Решение № 124 от 7.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г.

Решение № 124 от 7.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК. С Решение № 252 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 2858/2014 г. ВКС, състав на III ГО, след като е отменил Решение № 13 от 14.01.2014 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 1103/2013 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено Решение от 17.07.2013 г. по гр. д. № 651/2012 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Д. Н. К. против [община] иск по чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на сумата 125 856 лв. обезщетение за лишаване от ползване на приспадащите му се идеални части от процесния имот за периода - 16.01.2008 г. - 20.09.2011 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, е осъдил [община] да заплати на Д. Н. К. на основание чл. 59 ЗЗД сумата 125 856 лв. - обезщетение за лишаване от ползване на приспадащите му се 1/4 идеални части от процесния имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.518.847 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48 от 3.06.2009 г. на ИД на А. с площ 1010 кв. м. - бивш поземлен имот № 1116, квартал 212 по плана на Втора и Четвърта градска част - [населено място], находящ се западно от кино "Фламинго" с лице на булевард "6-ти септември" и [улица], за периода от 16.01.2008 г. до 20.09.2011 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, както и сумата 16 657 лв. деловодни разноски, направени пред съдебните инстанции. Със същото решение съдът е оставил в сила решение № 13 от 14.01.2014 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 1103/2013 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 17.07.2013 г. по гр. д. № 651/2012 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Д. Н. К. против [община] иск по чл. 59 ЗЗД в останалата част за периода от 20.09.2006 г. до 16.01.2008 г. С молба вх. № 1843 от 16.02.2015 г. [община] е поискала да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в горепосоченото решение. Поддържа, че съдът е допуснал грешка при определяне размера на обезщетението. Искането е да се допусне поправка на тази грешка в диспозитива на решението, като "присъдената с диспозитива сума в размер 125 856 лв. се намали съобразно с отхвърлената претенция за периода 20.09.2006 г. до 16.01.2008 г. Ответникът по молбата Д. Н. К. взема становище за неоснователност на същата в представен писмен отговор чрез адв. Н. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата намира, че същата е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: По реда на чл. 247 ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. По този ред се отстраняват и несъответствия, изразяващи се в погрешно изписване на имена, номера, граници на спорен имот, размер на присъдена сума. По реда за поправка на очевидна фактическа грешка обаче не може да бъде променена формираната воля на съда, нито да бъдат допълвани мотивите на решението. Формираната от съда воля е отразена точно в диспозитива на съдебно решение № 252 от 23.01.2015 г. по настоящото гражданско дело на Върховен касационен съд, III г. о., поради което не са налице основания за допускане на поправка на решението по реда на чл. 247 ГПК. Изложеното в молба вх. № 1843 от 16.02.2015 г. искане не касае допуснати очевидни фактически грешки - не се твърди несъответствие между формираната воля на съда и отразяването и в диспозитива на решението, нито очевидна грешка в пресмятането, а се цели пререшаване на въпроса относно размера на обезщетението. При извършената служебна проверка не се констатира допусната очевидна фактическа грешка. Ищецът е предявил иск по чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на приспадащите му се 1/4 идеални части от процесния имот в размер 125 856 лв. Съдът е приел, че заявената претенция е основателна за периода 16.01.2008 г. до 20.09.2011 г. и неоснователна за периода от време 20.09.2006 г. до 16.01.2008 г. Въз основа на заключението на вещите лица Т., Х. и Б. е приел, че за периода от време 16.01.2008 г. до 20.09.2011 г. пазарната наемна стойност на процесния имот е 505 770 лв., а приспадащата се на ищеца К. част, съответна на правото му на собственост, възлиза на сумата 126 442,50 лв. Съобразно изложеното и предвид диспозитивното начало в процеса е обосновал извод, че за периода 16.01.2008 г. до 20.09.2011 г. следва да се присъди обезщетение в претендирания размер 125 856 лв. Така формираната воля е точно отразена в диспозитива на решението. Изложеното обосновава извод, че не е налице допусната очевидна фактическа грешка и молбата за поправяне на такава се явява неоснователна.