Решение № 15978 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6954/2018 г.

Решение № 15978 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6954/2018 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община срещу Решение № 1791/20.03.2018 г., постановено по адм. дело № 14082/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за неговата неправилност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се в касационната жалба, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на иска тъй като не е налице причинно-следствена връзка между отмененото НП и направените разноски за адвокатско възнаграждение. Изводите са базират на това, че адвокатското възнаграждение е било платено след приключване на правният спор. Сочи се че видно от фактура № 00.... 31/27.10.2017 г. и № 00..... 32/27.10.2017 г., възнаграждението уговорено в договор за правна защита и съдействие от 01.04.2017 г. и допълнителното споразумение от 10.05.2017 г. е платено след приключване на КАНАХД № 7655/2016 г., а освен това то е платено от трето лице, а не от ищецът "АБМ проекти" ЕООД. Иска отмяната му и да бъде отхвърлена исковата молба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – "АБМ Проекти" ЕООД, чрез процесуалният си представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е уважил предявения от "АБМ Проекти" ЕООД против Столична община иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4 060 лв., изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита и съдействие в производството по НАХД № 7655/2016 г. по описа на Районен съд София и по КНАХД № 9235/2017 г. по описа на АССГ, произтичащи от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № РА-21-19/31.03.2016 г., издадено от директора на дирекция "Общински строителен контрол" – НАГ, Столична община, гр. София и е присъдил направените от ищеца разноски в исковото производство.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Решение от 22.05.2017 г. постановено по НАХД № 7655/2016 г., по описа на Софийския районен съд е отменено Наказателно постановление № РА-21-19/31.03.2016 г., на директора на дирекция "Общински строителен контрол" – НАГ, Столична община, гр. София, с което на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв., на основание чл. 87, ал. 1, т. 1 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламна дейност на територията на Столична община (НПОРИДМЕРДТСО) и за нарушение на чл. 57, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 24, ал. 1 от НПОРИДМЕРДТСО. Съдебният акт на СРС е обжалван и с Решение № 7455/07.12.2017 г., постановено по КНАХД № 9235/2017 г. по описа на АССГ жалбата е приета за неоснователна, а обжалваното съдебно решение е оставено в сила. Установено е още, че за осъществената в производството пред СРС и пред АССГ, адвокатска защита, М. Димитров – управител на "АБМ Проекти" ЕООД е договорил заплащане на адвокатско възнаграждение след издаване на фактура. Такава е била представена и е извършено заплащане на сума в размер на 2 030 лв. по банков път. По силата на представен договор за правна защита и съдействие от 24.10.2017 г., "АБМ-Проекти" ЕООД се е задължило да заплати на адвокатско дружество "Върбанов и Ралчев" сума в размер на 2 030 лв., за процесуално представителство по КНАХД № 9235/2017 г. по описа на АССГ. Представени са и доказателства за превеждане на сумата по банков път.

При тази фактическа установеност решаващият съд е приел иска за основателен и доказан в пълния му размер и е постановил решението си.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебният акт.

Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

В случая кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са налице.

1. налице е отменен, като незаконосъобразен, акт, издаден от административния орган при изпълнение на административната му дейност;

2. налице е имуществена вреда, изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение за правна помощ и съдействие в производството по оспорване на акта, за което е представено писмено доказателство - договор за правна помощ и съдействие серия 01.04.2016 г. и от 24.10.2017 г.

3. налице е изискуемата пряка причинна връзка между отменения акт и настъпилата вреда. Адвокатското възнаграждение е заплатено във връзка с оспорване на законосъобразността на издадения акт. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2/2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Тълкувателното постановление е задължително за съдилищата и правилно е приложено от първостепенния съд.

Неоснователен е довода, че адвокатското възнаграждение е било заплатено след приключване на спора, тъй като законът изисква настъпването на вреда, като такава е настъпила и тя е именно във връзка с отмененото НП и използването на адвокатски услуги от страна на наказаният търговец. От доказателствата се установява че заплащането е именно за процесуално представителство по двете административно-наказателни дела водени пред СРС и АССГ във връзка с отменено НП № РА-21-19/31.03.2016 г.

Неоснователен е и доводът, че процесните суми за адвокатски възнаграждения са били внесени от трето лице, тъй като има издадени фактури и то от търговеца, в чиято полза е отмененото НП и търговецът е този, който чрез управителят си е подписал договорите за правна защита и съдействие. Превеждането на сумите по банков път от трето лице, която явно е служител на търговецът, не води до извод че тези суми не са внесени от касационният ответник тъй като в тях е посочено че сумите се внасят по фактура № 31/27.10.2017 г. и по № 32827.10.2017 г., които са издадени именно от търговеца.

Настоящата инстанция приема доводите на решаващият съд, с които е посочено, че не е налице прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения за правилен, поради факта, че настоящото исково производство по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не е за присъждане на адвокатско възнаграждение, а такова за присъждане на обезщетение. Следва да се присъди точно такова обезщетение за понесената имуществена вреда с колкото е намален и патримониума на търговеца в резултат на заплатеното от него за ангажираната адвокатска защита във връзка с обжалване на отмененото НП. Извън преценката на съда, разглеждащ иска по чл. 1 ЗОДОВ е въпросът, доколко обемът на оказаната правна помощ по основното дело /образувано по жалбата срещу НП/ съответства на заплатения адвокатски хонорар, чието обезщетяване е предмет на иска, тъй като този въпрос не е свързан с кумулативните предпоставки, които следва да са налице за уважаването на иска.

При този изход на правния спор претенцията на касационния ответник за присъждане на разноските по настоящото дело е основателна и следва да се осъди касационният жалбоподател да му заплати разноските по делото.

Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е към минималния размер определен в чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение