Решение № 165 от 19.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7232/2014 г.

Решение № 165 от 19.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7232/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] чрез пълномощник адв. М. А. за отмяна на решение № 559 от 23.01.14 г. по ч. гр. дело № 15245/13 г. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение жалбата на същата страна срещу постановление за възлагане от 4.03.13 г., издадено от ЧСИ В. М. по изп. дело № 20128600400004,с което е извършено възлагане в полза на [фирма] на самостоятелен обект в сграда 68134.1933.2211.1.50, находящ се в [населено място], С., обл. С по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68/2.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район "....", [улица] вх. ет. ап., който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1933.2211,с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; с площ от 186.70 кв. м., заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Молителят се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че в нарушение на чл. 437, ал. 2 ГПК подадената от него жалба в качеството му на трето лице - ипотекарен длъжник е разгледана в закрито заседание, с което е бил лишен от възможността да участва в делото и да ангажира доказателства. Ответникът по молбата [фирма] [населено място] счита, че е недопустима, а по същество - неоснователна. Поддържа, че молбата е недопустима на две основания - че е просрочена и че се иска отмяна на съдебно решение, което не се ползва със сила на пресъдено нещо. Ако съдът приеме, че молбата за отмяна е допустима, същата е неоснователна, тъй като независимо от обстоятелството, че молителят е ипотекарен длъжник в изпълнителното производство, той е страна в това производство и е уведомяван за всички процесуални действия по повод изпълнението спрямо неговия имот, съответно има правото да обжалва възлагателното постановление по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV г. о. като прецени данните по делото, приема следното: С определение № 6 от 6.01.15 г. настоящият съдебен състав е допуснал до разглеждане молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като е счел, че е подадена в срока по чл. 305, т. 1 и т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Неоснователно е възражението, че молбата за отмяна е просрочена. С оглед твърденията на молителя, че е узнал за атакуваното решение на 11.04.14 г., подадената на 5.04.14 г. молба за отмяна е в рамките на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Няма данни по делото, които да опровергават това твърдение, тъй като молителят не е призоваван пред СГС за разглеждане на жалбата му, решението е окончателно и не е съобщавано на страните. Съгласно ТР № 90/1972 г. на ВС, ОСГК, което запазва действието си и по действащия ГПК поради идентичност на правната уредба, възлагането на имот при публична продан подлежи на отмяна, и на това основание молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството по ч. гр. дело № 15245/13 г. на Софийски градски съд е образувано по жалба на [фирма] срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 4.03.13 г. по изп. дело № 20128600400004 на ЧСИ В. М., който имот към момента на извършването на публичната продан е бил собственост на жалбоподателя /нот. акт № г./и предмет на договорна ипотека, учредена по-рано от [фирма] в полза на [фирма] с нот. акт № г. Изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист от 11.11.11 г., издаден на основание чл. 418, ал. 2 ГПК в полза на [фирма], с което длъжникът [фирма] е осъден да заплати 355 852.74 евро, законна лихва върху главницата, считано от 14.10.11 г. до пълното погасяване, както и разноски. Страни по посоченото изпълнително дело са [фирма] /взискател/ и [фирма]/длъжник/. Разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК, че изпълнителният лист има сила и срещу лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ, задължава третото лице да търпи изпълнителни действия по отношение на собствената си вещ, независимо, че не е длъжник на взискателя, но не променя процесуалното му качество на трето за това производство лице. Съгласно изричната норма на чл. 437, ал. 3 ГПК подадените от третите лица жалби срещу действията на съдебния изпълнител се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя. Това императивно изискване на закона в случая не е спазено, тъй като жалбата срещу постановлението за възлагане на ипотекирания имот, подадена от третото лице - ипотекарен длъжник [фирма], е разгледана в закрито заседание. Именно поради обстоятелството, че като ипотекарен длъжник молителят притежава качеството на трето лице, неговата жалба е следвало да бъде разгледана по реда на чл. 437, ал. 2 ГПК, а не по ал. 1 ГПК, т. е. в открито, а не в закрито заседание. Допуснатото от съда нарушение на процесуалното правило на чл. 437, ал. 2 ГПК е довело до лишаване на молителя от възможността да участва в делото и да ангажира съответните доказателства, което налага извода, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на атакуваното решение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.