Решение № 237 от 19.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 2168/2014 г.

Решение № 237 от 19.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 2168/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 47, т. 2, т. 4 и т. 6 ЗМТА. Образувано е по иск на Я. Б. З., [населено място] срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 47, т. 2, т. 4 и т. 6 ЗМТА за отмяна на решение от 05.08.2013 г. по арб. д. № 1744/2013 г. на Арбитражен съд при "Стопанска асоциация", [населено място]. Ищцата твърди, че не е била призована в арбитражното производство и липсва арбитражна клауза, уговорена между страните. Ответникът оспорва иска. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: С арбитражното решение, чиято отмяна се иска, ищцата Я. Б. З. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 229.02 лв. по договор за цесия от 25.10.12 г., с който е прехвърлено вземането по договор за кредит от [фирма] в полза на [фирма] и сумата от 102.77 лв. - обезщетение в размер на законната лихва за периода от 08.08.08 г. до 01.02.13 г. Ищцата твърди, че в арбитражното производство не е била призована на точния адрес, тъй като има разминаване в изписването му, а именно: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 110. Под № 7 доскоро имало адрес, който се намирал на 300 м. от нейния и поради това е станало объркване. След като не е получила призовката за арбитражното производство, тя не е могла да оспори компетентността на арбитражния съд. Поддържа, че не е била уведомена за прехвърляне на вземането съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД на [фирма], както и не е получавала покана за доброволно изпълнение от 11.02.13 г. В тази покана дружеството едностранно е променило общите условия на договора в смисъл, че при имуществен спор, същият ще бъде решен от арбитражен съд. Според ищцата дори и да се приеме, че е получена посочената покана и да е допустимо изменението на договора, то липсва изявление, че спорът ще бъде отнесен за разглеждане именно пред арбитражния съд при "Стопанска асоциация", [населено място], поради което арбитражният съд е некомпетентен. Ответникът се позовава на чл. 17 от общите условия на договора за кредит, съгласно който всички съобщения и изявления на кредитора се считат за получени и узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на посочените в договора адреси, в случая в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 110. По този ред е връчено и уведомлението за цесията, както и призовката в арбитражното производство, като не е направено възражение относно компетентността на арбитражния съд по чл. 20, ал. 1 ЗМТА. Въведено е възражение и за недопустимост на производството, предвид уведомяването на ищцата за решението и неспазване на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Видно от договора за кредит от 07.06.07 г., сключен между ищцата и [фирма] посочените постоянен и настоящ адрес са в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 110, като липсва изписване на номер на блок. Призовката в арбитражното производство е изпратена на адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 110, т. е. само е изписана цифрата "7", без " № ". Писмото е върнато с отбелязване "пратката не е потърсена от получателя". По същия начин е оформено и съобщението за арбитражното решение. Поканата за доброволно изпълнение, връчена чрез частен съдебен изпълнител е на адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 110 на лицето И. Б. З. - брат на 27.02.14 г. Срокът за предявяване на иска по чл. 47 ЗМТА тече от получаване на решението съгласно чл. 48, ал. 1 ЗМТА, а не от уведомяването, поради което фикцията за надлежно връчване не се прилага относно получаване на решението по арбитражното дело. С оглед на поканата за доброволно изпълнение и датата на изпращане на исковата молба за отмяна по чл. 47 ЗМТА на 23.05.14 г. е спазен срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което искът е допустим. Въведеното основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 4 ЗМТА е налице, ако страната не е била надлежно уведомена за арбитражното производство. На плика за изпращане на исковата молба, както и в приложените от молителката - съобщение от Варненския окръжен съд, писмо до Агенцията по вписванията и квитанция за заплащане на такси е изписан адрес [населено място], [улица][жилищен адрес]0. Независимо от тези документи ищцата не установява точния си административен адрес, поради което съдът приема, че правилното посочване на адреса е така, както същият е съобщен в договора на кредит, на който е получена редовно и поканата за доброволно изпълнение - [населено място], [улица], ет. 3, ап. 110. Съгласно удостоверение от 20.05.14 г. от [фирма] адресът, на който е изпратена първа призовка за арбитражното производство е [населено място], [улица], ет. 3, ап. 110. На 12.06.13 г. и на 24.06.14 г. са оставени известия и на 02.07.13 г. пратката е върната на подателя. За втората призовка са оставени известия на 05.07.13 г. и на 17.07.13 г. и същата е върната на 25.07.13 г. Ответникът по молбата се позовава на чл. 17 от общите условия на договора за кредит, но същите са приложими само в отношенията между страните относно изявления на кредитора, но не и за връчване на съобщения от арбитър, тъй като уговорка в този смисъл липсва в договора. Арбитърът е приложил разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗМТА, според която уведомлението за арбитражното заседание се смята предадено и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската станция да го получи, ако тя удостовери това. Приложението на нормата е обусловено и от спазване на изискванията по чл. 32, ал. 1 ЗМТА - адресът на получателя не може да бъде намерен след старателно издирване, уведомлението следва да е изпратено с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено. В този смисъл арбитражният съд е приел, че е налице удостоверяване на неявяването на получателя да получи пратката върху известието - обратна разписка. А. съд е счел, че удостоверяването на неявяването на получателя е достатъчно за прилагане на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗМТА. В настоящото производство е установено, че са правени опити за предаване и след като ищцата не доказа твърденията си за съществуването на различни адреси, предвид на които да е могло да стане объркване при връчването, то тя е била уведомена за арбитражното производство. По тези съображения не е налице въведеното основание за отмяна по чл. 47, т. 4 ЗМТА. Ищцата се позовава и основанието за отмяна по чл. 47, т. 2 ЗМТА - арбитражно споразумение не е било сключено. В общите условия на договора за кредит - т. 22 изрично е предвидено, че споровете между страните във връзка и по повод изпълнението му ще бъдат решавани чрез преговори и по пътя на взаимното съгласие, а в случай че такова не бъде постигнато, ще се отнесат до компетентния български съд в [населено място]. С поканата за доброволно изпълнение от 11.02.13 г. / липсват данни за връчването й/ цесионерът [фирма] е уведомил ищцата за прехвърленото вземане с предупреждение, че ако не се извърши плащане, спорът ще бъде разрешен от Арбитражния съд при "Стопанска асоциация" [населено място] от един арбитър. Посоченото изявление е прието от арбитражния съд като арбитражна клауза по смисъла на чл. 7 ЗМТА. Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 2 ЗМТА изрично е предвидено, че отнасянето на спор между страните за решаване от арбитражен съд следва да е уговорено в договор между страните. Тази уредба е в съответствие и нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК. По силата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА смята се, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола за арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледат от арбитража или когато участва в арбитражното производство, без да оспори компетентността на арбитража. По тези съображения съставът на ВКС приема, че за прилагане на изключението относно наличието на арбитражна клауза извън писмена уговорка между страните, е необходимо изрично волеизявление на ответника /чл. 7, ал. 3, пр. 1 ЗМТА/ и то обективирано в писмена форма. Липсата на оспорване на компетентността на арбитража /чл. 7, ал. 3, пр. 2 ЗМТА/ изисква по смисъла на закона "участие в арбитражното производство", т. е. активно поведение, изразяващо се в извършване на процесуални действия, а не единствено липса на възражение. А. съд се произнася по своята компетентност и при оспорване поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение - чл. 19 ЗМТА, но приетата компетентност на арбитража в хипотезите по чл. 7, ал. 3 ЗМТА би могла да се оспорва от ответника в производството по отмяна арбитражното решение на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА. В случая ищцата не е участвала в арбитражното производство, тъй като не е предприела процесуални действия предвид и че същата е счетена за уведомена чрез фикцията по чл. 32, ал. 2 ЗМТА. Оспорването на компетентността на арбитража не е поради недействителност на арбитражното споразумение, за да са необходими възражения относно основанията за недействителност. Оспорването предвид на несъществуване на арбитражното споразумение не е свързано и с необходимост от тълкуване на договора /например дали поставеният въпрос е от компетентността на арбитража/. В случая арбитражния съд се е позовал на наличието на арбитражна клауза съгласно поканата на цесионера от 11.02.13 г. Волеизявлението на страната в посочения смисъл следва да е изрично, тъй като касае изменение на договора, респ. сключване на договор за отнасяне на разглеждането на спора пред арбитраж. Като резултат арбитражният съд е приел, че е налице редовно уведомяване на ответника чрез фикцията за получаване на призовката за арбитражното производство, уведомяването за едностранно изменение на договора приравнено на волеизявление за съгласие и неявяването в арбитражното производство като липса на оспорване на компетентността на арбитража. Фикцията по чл. 7, ал. 3 ЗМТА за приемане от страна на ответника в арбитражното производство спорът да се разгледа от арбитраж не е налице, поради което страната разполага с правото да се позове на основанието за отмяна по чл. 47, т. 2 ЗМТА. Спорът е разгледан от арбитражният съд без между страните да е сключено арбитражно споразумение, поради което постановеното решение подлежи на отмяна по реда на чл. 47, т. 2 ЗМТА. Ищцата е въвела и основанието по чл. 47, т. 6 ЗМТА, но конкретно посочените обстоятелства относно образуването на арбитражния съд - именно на арбитраж при "Стопанска асоциация", [населено място], биха подлежали на обсъждане само при наличието на арбитражна клауза, каквото съдът прие, че не е уговорена между страните. В този смисъл това основание не се обсъжда от съда. По изложените съображения арбитражното решение следва да се отмени на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА съгласно чл. 49, ал. 1 ЗМТА, без делото да се връща на арбитражния съд за ново разглеждане. Разноски за производството не са претендирани от ищцата. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд