Решение № 4541 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13274/2009 г.

Решение № 4541 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13274/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област с административен център гр. Благоевград, против решение № 505 от 07.08.2009 г., постановено по адм. дело № 225/2009 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменена негова заповед № ОА-443 от 13.11.2008 г. за одобряване на плана на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Покровник, община Благоевград, в частта относно имот № 1214 в масив № 29 по ПНИ. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на решението, като произнесено по отношение имот № 1214, който не е бил предмет на жалбата - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, алтернативно за неговата неправилност поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на решението като недопустимо или в условията на алтернативност неговата отмяна като незаконосъобразно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - Боян Иванов Чандрев, в писмено становище, постъпило по пощата на 31.03.2010 г., чрез пълномощника си адв. Филипов оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Йордан Методиев Соколов, Стойчо Методиев Соколов, и Симеон Методиев Соколов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че идентичността на имота, върху който е предоставено право на ползване, с имот № 1214 от ПНИ се установява от приета без оспорване експертиза. Безспорно е, че е осъществен сложният фактически състав на трансформиране на ползването в собственост. Липсата на имот на ползвател с трансформирано право на ползване в регистъра на новообразуваните имоти, който е неразделна част от плана е нарушение по чл. 28, ал. 4, изр. последно от ППЗСПЗЗ, поради което правилно съдът е отменил оспорената заповед. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. На първо място неоснователно е възражението за недопустимост на постановеното решение, като произнесено по отношение имот, за който съдът не е бил сезиран с жалба. Вярно е, че в първоначалната жалба, жалбоподателят е индивидуализирал спорния имот чрез номера, с който същият е фигурирал в помощните планове - № 876, в масив 29, а след оставяне на жалбата без движение, с разпореждане на съда от 25.02.2009 г., за посочване на номера на имота по ПНИ, същият е уточнен като № 1215 от масив 29 - видно от молба от 27.02.2009 г. и поправена жалба. Още в първото по делото заседание обаче, проведено на 24.03.2009 г., пълномощникът на жалбоподателя уточнявайки предмета на жалбата е посочил, че твърдението им е, че имотът попада в масив № 29, като за точната му индивидуализация е поискано назначаването на техническа експертиза. След депозиране на първоначалното заключение на вещото лице, и с оглед неговата констатация, че предоставения на ползувателя - жалбоподателя по делото имот, отговаря и е идентичен с имот № 1214 от масив № 29 по ПНИ, в с. з. на 21.04.2009 г., пълномощникът на жалбоподателя е направил изявление, че не поддържа жалбата по отношение имот № 1215 от масив 29 по ПНИ, а я уточнява като насочена против имот № 1214 от масив 29 по ПНИ. В този смисъл е представена и нова жалба, с изрично посочване като предмет на същата на имот № 1214 от ПНИ. С оглед уточнения предмет на жалбата, съдът е конституирал и нови заинтересовани страни по делото, както и е поставил допълнителни задачи на вещото лице. При това положение, предметът на жалбата безспорно е уточнен и произнасянето на съда е именно в рамките на сезирането му. Несъстоятелно и без опора в данните по делото е твърдението, че съдът се е произнесъл без да е сезиран. Решението е постановено по допустима жалба и не е налице отменителното основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Неоснователно е и възражението, че решението е неправилно, на първо място поради необоснованост. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства и изводите му са съобразени със същите. Категорично е доказано, че жалбоподателят е ползувател с надлежно предоставено право на ползване върху имот - овощна градина от 800 кв. м, по силата на ПМС № 76/1977 г., видно от удостоверение № 510/13.03.1986 г., подал е в срок искане за придобиване на правото на собственост върху него, имотът е оценен по реда на § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ - представен е оценителния протокол от 1994 г., както и е заплатен, видно от приложените квитанции за внесените суми. Безспорно е също така, че с приетия ПНИ на ползувателя, вече собственик с трансформирано право на ползване в право на собственост, не е отреден имот и същият не е вписан в регистъра към плана. При това положение напълно обоснован е изводът на съда, че за същият като собственик следва да бъде отреден имот с ПНИ, съответстващ на права му. Съгласно заключението на вещото лице, ползувателският имот отговаря на част от имот № 1214 от масив № 29, вписан в регистъра на Методи Георгиев. Установено е също така, че възстановения с решение на ОСЗГ на Методи Георгиев имот не съответства на имот № 1214, което не се оспорва и от самите заинтересовани страни. Правилно при тези безспорни данни, в това число и неоспореното заключение на вещото лице, съдът е приел, че жалбата е основателна и е постановил отмяна на плана в частта относно имот № 1214 от масив № 29. Възражението, че имотът не е идентифициран правилно е на практика оспорване едва в касационната жалба на заключението на вещото лице, което е недопустимо. Както в основното си заключение, така и в допълнителното такова и в пояснението, дадено в с. з. на 07.07.2009 г., експертът компетентно и задълбочено е изследвал и изяснил статута на имота и идентификацията му. Установено е че е налице припокриване на КВС и ПНИ, като по КВС имот с № 1214 по ПНИ, попада в имот № 0290001, който е записан като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, а на заинтересованите страни е възстановен друг имот - № 0290003 по КВС, който не съответства на имотът, отреден им с ПНИ. Правилно съдът е приел, че констатираната незаконосъобразност на плана следва да бъде отстранена. Неотреждането на имот за лице с трансформирано право на ползване в право на собственост и невписването му в регистъра към плана е нарушение на чл. 28, ал. 4 и сл. от ППЗСПЗЗ, както правилно е приел и съдът. Материалният закон е приложен правилно. Не е налице допуснато нарушение на производствените правила, изразяващо се в неуказване на страните на доказателствената тежест и неконституиране на заинтересованите страни. Съдът е конституирал всички заинтересовани страни, дори в тази насока се е наложило да възобнови производството по делото след внасянето му за решаване - определение № 238/27.05.2009 г., след което е конституирал и община Благоевград като заинтересована страна, както и е допуснал и събрал всички относими доказателства. Липсва направено каквото и да е доказателствено искане от страна на ответника, а още по-малко такова, което да не е уважено от съда, за да се твърди нарушение, свързано с неизясняване на спора от фактическа страна или нарушаване на права на страната. Постановеното решение е правилно, не страда от твърдените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение