Решение № 9023 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2878/2020 г.

Решение № 9023 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2878/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Т. срещу решение № 467/04.12.2019 г., постановено по адм. дело № 632/2019 г., на Административен съд – С. З., с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на Началник сектор "ПП" при ОД на МВР С. З. да се произнесе по искане за издаване на свидетелство за регистрация на лек автомобил марка "БМВ Х-5" с рег. [рег. номер на МПС] и идентификационен номер WBAFF42040 L174243 и е оставена същата без разглеждане в частта в която се обжалва мълчалив отказ на същия адм. орган да се произнесе по искане за връщане на регистрационни табели и е прекратено производството в тази му част. Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се твърди, че жалбоподателят е направил искане пред съответния административен орган за издаване на дубликат на изгубено свидетелство за регистрация част I и II, като съдът е излязъл извън предмета на спора и се е позовал на неотносими към него правни норми. Съдът е трябвало да изследва предпоставките на чл. 9 от Наредба I – 45/24.03.2000 г. и чл. 141 от ЗДвП, а не както е посочено в съдебния акт чл. 143, ал. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Касае е се за различни обстоятелства и различни изисквания, като не е твърдяно от него, че няма регистрация на МПС-то, а че няма върнати свидетелство за регистрация. Неправилни са изводите на съда, че върнатия лек автомобил на касатора е със стандартния идентификационен номер и, че не може да се издаде талон за регистрация на МПС с данните на липсващото свидетелство за регистрация, тъй като липсва извършен обстоен анализ от страна на административния орган на обстоятелствата свързани с установяване автентичното съдържание на идентификационния номер. Сочи се, че решението на съда е необосновано, тъй като неправилно е приел че решението на Район съд С. З. с което се признава собственост върху автомобила на касатора е неотносимо. Съдът е постановил че жалбоподателя е собственик на процесния автомобил описан с рег. Номер, номер на рама и на двигател. Необосновано е и решението с което жалбата за връщане на регистрационни табели е оставена без разглеждане, тъй като изземването на регистрационните табели на автомобила не е извършено по съответния разписан ред в закона и в Наредбата. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като алтернативно се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и решаване на делото по съществото на спора, като се уважи жалбата на Т. Т.. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - началник-сектор "Пътна полиция" в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. С. Загора, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е постановено при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че: На 30.01.2009 г., жалбоподателя Т. Т. е подал заявление за промяна регистрацията на ПС, закупено от него с договор за покупко-продажба от 28.01.2009 г., с продавач "Вайс къмпани" ЕООД. На 25.09.2009 г., Тончев е предал на ОР при РПУ С. З. 1 бр. лек автомобил марка "БМВ Х-5" рег. [рег. номер на МПС] и идентификационен номер WBAFF42040 L174243, свидетелство за регистрация на МПС №[рег. номер на МПС] част I и II и два броя еднотипни автомобилни ключове. С влязло в законна сила решение на Районен съд С. З. е признат за собственик на процесния автомобил Т. Т. и ОД на МВР С. З. е осъдена да му предаде владението върху вещта. Със заявление вх. № 122800-15296/12.06.2019 г., до Началник сектор "ПП" при ОД на МВР С. З. Т. Т. е поискал върнатият автомобил да бъде представен пред комисия за идентификация и регистрация, като с Протокол № 1429/18.06.2019 г., комисията е дала заключение да се извърши пререгистрация на автомобила, като съществуващата към момента номер на рама бъде заличен и на видно и достъпно място върху неподвижно закрепена метална част на шасито бъде възстановен установения стандартен номер. Издадена е заповед № УРИ 348 з-1517/21.06.2019 г., за възстановяване на идентификационен номер на рама. С писмо изх. № 122800-1812/11.07.2019 г., жалбоподателят е бил уведомен, че за регистрация на автомобила е необходимо да представи свидетелство за регистрация и документ за собственост, съдържащо данните на автомобила с номер на рама WBAFF41090 L112953 и номер на двигател 221466745. С писмен отговор вх. № 122800-18796/18.07.2019 г., жалбоподателят заявява, че такива документи не притежава, а свидетелството за регистрация е изгубено от органите на МВР. Прави искане за издаване на талон с данните от съдебното решение на РС-С. З. и връщане на регистрационните номера. Съдът е приел, че жалбата е допустима, като се обжалва мълчалив отказ за извършване на административна услуга – регистрация на МПС. П. е, че в чл. 143, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че пътно превозно средство се регистрира на името на собственика му по поставен от производителя идентификационен номер, като върнатия във владение на жалбоподателят лек автомобил е със стандартен идентификационен номер установен с приключило специално производство по възстановяването му. Посочено е, че при това положение заявлението на Тончев да му се издаде регистрационен талон с данни, които не съответстват на автентичния заводски номер на рамата на автомобила не може да се уважи, тъй като е противозаконно. По отношение регистрационните табели съдът е посочил, че в тази част жалбата е недопустима, тъй като връщането на табелите представлява извършване на фактическо действие, за което ответникът не дължи произнасяне с нарочен акт. Бездействието на органа не може да формира мълчалив отказ като годен предмет на обжалване, предвид на това, че мълчалив отказ е налице при непроизнасяне в срок, когато органа трябва да издаде устен или писмен властнически акт. Решението е правилно. С разпоредбите на чл. 143 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и Наредба № I-45/24.03.2000 г., за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /издадена от министъра на вътрешните работи обн. ДВ бр. 31/14.04.2000 г., в сила от 14.04.2000 г. / законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Същото правило се съдържа и в нормата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата. В нормата на чл. 14, ал. 1 от наредбата е предвидено, че промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо". В ал. 2 е посочено, че превозното средство се представя за идентификация в случаите на: 1. промяна в данните на превозното средство; 2. подмяна на табелите с регистрационни номера и/или промяна на регистрацията в друга област; 3. издаване на дубликат на свидетелството за регистрация при изгубена, открадната, повредена или унищожена част първа на свидетелството; 4. регистриране като "историческо". Съгласно чл. 143, ал. 3 ЗДвП, пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. От своя страна чл. 15, ал. 1 от Наредбата гласи, че при промяна в регистрацията собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него. Към заявлението собственикът представя - свидетелството за регистрация; документ за собственост с данните за марката, търговското наименование, номерата на рамата (шасито) и/или двигателя - само при промяна на собствеността или основен агрегат /двигател/; при възстановяване на прекратена регистрация - протокол от лаборатория за изпитване на ПС, акредитирана от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" /ИА "БСА"/, с изключение на ПС с прекратена регистрация на основание чл. 18, т. 1 във връзка с чл. 18 а, ал. 3 и 5 или чл. 18, т. 2 във връзка с чл. 18 б, ал. 1, т. 8 и 9; други документи, предвидени в закон или друг нормативен акт; при регистриране на ПС като "историческо" – идентификационна карта, издадена от Международната федерация за старинни автомобили или от друга упълномощенa от нея организация на територията на държава – членка на Европейския съюз. В конкретния случай се установява безспорно, че процесното МПС е било върнато на жалбоподателят и той е обявен за негов собственик със съдебно решение, в което съдът е индивидуализирал автомобила с посочване на регистрационен номер, номер на шаси и номер на рама. След приключване обаче на производство по чл. 7 от Наредбата е установен друг номер на шасито на автомобила като именно този номер следва да фигурира в част 1 и част 2 от свидетелството за регистрация. Недопустимо е било административния орган да издаде регистрационен талон на жалбоподателят като в него посочи други данни не съответстващи на автентичния заводски номер на рамата на автомобила, както и правилно е посочено в съдебното решение. Неоснователен е довода на касаторът че е поискал от административния орган да му бъде издаден дубликат на регистрационния талон на автомобила, изгубен при предаването на вещта по проведено досъдебно производство, тъй като в писмен отговор вх. № 122800-18796/18.07.2019 г. не се съдържа такова искане, а то е да бъде издаден талон с данните съгласно съдебното решение на РС-С. З., както и се съдържа искане за връщане на регистрационните табели. Искането за издаване на дубликат следва да се извърши с нарочна молба за това до съответния орган, като се представи и декларация по чл. 141, ал. 2 от ЗДвП. В доказателствата по делото липсва представена такава декларация, както и нарочно волеизявление за започване на производство по издаване на дубликат на част 1 и/или на част 2 на свидетелството за регистрация на автомобила. Жалбоподателят има правната възможност да поиска от органа пререгистрация на автомобила, но не и издаване на част 1 и част 2 от свидетелството за регистрация на МПС-то с данни неотговарящи на идентификационния номер на автомобила, установен в производство по чл. 7 от Наредбата и издаден акт за възстановяване на идентификационния номер, за който акт липсват данни да е обжалван. Наведените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на проведената процедура по възстановяване на идентификацията на номера на рамата са неотносими към настоящия спор поради факта, че заповедта на административния орган с която е възстановен посочения номер е влязла в сила като необжалвана. Правилни са изводите на съда и по отношение искането за връщане на регистрационните табели, че това по своята същност представлява фактическо действие, което не подлежи на обжалване по реда на обжалване на мълчаливите откази, а е следвало да се обжалва по реда на чл. 256 и сл. от АПК. Мълчалив отказ е налице само при непроизнасяне в срок от страна на административния орган, когато има задължение да издаде административен акт – бил той устен или писмен. С оглед изложеното, като е приел мълчаливия отказ за законосъобразен за липса на възможност за издаване на част 1 и част 2 на свидетелството за регистрация на МПС-то с данни по съдебното решение на РС-С. З., а в частта за връщане на регистрационните табели е недопустимо, решаващият съд е постановил правилно решение, поради което не е налице твърдяното нарушение на материалния закон при постановяване на оспорения съдебен акт. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и с оглед на неговата правилност следва да го остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение