Решение № 5604 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1456/2021 г.

Решение № 5604 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1456/2021 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ) срещу Решение № 6686/24.11.2020 г. на Административен съд С.-град (АССГ) постановено по адм. дело № 7665/2020 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № ІІ-07/23.07.2020 г. на председателя на ПВ, с която е прекратено служебното правоотношение на И. С. на длъжност "главен експерт" в дирекция "Спорове и административнонаказателна дейност" при ПВ, считано от 23.07.2020 г. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението е постановено при неправилно третиране на представените доказателства. Сочи, че в Заповед № ІІІ-85/21.02.2020 г. на председателя на ПВ, е допусната техническа грешка и оспорва извода на съда, че липсата на промяна в дирекция "Експертиза и опозиция на марките и географските означения" е достатъчно основание за отмяна на оспорваната заповед, поради липсата на материалноправните предпоставки за издаването й. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че длъжността заемана от И. С., е реално съкратена. Оспорва изводите на съда, че функциите и задълженията на длъжността "главен експерт" се покриват в някаква част с функциите и задълженията на длъжността "държавен експерт". Моли обжалваното решение да се отмени и да се потвърди законосъобразността на оспорваната заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Н.. Ответникът по касация – И. С. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор (наречен Становище). Моли обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия състав на АССГ е била Заповед № ІІ-07/23.07.2020 г. на председателя на ПВ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), чл. 7, ал. 2, т. 4, т. 5 и т. 16 от Устройствения правилник на Патентното ведомство на Република България, в сила от 01.08.2018 г., във връзка със Заповед № 600/22.07.2020 г. за извършени промени в длъжностното разписание на ПВ, е прекратено служебното правоотношение с И. С., с място на работа: дирекция "Спорове и административнонаказателна дейност", на длъжност "главен експерт", ранг ІV младши, считано от 23.07.2020 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено поради съкращаване на длъжността. За да отмени заповедта съдът е изложил съображения, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. За този си извод решаващият съд, е извел съображения, че считано от 01.01.2020 г. С. е заемала длъжността "главен експерт" в дирекция "Експертиза и опозиция на марките и географските означения", а от доказателствата по делото се установявало, че е извършена промяна в длъжностното разписание на дирекция "Спорове и административнонаказателна дейност". Алтернативно е посочил, че дори и да се приеме, че е налице техническа грешка в Заповед № ІІІ-85/21.02.2020 г. на председателя на ПВ, относно мястото на работа на С., то липсва реално съкращаване на длъжността й. Приел е, че това е така, защото от представеното длъжностно разписание, в сила от 23.07.2020 г. се установявало, че дирекция "Спорове и административнонаказателна дейност" разполага с обща численост 21 щ. бр., от които 6 щ. бр. са "държавен експерт", 3 щ. бр. "главен експерт". От поименното длъжностно разписание се установявало, че една щатна бройка "държавен експерт" в дирекция "Спорове и административнонаказателна дейност" не е заета. Приел е, че между длъжностите "държавен експерт" и "главен експерт" не се установява съществена разлика. За да достигне до този извод, е изложил съображения, че основната разлика между двете длъжности се свежда до участие в състави по спорове (т. 5 от длъжностната характеристика) и изготвяне на становища за вземане на решения по тях. Последното не било равносилно на "вземане на решения по заявките за обектите на индустриална собственост или окончателни решения по спорове" – чл. 83, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ). Предвид тази разпоредба е посочил, че понятието за държавен експерт е обусловено от функциите, които се изпълняват, а именно "функциите по вземане на решения по заявките за обектите на индустриална собственост или окончателни решения по спорове". Извел е извод, че за да бъде едно лице държавен експерт по смисъла на ЗПРПМ, то следва да има правомощие по длъжностната си характеристика да взема самостоятелни решения по заявки за обекти на индустриалната собственост или да има право да взема окончателни решения по спорове. В случая по длъжностна характеристика държавният експерт не можел да взема решения по заявки и окончателни решения по спорове, а има правомощия само да изготвя решения и становища по жалби и искания за всички обекти на индустриалната собственост. Самостоятелни решения взима след съгласуване с директора на дирекцията по текущо възложени задачи, доколкото в случая въобще можело да се говори за самостоятелност. Решението е неправилно. При преценка законосъобразността на заповед като процесната, на първо място се дължи проверка намалена ли е общата численост на съкратената длъжност преди и след съкращаването, т. е. следва да се извърши съпоставка между последното действащо щатно разписание, в което фигурира съкратената длъжност и новоутвърденото щатно разписание. Длъжността ще е съкратена, ако тя въобще не съществува в новото щатно разписание или ако съществува, са намалени щатните й бройки. В случая съдът е изложил съображения, че това обстоятелство следва да бъде установено, но не е събрал доказателства в тази връзка. По делото са представени утвърденото със Заповед № 600/22.07.2020 г. щатно разписание, в сила считано от 23.07.2020 г. и поименното разписание на длъжностите, считано от 23.07.2020 г. Предходно утвърдените щатно и поименно щатно разписание не са събрани като доказателства по делото. За изясняване на спора от фактическа страна, вкл. и дали в Заповед № ІІІ-85/21.02.2020 г. на председателя на ПВ, е допусната техническа грешка, относно мястото на работа на С., същите са необходими. От представените доказателства се установява, че И. С. е преназначена на длъжност "главен експерт", ранг ІV младши, в дирекция "Спорове и административнонаказателна дейност" със Заповед № ІІІ-62/27.07.2018 г., считано от 01.08.2018 г. Със Заповед № ІІІ-86/22.02.2019 г. и Заповед № ІІІ-85/21.02.2020 г. и двете на председателя на ПВ, е определен нов размер на индивидуалната й работна заплата. При липса на поименното щатно разписание действало преди това утвърдено считано от 23.07.2020 г., настоящата инстанция не може да извърши преценка на основателността на твърдението на касационния жалбоподател за допусната техническа грешка в Заповед № ІІІ-85/21.02.2020 г. на председателя на ПВ, а от там да провери правилността на извода на съда, че считано от 01.01.2020 г. С. е заемала длъжността "главен експерт" в дирекция "Експертиза и опозиция на марките и географските означения" и че длъжността й не е съкратена. Допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила (не е изпълнил задължението си по 171, ал. 4 АПК да укаже доказателствената тежест, която се носи от ответника и да му посочи обстоятелствата от значение за спора, за които не сочи доказателства) води до невъзможност за преценка съответствието на постановеното решение с материалния закон, за което настоящата инстанция следи и служебно. Предвид изложеното обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се дадат на ответника изрични указания за доказателствената тежест, която носи, да се изиска представянето на предходно (преди 23.07.2020 г.) утвърдените щатно и поименно щатно разписание и въз основа на представените доказателства да се постанови акт по съществото на спора, като се извърши и преценка дали новата длъжност, в случая "държавен експерт" в дирекция "Спорове и административнонаказателна дейност", е различна, както по своето нормативно наименование, така и по преките задължения и функции от съкратената длъжност "главен експерт" в същата дирекция. При необходимост от специалния знания в тази връзка, съдът, съгласно чл. 171, ал. 2 АПК, може да назначи и вещо лице. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането за присъждане на разноски ще следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение