Решение № 15849 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8751/2012 г.

Решение № 15849 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8751/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на кмета на община Варна против решение № 1327/19.05.12 г. по адм. д. № 922/12 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът по касационната жалба, Атанас Костадинов Николов, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е писмен отказ изх. № ЗАО 35975/31.01.11 г. на зам. кмета на община Варна по искането на оспорващия Атанас Костадинов Николов за заверка на молба-декларация по чл. 571 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ относно имот с идентификатор 10135.5545.318 по КК на район "Аспарухово", м. "Зеленика". С постановеното по делото решение Административен съд-Варна е обявил отказа за нищожен като издаден от некомпетентен орган и излагайки мотиви и за материалноправната му незаконосъобразност е върнал преписката на кмета на общината за извършване на заверката. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Отказът за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, "б. "б" от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията /ДРЗА/ е издаден в административно производство по повод искане за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за имот с идентификатор 10135.5545.318. Заверката на молбата-декларация /образец/, поставяща началото на охранително производство по издаване нотариален акт за собственост по давностно владение /обстоятелствена проверка/, изисква извършване на справка от длъжностно лице в общинската администрация относно актуван ли е или не като общински претендирания имот и отразяване на това обстоятелство в съответния раздел на молбата. Тъй като, съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ актът за общинска собственост представлява официален удостоверителен собствеността на общината документ, проверката е относима към правомощията на кмета на общината като орган на изпълнителната власт по чл. 33, ал. 1 ЗА, визирани в разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗМСМА /да ръководи цялата изпълнителна дейност на общината/ във връзка и с правомощията, предоставени му с Наредбата на Общинския съвет, приета по делегацията на чл. 8, ал. 2 ЗОС. Съгласно чл. 6, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от Наредбата на ОбС-Варна за реда за придобиването, управлението и разпореждането с общинско имущество /Наредбата/ кметът на общината организира, ръководи и контролира управлението на имотите публична и частна общинска собственост. В цитираните специалните закони, ЗМСМА и ЗОС, вкл. Наредбата, липсват разпоредби, по силата на които кметът има възможност да предостави на свой заместник-кмет законовите си правомощия да организира, ръководи и управлява общинската собственост. Ето защо, справката относно актуван ли е като общински или не предметния на молбата за обстоятелствена проверка имот следва да бъде издадена /подписана/ от органа, оправомощен да организира, ръководи и контролира управлението на имотите общинска собственост, т. е, от кмета на общината. Така, Заповед 4263/1.12.11 г., издадена от кмета на община Варна на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 17, ал. 2 АПК, в частта на правата за издаване удостоверения и откази във връзка с "Обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост", не сочи на надлежно предоставени правомощия на заместник кмета, тъй като не държи сметка за императивната разпоредба на чл. 39, ал. 4 ЗМСМА, съгласно която възможността за предоставяне на съответните правомощия следва да е предвидена в закон. Обсъдената заповед не може да се приеме, че е такава по чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, тъй като данни за отсъствие на титуляра липсват. По тези съображения решаващият правен извод за нищожност на оспорения административен акт се явява обоснован и в съответствие с материалния закон. Законосъобразно преписката е върната на компетентния орган за новото й процедиране, тъй като при заверката на молбата-декларация по чл. 571 ГПК следва да се отрази акта за общинска собственост, съставен за имота, а преценката за наличието на условията и законовите предпоставки за признаване правото на собственост на заявителя по давностно владение върху този имот, или за липсата им, е в компетентността на органа по чл. 570, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение