Решение № 7753 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14382/2008 г.

Решение № 7753 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14382/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Здравка Николова Стойкова и Георги Николов Апостолов от гр. Варна, срещу решение № 577/06.08.2008 г., постановено от Варненския окръжен съд по адм. д. № 614/2005 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.) вр. пар. 4, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 33, ал. 2 от ЗАП (отм.) вр. пар. 31, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, окръжният съд е изменил Заповед № 0109/28.03.2005 г., издадена от зам. кмета на община Варна, за одобряване на оценката на имот № 103 по плана на новообразуваните имоти на м. "Ракитника", землище Галата, за площ от 111 кв. м. в размер на 382.95 лв., на основание пар. 31, ал. 3 от ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, във връзка с пар. 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като я увеличава от 382.95 лв. на 416.25 лв., на основание пар. 4л от ЗСПЗЗ. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалните правила-чл. 188 от ГПК и в противоречие с материалния закон-пар. 4з, ал. 2, пр. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът необосновано и в противоречие с цитираните разпоредби не е констатирал незаконосъобразността на обжалваната заповед на кмета, издадена по неправилна процедура и противоречаща на пар. 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, която регламентира определяне на оценката по пазарни цени. Неправилно и незаконосъобразно Министерският съвет на РБ с пар. 31, ал. 3 от ПМС № 234/16.12.1999 г. е изменил и допълнил ППЗСПЗЗ като по този начин се е опитал да промени смисъла на закона и по-конкретно на посочената правна норма, като с подзаконов акт е променена законова разпоредба. Касае се до покупко-продажба между бившия собственик и бившия ползвател на разликата над 600-те кв. метра земя по пар. 4з, ал. 2, пр. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е недопустимо цената по нея да се администрира от Община Варна и Министерския съвет. Неправилен е изводът на съда, че тази земя не следва да се заплати по пазарни цени, въпреки ясния и точен законов термин, използван от законодателя в пар. 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неправилно се твърди в решението, че заповедите се издават на основание пар. 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Това е процедурата по закупуване на земята, която е в размер до 600 кв. м. от предоставения за ползване имот, докато останалата, над 600 кв. м. земя, предоставена на бившия ползвател следва да бъде заплатена по пазарни цени и основанието за това плащане не е пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а пар. 4з, ал. 2, пр. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответната страна-Кметът на община Варна, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище. Заинтересованите страни Алекси Иванов Алексиев, Маргарита Иванова Бояджиева, Диана Панова Панова, Софка Христова Любчева, Иван Николов Панайотов, Димитър Николов Христов, Никола Панайотов Николов, Тихомир Панайотов Николов и Георги Василев Камбуров - редовно призовани, не са се явили и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Решението на съда е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Оценката на процесния имот правилно е определена от съда, съгласно § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. Същата изисква тя да бъде съобразена с глава седма, раздел I от ППЗДС, когато земите са разположени в селищни образования или са включени в строителните граници на населените места, а в останалите случаи, съгласно Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи. В случая имотът е разположен в селищно образувание. В тази връзка с решението си същият правилно е изменил заповедта на Зам. кмета, като е приел увеличената оценка, представляваща 416.25 лева. По тази причина не може да бъде приложена пазарната оценка на имота, поради което правилно не е приел заключението на СТЕ. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да остане в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил доказателствата по делото и направените от него изводи са съобразени с тях и при правилното приложение на материалния закон. Съгласно пар. 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, разликата над 600 кв. м. и над 1000 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери, не по-малки от 250 кв. м. при условия и по ред, определен с правилника на закона. Земите, от които не може да се образува нов имот, се заплащат от ползувателите на собствениците по пазарни цени в тримесечен срок от влизане в сила на оценката. Съгласно пар. 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, оценките на земите, сградите и подобренията на земята по пар. 4а, 4б, 4в и 4з, се извършват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона. Както се вижда от тази разпоредба, законът препраща към ППЗСПЗЗ относно условията и реда за определяне на оценката. С пар. 31, ал. 2, т. 1 от ППЗСПЗЗ, по делегация от закона е регламентирано, че в случаите на пар. 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, оценката се извършва съгласно глава седма, раздел I от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, приет с ПМС № 235/1996 г., когато земите са разположени в селищни образувания или са включени в населените места, а в останалите случаи-по Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на зем. земи. В конкретния случай съдът е приложил разпоредбата на пар. 31, ал. 2, т. 1 от ППЗСПЗЗ и е постановил решението си съобразно нея и заключението на вещото лице във варианта, съобразен с нея. Това заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. Доводите, изложени от жалбоподателя за незаконосъобразност на пар. 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ биха били относими при оспорване на ППЗСПЗЗ като подзаконов нормативен акт по реда на чл. 185 и сл. от АПК, каквото не е настоящото производство. Решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС (отм.) вр. пар. 4, ал. 1 от ПЗР на АПК , Върховният административен съд, IV-то отделение,