Решение № 5046 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3560/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Станчева срещу Решение № 423/27.02.2026 г. постановено по адм. д. № 384/2025 г. по описа на Административен съд – Перник, с което по жалба на „ХИДРОТРЕЙД СЪРВИЗ 91“ ЕООД е отменен Ревизионен акт № Р-22001424001297-091-001 от 11.09.2024 година, издаден от Р. И. Ф. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Б. Ц. З. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 767 от 08.07.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – София, при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/, в частта, с която на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди от м. 10.2021 г. до м. 12.2021 г.; м. 04.2022 г.; м. 07.2022 г.; м. 08.2022 г., от м. 10.2022 г. до м. 12.2022 г.; м. 05.2023 г.; м. 06.2023 г.; от м. 08.2023 г. до м. 01.2024 г, поради отказано право на данъчен кредит в размер на 82 562,20 лева и лихви в размер на 16 367,53 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като необосновано, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на първоинстанционния съд за наличие на реални доставки по фактури, издадени от доставчиците „ВИ БИЛД 21“ ЕООД, „СОЛАР КОМЕРС 08“ ЕООД, „СЕЛАНОВЦИ СОЛАР“ ЕООД, „СТРОЙТЕХ 22“ ЕООД, „ПЕПИ-Д“ ЕООД, „ТИМТЕКС 23“ ЕООД, „ДИСТ ИМПОРТ“ ЕООД. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу ревизионен акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез юрк. Зарева. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – „ХИДРОТРЕЙД СЪРВИЗ 91“ ЕООД, чрез адв. Феодорова в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и претендира възнаграждение за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд – Перник е бил Ревизионен акт № Р-22001424001297-091-001 от 11.09.2024 г., издаден от Р. И. Ф. - началник на сектор, възложил ревизията и Б. Ц. З. -главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 767 от 08.07.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството са установени задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 10.2021 г. до м. 12.2021 г.; м. 04.2022 г.; м. 07.2022 г.; м. 08.2022 г., от м. 10.2022 г. до м. 12.2022 г.; м. 05.2023 г.; м. 06.2023 г.; от м. 08.2023 г. до м. 01.2024 г, поради отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от „ВИ БИЛД 21“ ЕООД, „СОЛАР КОМЕРС 08“ ЕООД, „СЕЛАНОВЦИ СОЛАР“ ЕООД, „СТРОЙТЕХ 22“ ЕООД, „ПЕПИ-Д“ ЕООД, „ТИМТЕКС 23“ ЕООД, „ДИСТ ИМПОРТ“ ЕООД в размер на 82 562,20 лева и лихви в размер на 16 367,53 лева. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22001424001297-020-001 от 13.03.2024 г., с обхват на ревизията -задължения на „ХИДРОТРЕЙД СЪРВИЗ 91“ ЕООД за данък върху добавената стойност за периоди от 01.08.2021 г. до 31.01.2024 г. Със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия от 17.05.2024 и 07.06.2024 срокът за извършване на ревизията е бил продължаван, като е определен краен срок за приключването ѝ до 16.08.2024 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-22001424001297-092-001 от 14.08.2024 г., след което е издаден оспорения РА № Р-22001424001297-091-001 от 11.09.2024 г. РА обжалван по административен ред, като с Решение № 767 от 08.07.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, при ЦУ на НАП е потвърден в обжалваната част Установено е, че основната дейност на „ХИДРОТРЕЙД СЪРВИЗ 91“ ЕООД през ревизирания период е ремонт на тежкотоварни МПС и друга тежка техника – стари модели двигатели, които се използват при ремонт на ЖП пътища. Търговецът е упражнил през ревизирания период право на приспадане на данъчен кредит по 104 фактури, издадени от „ВИ БИЛД 21“ ЕООД, „СОЛАР КОМЕРС 08“ ЕООД, „СЕЛАНОВЦИ СОЛАР“ ЕООД, „СТРОЙТЕХ 22“ ЕООД, „ПЕПИ-Д“ ЕООД, „ТИМТЕКС 23“ ЕООД, „ДИСТ ИМПОРТ“ ЕООД, с предмет стоки - резервни части за автомобили, в размер на 82 562,20 лв. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията решаващият състав на административния съд е описал подробно основанията на органите по приходите за установяване на задължения по ЗДДС. Обсъдил е представените в ревизионното и съдебното производство писмени доказателства и заключението на допуснатата в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в изискуемата форма. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел акта за незаконосъобразен. За да мотивира извода си решаващият състав е установил, че към всяка една от фактурите, издадени от „ВИ БИЛД 21“ ЕООД, „СОЛАР КОМЕРС 08“ ЕООД, „СЕЛАНОВЦИ СОЛАР“ ЕООД, „СТРОЙТЕХ 22“ ЕООД, „ПЕПИ-Д“ ЕООД, „ТИМТЕКС 23“ ЕООД, „ДИСТ ИМПОРТ“ ЕООД са представени стокови и складови разписки, съдържащи данни за вида, количеството и стойността на предадените, респективно на приетите стоки, както и индивидуализиращи белези на доставчика и получателя. Документите са подписани от представители на страните и кореспондират по съдържание с издадените фактури. Посочено е, че представените доказателства не са оспорени по реда на чл.193 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, поради което съдът ги кредитира като достоверни и относими към предмета. В тази връзка е съобразено, че е налице плащане по фактурите. Счетено е, че посоченото се потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като съобразно същото се установява още, че получените стоки са използвани в основната дейност на ревизираното лице – вложени са в извършваните от него ремонти и услуги, по които са реализирани последващи облагаеми доставки към негови клиенти. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати наведените с касационната жалба пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Основният спорен въпрос по делото се свежда до това налице ли са реално осъществени доставки по процесните фактури, издадени от доставчици „ВИ БИЛД 21“ ЕООД, „СОЛАР КОМЕРС 08“ ЕООД, „СЕЛАНОВЦИ СОЛАР“ ЕООД, „СТРОЙТЕХ 22“ ЕООД, „ПЕПИ-Д“ ЕООД, „ТИМТЕКС 23“ ЕООД, „ДИСТ ИМПОРТ“ ЕООД, с предмет стоки - резервни части за автомобили. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. В настоящия случай в съответствие с материалния закон са изводите на съда, че доставките по спорните фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит са реално извършени. Първоинстанционният съд е извършил необходимата преценка и правилно е достигнал до заключение, че е налице реалност на доставките. Установява се от доказателствата по делото, че стоките по процесните фактури са пряко свързани с основната дейност на ревизираното лице. За доставките са представени фактури и стокови разписки за предаване на стоките към всяка една фактурите. Всяка стокова разписка за предаване е обвързана с конкретна фактура, като е посочен броя и вида на автомобилните части, както и единичната им цена. Налице е плащане по фактурите. Тези доказателства, обсъдени в цялост, обосновават извод за реалност на доставките. Представените от ревизираното лице частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. При неоспорване на посочените документи, в тежест на приходните органи е било да установят, че е налице знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. Такова доказване за данъчна измама и за знание приходните органи не са установили и като е отменил ревизионния акт в тази му част съдът е постановил правилно решение. По отношение на обезпечеността на доставчиците на стоки и услуги нееднократно Върховният административен съд в свои решения е приемал, че получателят не може да бъде държан отговорен за това, че доставчиците му нямат кадрова, материална или техническа обезпеченост, тъй като той не може да ги контролира, респ. да отговаря за техни действия и/или бездействия, установени в хода на ревизията. В този смисъл е и константна практиката на СЕС по дела С – 285/09, решение по съединени дела С – 80/11 и С – 142/11, С – 324/11, С – 643/11, С – 78/12, С – 18/13 и. др. Изложените подробни мотиви на административния съд, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. Не са налице заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания съгласно списък с разноски и договор за правна защита и съдействие размер от 4 602 евро. Предвид предоставената процесуална защита, правната и фактическата сложност на спора, същото не е прекомерно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,