка 304 "Стоки" с доставчик "Хелана венчърс" ООД - Лондон, на основание процесната ЕАД и фактурата на ОАО "Днепрошина" - Украйна. В двата документа стоките са посочени с еднаква стойност - 37142 щ. долара. Вещото лице е дало заключение, че стоките са платени от "Примекс" ЕООД на "Хелана венчърс" ООД - Лондон, както и комисионната за покупка по издадената фактура, за което е представен и платежен документ. Съдът е приел, че е налице продажба на стоките от комисионера на доверителя по комисионния договор, независимо че липса фактура, тъй като стоките са предадени на вносителя "Примекс" ЕООД, който е декларирал същите в ЕАД за получаване на режим свободно обръщение. Доставката е при условия FCA - франко превозвача, уговорено място - Днепропетровск, при които условия транспортните разходи са за сметка на купувача и са включени в митническата стойност. Изводът на съда, че собствеността върху стоките е преминала в патримониума на "Примекс" ЕООД, е правилен, но с известни уточнения и допълнения. Неправилно съдът е приел, че комисионерът следва да издаде фактура на доверителя за прехвърляне на правото на собственост върху стоката. По чл. 349, ал. 2 ТЗ правата, придобити от комисионера, се смятат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя и без да са му били прехвърлени. По чл. 355 ТЗ комисионерът е длъжен да даде сметка на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка. По чл. 348, ал. 2 ТЗ разпоредбите на договора за поръчка се прилагат съответно към отношенията между доверителя и комисионера, доколкото в тази глава не е предвидено друго. В глава двадесет и четвърта "Комисионен договор" липсва уредба на случай, в който комисионерът не е изпълнил задължението си по чл. 355 ТЗ да прехвърли на доверителя резултатите от изпълнителната сделка, поради което на основание чл. 348, ал. 2 ТЗ е приложим чл. 292, ал. 2 ЗЗД. По този текст, ако довереникът действа от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Предвид последното изречение, първа хипотеза, и украинската фактура с получател на стоките "Примекс" ЕООД законосъобразен е изводът на съда, че с предаването на стоките на вносителя собствеността върху тях е преминала в патримониума на вносителя, макар че липсва фактура за отчетната сделка по комисионния договор. След като в отношенията между комисионера и доверителя правата, придобити от комисионера, се считат за права на доверителя, даването на сметка на доверителя и прехвърлянето на резултатите от изпълнителната сделка по чл. 355 ТЗ при движими вещи се извършва с предаването на вещите на доверителя, което е настъпило предвид вносната ЕАД, украинската фактура, доказателствата за извършен транспорт на стоките, възложен от "Примекс" ЕООД, и установеното от вещото лице осчетоводяване от вносителя на стоките по сметка 304 "Стоки". В този смисъл е трайната практика на Върховния административен съд по адм. дело № 540 от 1997 г., адм. дело № 1534 от 1999 г. и др. Изводът на съда, че собствеността върху стоките е прехвърлена на вносителя от получаването на стоките, е законосъобразен. Вещото лице е дало заключение, че заявки и потвърждения в офиса на "Примекс" ЕООД, свързани с договора, не се пазят и не е следвало да се пазят, тъй като не подлежат на осчетоводяване и не представляват счетоводни документи. Съдът обосновано е отхвърлил довода, че гумите са доставени по договор за продажба № 31/04/П от 20.01.2004 г. между "Примекс" ЕООД като купувач и "Хелана венчърс" ООД - Лондон, като продавач, тъй като отношенията са оформени по сключения по-късно комисионен договор № 31/04/К от 31.01.2004 г., в чл. 3.1 от който е предвидено да се сключи отделен рамков договор за прехвърляне на собствеността върху закупените от посредника стоки и за заплащане на всяка отделна доставка. Изводът е правилен и се потвърждава от съдържанието на представените фактури и вносна ЕАД. Доколкото във фактурата за комисионна като основание за издаването е посочен № 31/04/П от 20.01.2004 г. вместо № 31/04/К, то погрешното посочване на номера и датата на договора, по който е фактурирана комисионната за покупка, не дава основание да не се зачете като решаващо съдържанието на фактурата като основание за плащане на сумата и това не променя факта, че отразените в двете фактури и в оформената от вносителя ЕАД факти съответстват на отношенията между "Примекс" ЕООД и "Хелана Венчърс" ООД - Лондон, по представения комисионен договор № 31/04/К от 31.01.2004 г., с едно отклонение относно размера на комисионната, който в случая е 1,5 %. Отклонение от поръчката в полза на доверителя не се отразява на действието на договора предвид чл. 351, ал. 1, изр. второ ТЗ. Законосъобразен е и изводът на съда, че в решението в нарушение на чл. 32, § 1, б. "а" (i) МК е определена увеличена митническа стойност чрез включване на комисионната за покупка в митническата стойност на внесените стоки. По чл. 32, § 3 МК при определяне на митническата стойност не се добавят никакви елементи към действително платената или подлежаща на плащане цена освен посочените в този член. Съдът обосновано е приел, че не е налице търговско посредничество от английското дружество на "Примекс" ЕООД, за да се включи платената комисионна в митническата стойност. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените от касатора касационни основания за отмяна, следва решението като правилно да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,