Решение № 15109 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6151/2019 г.

Решение № 15109 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6151/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директора на Държавен фонд "Земеделие" - София, чрез старши юрисконсулт Иванова, срещу решение № 140/11.03.2019 г. на Административен съд Пазарджик по адм. д. № 1116 по описа за 2018 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/121/06816/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/1447 от 24.10.2018 г., издаден от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост касационни основания съгласно чл. 209, т. З АПК. Според него оспорваното решение съдържа вътрешно противоречиви изводи: от една страна съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, в изискуемата писмена форма на мотивирано решение, при спазване административнопроизводствените правила, въпреки това, съдът приема, че административният орган не е изложил обстоятелства и не е обсъдил такива, с оглед прилагането на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, според който, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях, но РА следва да определи размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Х. Минасян, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/121/06816/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/1447 от 24.10.2018 г., издаден от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". На Х. Минасян е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 95 838, 20 лева. Същото представлява 100 % от изплатената финансова помощ по Договор № 13/121/06816 от 20.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от програмата за "Развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони. Фактически основания за издаване на акта е установено неизпълнение на т. 4. 34 от Договор № 13/121/06816 от 20.08.2014 г. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ. Решаващите мотиви на първостепенния съд са за допуснато при издаването на акта съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. По констатациите на съда Х. Минасян е била одобрен кандидат за участие по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от програмата за "Развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)". Сключен е Договор № 13/121/06816 от 20.08.2014 г., като на основание чл. 35, ал. 2 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от програмата за "Развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони" ДФ "ЗЕМЕДЕЛИЕ" е предоставил финансова помощ. Помощта е в размер на 50 % от одобрените и реално извършени от Х. Минасян разходи, свързани с осъществяване на проект № 13/121/06816 от 5.07.2013 г. По делото са представени документите по заявка за плащане по договор Договор № 13/121/06816 от 20.08.2014 г., ведно с придружаващите я документи, от които и счетоводни документи по изпълнение на проекта. Представен е контролен лист за посещение на място от 3.06.2015 г. Посочено е, че дейностите са извършени. Не са вписани други забележки. Налична е кореспонденция от 11.07.2015 г. на ДФЗ и Минасян, която е съпроводена от документи по счетоводна отчетност, свързана със сключения договор, както и уведомително писмо за одобрение № 4029 с изх. № 01-6500/7737/18.08.2015 г., за изплатена сума от 95 838, 20 лева, като е посочена дата на плащане 17.07.2015 г. Съдът е формирал извод, че поради липсата на доказателства от страна Х. Минасян, а именно не е представено сертификационно писмо от 2016 г., е налице неизпълнение на задълженията по договор, съответно в правомощие на административният орган е да иска възстановяването на платените суми като последица от неизпълнение на условията на поетия ангажимент. За да отмени обжалваният административен акт, съдът е приел, че не са изследвани степента и продължителността на неизпълнението. Липсата на мотиви по отношение на наложената финансова корекция, която е изискана за възстановяване с процесния акт, в размер на 100 %, води до нарушение на редица принципи - на правна сигурност, на съразмерност, на публичност и прозрачност, на последователност и предвидимост. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Процесният АУПДВ е издаден поради установено неизпълнение на т. 4. 34 от договор Договор № 13/121/06816 от 20.08.2014 г., която гласи: " В случай, че на етапа на кандидатстването по мярката проектът на ползвателя е получил приоритет по някой от критериите за оценка № 2, 4, 5, 6 и 9 от приложение № 8, към чл. 25, ал. 5 и чл. 31, ал. 2, т. 2 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. и това е станало основание за избора му пред останалите кандидати по мярката по реда на чл. 34 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г., ползвателят е длъжен да поддържа съответствие с условията и изискванията за получаване на точки по всеки един от критериите, които са станали основание за този избор, за период от 5 години, считано от датата на сключване на този договор. Подаденото от Х. Минасян заявление за подпомагане № 13/121/06816 от 05.07.2013 г. е получило приоритет по критерий № 4 от Приложение № 8 към чл. 25, ал. 5 и чл. 31, ал. 2, т. 2 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г., за което на проекта са дадени 25, т. от общо 45 т. След извършена справка на 12.09.2018 г. в база данни на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин е установено, че ответникът по касация е вписана под № 285 с договор от 19.02.2018 г., но тъй като поддържането на съответствието с този критерий за подбор е станало основание за избор на проекта на ползвателя пред тези на останалите кандидати в съответния период на прием на заявления за подпомагане по мярката и ползвателят за 2016 г. не е поддържал съответствие след сключването на договора за финансово подпомагане се дължи 100 % от изплатената финансова помощ по проекта. По делото не е спорно, че Х. Минасян не е представила сертификационно писмо за 2016 г., което на практика означава, че не може да докаже спазването на нормативните изисквания определени в Регламент /Е0/№ 834/2007 г. За подпомагането на съответния земеделски производител е от определящо значение дали е прилагал разпоредбите на Регламент /Е0/№ 834/2007 г. относно биологичното производство и това се удостоверява от сертифициращият орган чрез издаване на сертификат или друг документ със същата стойност. Неправилно съдът е приел, че не са изложени мотиви от административния орган относно връщането на 100 % от извършените плащания. Същият се е позовал на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. "В случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта", освен това, според ал. 2. "В случаите по ал. 1 РА определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин". От изложеното в административния акт следва извода, че степента на неизпълнение е толкова голяма както в качествено, така и в количествено отношение, че засяга проекта като цяло. Продължителността на нарушението се отнася за цялата 2016 г., като същото не може да бъде санирано за изминалия период от време. Следователно, налице е съществено неизпълнение, което в достатъчна степен обуславя изискване на получената вече по договора финансова помощ изцяло. Предвид горепосоченото, дължима е отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 200 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение