Решение № 370 от 2.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5041/2008 г.

Решение № 370 от 2.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5041/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационните жалби на С. П., С. П. и К. П. и на П. П. и С. П. срещу въззивното решение на Апелативен съд Пловдив по гр. д. № 610/07 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. Прието е, че същественият за спора материалноправен въпрос налице ли са реституционните предпоставки по чл. 1 от ЗВСОНИ за процесния имот и процесуалният - за установяването им по правилото на чл. 188 от ГПК, отм., са разрешени в противоречие със задължителна - ТР № 1/95 г. и трайноустановена практика на ВКС по приложението на закона. В жалбите се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба "Главболгарстрой" А., София, ги оспорва като неоснователни. ВКС на РБ, като разгледа жалбите, намира следното по заявените с тях основания за неправилност на въззивното решение: С обжалваното решение са отхвърлени исковете на касаторите - като наследници на П. П., срещу ответника с пр. осн. чл. 108 ЗС - за признаване собствеността, въз основа на наследство и реституция по ЗВСОНИ, и предаване владението на недв. имот- първи етаж от триетажна сграда в гр. П., ведно с 1/3 ид. ч. от мазето й и дв. място, върху което е построена- описан по делото и в решението. Прието е, че сградата е новопостроена на мястото на съществуващата в имота, придобита от наследодателя на ищците през 1941 г. и отнета му по ЗОЕПНС едноетажна жилищна сграда, застроена на 194 кв. м. Отнетият имот не съществува до размерите, в които е отчужден и затова не е възстановен на ищците на осн. чл. 1 от ЗВСОНИ. С ТР № 1/95 г., т. 1 и ТР № 6/06 г., т. 1 е посочено: Ако промяната във вида или предназначението на имота е поради извършено пристрояване или надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само върху частта, която е съществувала към момента на одържавяване. За останалата част в зависимост от положението й спрямо възстановената или се запазва собствеността на държавата, респ. на лицата по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, които стопанисват имота при влизане на закона в сила, или се присъединява към възстановената по чл. 97 от ЗС. Вътрешните преустройства, колкото и значителни да са по обем, не водят до създаване на нов обект на собственост и не са пречка за възстановяването. При преустройства на сгради чрез пристрояване или надстрояване, макар новото строителство да увеличава обема на завареното, ако не може да се обособи в самостоятелен обект, то представлява приращение към старата сграда и ще бъде реституирано заедно с нея. Обстоятелствата по делото са следните: с нот. акт № 65/41 г. наследодателят на ищците П е придобил след публична продан едноетажна масивна постройка, построена върху 194,50 кв. м., от камък, тухли и две железобетонни плочи - покривни, с партер висок 3,05 м., на ул. "Св. Горазд", в гр. П., подразделена на два магазина, склад, две стаи и сервизи. Имотът е отчужден по ЗОЕПНС, видно от приложената отчуждителна преписка. За новопостроената в имота триетажна сграда - I-ви ет. строителна лаборатория и останалите два - поликлиника, е съставен АДС № 2610/89 г. Ответникът е представил издадения му нот. акт № 69/99 г. за собственост на сградата по приватизационна сделка. От заключението на техн. експертиза на л. 59 от делото на ОС се установява, че след одържавяването сградата е видоизменена поетапно: със строително разрешение от 1955 г. на НИС - Пловдив е разрешен ремонт в имота, при който е извършено пристрояване. С ново разрешение от 1956 г. е разрешено надстрояване на едноетажната сграда, с площ след пристрояването от 270 кв. м. Надстрояването с два етажа е било извършено към 1966 г., съгл. отразеното в цитирания АДС. Според в. л. Жеков в избата са запазени каменни зидове от старата сграда; новото предназначение на етажа - за строителна лаборатория, налагало там да се разположат тежки машини и довело до промяна на плочата между етажа и избата, с новоизлята и оразмерена за новия вид натоварване. Същото в. л. на л. 130 е посочило, че плочата за част от етажа ляга върху каменните и тухлени зидове, без характерните за съвременното строителство греди и пояси / в. л. Панайотов, на л. 184/. В избените помещения откъм улицата има прозорци и английски дворове отпреди отчуждаването на сградата. В югозападната част са изпълнени нови стоманобетонни елементи. В. л. Ранделова сочи, че пристройка към съществуващата сграда няма в конструктивния смисъл. По старите правила е изграден избеният етаж, първият е конструктивно по -нов. Конструкцията на триетажната сграда е една и не могат да бъдат отделени стара от нова сграда. Старата обаче може да се идентифицира- очертава се и се вижда кое е ново и кое старо строителство. В. л. Кумчева и К. са установили как старата сграда се вписва в контура на новата, по приложени скици, с пристрояване откъм северната страна. Южната е запазена изцяло - л. 237. В заключението си на л. 214 и в съд. з. вещото лице Г. е посочила, че плочата между първи и втори етаж е нова, а тази между първия ет. и мазето - доливана стара / на тази възможност сочи и в. л. Панайотов, л. 184/. Използвани са тухлените колони и зидове по източната и южна фасада. Сградата е с изпълнена нова конструкция при запазени стари елементи, като новите и стари елементи са неотделими в конструктивно отношение. Преустройството се поема както от новата, така и от старата част на сградата - в. л. Жеков, на л. 131. Цялата сграда има единна конструкция. В закл. на л. 182 експертите П. и П. сочат, че основите на сградата са от каменна зидария, а армировъчната стомана навсякъде е гладка. Такава се използва през 19 век, у нас след 1934 г. Според заключението на в. л. Добрева възрастта на бетона в сградата е от 50 до 55 г., като най-стар е бетонът в мазето и на първия етаж - от 50 до 80 г. Свидетелите К. и С., които познават старата сграда сочат, че тя не е събаряна; и сега се различава корнизът й. При всички тези данни според ВКС се установява, че отнетата от наследодателя едноетажна сграда е претърпяла значителни преустройства /била е неотделимо пристроена/ и съществена промяна в предназначението; инкорпорирана е конструктивно в сегашната триетажна сграда. Макар и съществено преустроена обаче, тя съществува и се разпознава на място, като не се установява да е била изцяло разрушена и заменена с нова, както твърди ответникът и е приел АС. Затова правото на собственост върху нея - в увеличения с неотделимо пристроената част обем - чл. 97 от ЗС, е възстановено на наследниците на собственика, от когото е отнета, по силата на ЗВСОНИ - чл. 1 и 3. Това следва да се признае по ревандикационния иск, и ответникът да бъде осъден да предаде на ищците владението на възстановения им етаж ведно с принадлежащата към етажа ид. част от общата за сградата изба. Няма данни дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо имот пл. № 1151, в кв. 22 по плана на Пловдив, втора градска част да се владее от ответника, извън ползването по чл. 66 от ЗС, поради което за мястото искът е неоснователен. Въззивното решение е неправилно и следва да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен за първия етаж от сградата и вместо него да се постанови ново, за уважаване на иска. В частта, с която искът е отхвърлен за дв. място, в което е построена сградата, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.