Решение № 1639 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7823/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция Местни данъци и такси при община Благоевград срещу Решение 1694/27.05.2024 г., постановено по адм. д. 304 по описа на Административен съд Благоевград за 2024 г., с което по жалба на БАЛКАН МК ЕООД е отменена частта от Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) DT000222/19.12.2023 г., издаден от И. Г. Я., орган по приходите при Община Благоевград, потвърден с Решение P-DT000222/16.02.2024 г. на директор дирекция Местни данъци и такси при община Благоевград, с която на дружеството са установени следните задължения за периода 2020 г. 2023 г.: такса битови отпадъци за услугите по чл.62, ал.1, т.1 и т.2 ЗМДТ в размер по 1 659лв. и лихви за забава за всеки от периодите. Според касатора обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано, издадено при нарушение на материалния закон и поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - БАЛКАН МК ЕООД, представлявано от управителя К. М. Х., чрез пълномощника адв. А. Машев, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество основателна, поради което съдът следва да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд с указания по тълкуването и прилагането на закона. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл.220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея, подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С решението си Административен съд Благоевград е уважил жалбата на Балкан МК ЕООД, ЕИК 113568235, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, [улица], представлявано от управителя К. М. Х., чрез адв. А. Машев, против частта от Акта за установяване на задължения по декларация DT000222/19.12.2023 г. на орган по приходите при община Благоеград, потвърден с Решение P-DT000222/16.02.2024 г. на директора на дирекция Местни данъци и такси при община Благоевград, с който на дружеството са установени задължения, както следва: за такса битови отпадъци за услуги по чл. 62, т.1 и т. 2 ЗМДТ, в размер на 1 659 лв. за всеки от календарните периоди 2020- 2023 г. и лихвите към тези задължения. За да издаде оспорения АУЗД, административният орган е направил следните констатации: "Балкан МК" ЕООД е собственик на процесните имоти. Дружеството се явява задължено лице по отношение на таксите за посочените услуги по силата на материалния закон чл. 62, чл. 64, ал. 1, във вр. с чл. 11 и чл. 14 ЗМДТ и чл. 71, т.1 и 2 ЗМДТ. Имотите се използват за нежилищни нужди и са включени в териториите, по отношение на които община Благоевград предоставя услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Това е основанието за услугите по ТБО да се дължи такса от дружеството. В АУЗД е установена такса за трите компонента на услугата, като за основа за определянето ѝ е послужила по - високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота, съгласно Приложение 2 от ЗМДТ. Първоинстанционният съд е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на процесуалните правила, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и при спазване на изискванията за форма. За да отмени АУЗД в посочената част, съдът е приел, че АУЗД е материално незаконосъобразен, защото макар дружеството да е собственик на недвижими имоти, намиращи се в границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, определени със заповед на кмета на община Благоевград, не е доказано на задълженото за такса битови отпадъци лице общината да е предоставила контейнер за събиране на смет, съгласно подадената от лицето декларация по чл.17а от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Благоевград (НОАМТЦУ). Основните оплаквания на касатора са свързани с несъбирането на необходими доказателства от първоинстанционния съд, които да спомогнат за изясняване на фактическата обстановка. Според него в решението на съда не е установено безспорно действителното положение на поставения контейнер и отдалечеността му от процесния имот. Директорът на дирекция Местни данъци и такси при община Благоевград посочва, че разстоянието от 200 м., прието за безспорно от решаващия съд, не е достатъчно самостоятелно основание, за да се приеме, че единствено поради това отстояние (около 200 м.), услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не е извършена. Поддържа, че дружеството не е подавало нито едно искане до община Благоевград поставеният контейнер за смет да бъде преместен, с което обосновава и извода си, че след като дружеството е подавало декларация по чл. 17А от Наредбата за всяка следваща година, то поставеният контейнер на около 200 м. от оградата/портала на процесния имот е предвиден за индивидуално ползване от дружеството. По така направените оплаквания, настоящата съдебна инстанция съобрази следното: В писмено становище до ВАС касаторът заявява, че поддържа касационната жалба и навежда твърдения, че общото задължение на кмета на общината е да предостави съдове за събиране на битови отпадъци, а не да предоставя съдове за индивидуално сметосъбиране. В открито заседание пред първата инстанция представляващият директора на дирекция Местни данъци и такси при Община Благоевград юрисконсулт, признава факта, че контейнер е поставен от другата страна на улицата, на разстояние от около 200 м. от портала за достъп до обекта. Признанието е изявление на страната, че за нея са се осъществили неизгодни факти, а именно, че не е поставен съд за битови отпадъци до въпросния имот, който да бъде използван от дружеството. Твърденията на касатора, че има ограда/портал, която възпрепятства достъпа на служителите на община Благоевград и поставянето на съд за събиране на отпадъци не се оспорват от ответната страна по делото, която в писмения си отговор заявява, че имотът, в който се намират трафопостовете е ограден, охраняван и достъпът до него не е свободен, а съответното дружество по сметосъбирането няма свободен достъп. По делото няма спор, а и се установява по събраните доказателства, че Балкан МК ЕООД е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ за притежавания от него недвижим имот на територията на [населено място], общ. Благоевград, с идентификатор 30702.18.589, съгласно кадастралната карта и регистри на землището на селото, с разположени в него три нежилищни обекта /трафопостове/, който имот е ограден от всички страни и понастоящем не се използва по предназначение и в него не се развива никаква дейност. Установено е също, че за имота няма подадена декларация от дружеството по чл. 21, ал. 2 от НОАМТЦУ, че имотът няма да се ползва, за да бъде освободен от заплащане на такса. Съгласно приложението на цитираната НОАМТЦУ, таксата за битови отпадъци е процент върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота. По делото не са събрани доказателства, които да установяват, че през процесните периоди община Благоевград е предоставила на ответната страна съд за събиране на отпадъци по начина, по който тя е декларирала с декларацията по чл. 17А от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Благоевград. Липсата на достъп до процесния имот, в който са разположени трафопостове (енергийни съоръжения), не е основание контейнер да не бъде разположен в непосредствена близост до имота и той да може да бъде използван по предназначение от дружеството. Предприятията, генериращи отпадъци, които са собственици на нежилищни имоти са длъжни да изхвърлят отпадъците само в предоставените им от съответната община съдове, които са декларирали, че ще използват. По силата на закона и на цитираната наредба задължение на кмета на общината е да осигури съдовете за събиране на битови отпадъци и да осигури събирането и транспортирането на отпадъците до инсталации и съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждането им (чл. 4, т. т. 2 и 3 от Наредбата), а притежателите на отпадъците са длъжни да изхвърлят битовите отпадъци в предоставените съдове. Поставянето на подобен съд на разстояние от около 200 метра не може да бъде разглеждано като изпълнение на задължението на общината по чл. 62, т. 1 ЗМДТ, както е приел и първоинстанционният съд. Въпросният контейнер се намира на входа на гробищния парк и отдалечеността му от процесния имот обосновава извода на съда, че задължението на общината не е изпълнено. Това от своя страна изключва задължението на дружеството да заплаща такса за сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за процесните периоди. Отсъствието на главното задължение изключва съществуването и на задължението за лихви. Първоинстанционният съд е взел предвид и че между същите страни, с Решение 4673/17.05.2022 г. по адм. дело 8708/2021 г. по описа на ВАС, е разрешен със сила на пресъдено нещо спорът за дължимостта на такса битови отпадъци по отношение на процесните имоти за услугите по чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ, но за данъчни периоди 2016 2019 г. В посоченото решение съдът намира за основателно възражението на Балкан МК ЕООД относно отдалечеността на съдовете за събиране на битови отпадъци, което представлява отсъстващо извършване на услугата заради неизпълнението от кмета на общината на задължението му по чл. 19, ал. 3, т. 1 Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ да осигури такива съдове. По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила, като на ответника по касационната жалба се присъдят претендираните разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,