Решение № 5677 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3297/2021 г.

Решение № 5677 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3297/2021 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Искър" при Столична община, подадена чрез процесуалния представител-юрк. Т. С., против решение № 7454/21.12.2020 г., постановено по адм. д. № 9098/2020 г. на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № РИС20-РД-48-59/08.09.2020 г. за изземване на общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [жилищен адрес]. Касационният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение - като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен изводът на съда, че заповедта, с която е прекратено наемното правоотношение и която е послужила за основание за издаване на процесната заповед за изземване на жилището, не е влязла в сила. Сочи, че срокът за обжалване на заповед № РИС20-РД48-3/22.01.2020 г. на кмета на район "Искър" при СО, с която е прекратено наемното правоотношение, е изтекъл на 10.03.2020 г., без в този срок да е подадена жалба. Намира, че съдът в първоинстанционното производство не е дал указания за разпределението на доказателствената тежест, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли ВАС да отмени обжалваното решение и да остави в сила оспорения акт, като му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. В писмено становище поддържа жалбата. Ответникът по касация – Н. Ч. от гр. София, в писмен отговор и лично в съдебното заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че съдебното решение е правилно, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Счита за обоснован изводът на съда, че оспорената заповед е издадена при липса на материалноправните предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, тъй като в случая не е налице третата предпоставка за законосъобразност на оспорената заповед, а именно отпаднало правно основание, на което се владее имота. Сочи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи. Преценява обжалваното решение за нестрадащо от пороци по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, налагащи неговата отмяна и предлага то да се остави в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. Ч., против заповед № РИС20-РД-48-59/08.09.2020 г. на кмета на район "Искър" при Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 2 от ЗОС е наредено изземването на общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [жилищен адрес] от Н. Ч. и членовете на нейното семейство, които държат общинското жилище без правно основание. Със същата заповед е определено принудителното й изпълнение да бъде извършено на 24.09.2020 от 10, 00 часа със съдействието на органите на полицията. Оспорващата твърдяла, че обитава процесното жилище заедно с непълнолетния си син, който е ученик в Музикалното училище "Любомир Пипков", като поради епидемичната обстановка, от 13.03.2020 г. детето й е трябвало да се подготвя в къщи. Посочила, че синът и е спазвал правилата и законоустановените часове за почивка, като не е свирил в часовете от 22, 00 ч. до 08, 00 ч., както и между 14, 00 ч. и 16, 00 ч., но въпреки това съседите били недоволни от шума, който създава свиренето на детето и подали жалба до общината. Твърдяла още, че е оспорила заповедта на кмета на района, с която на основание чл. 46, ал. 2 ЗОС, вр. чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НРУУРОЖТСО е прекратено наемното й правоотношение пред кмета на СО, но поради неразбиране, озаглавила жалбата молба, и получила отговор, че тази заповед не може да бъде отменена, тъй като не е приложен документ от домсъвета. От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че Ч. е подала молба до кмета на СО-район Искър с рег. № РИС20-ГР94-378/20.02.2020 г., с която поискала заповедта да бъде отменена, като от съдържанието на тази молба може да се изведе извод, че същата има характер на жалба срещу Заповед № РИС20-РД48-3/22.01.2020 г. Съдът счел, че след като е бил сезиран с жалбата от Н. Ч., при неупражнено право на отзив, за адм. орган е възникнало задължение или да я препрати на по-горестоящия орган, или ако няма такъв, на съда, а вместо това, кметът на СО-район Искър е уведомил жалбоподателката- с писмо рег. № РИС20-ГР94-378/24.03.2020 г., че молбата й не може да бъде уважена и заповедта не може да бъде отменена, тъй като не представила документ от Домсъвета, че проблемът с много часовото свирене на духов инструмент е отстранен. С оглед горното, първоинстанционният съд приел, че процесната заповед е издадена без да са налице предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС и по-конкретно без да е налице влязла в сила Заповед № РИС20-РД48-3/22.01.2020 г. на кмета на СО-район Искър за прекратяване на наемното правоотношение. Приел, че съгласно чл. 91 от АПК, в седмодневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни, и новият акт подлежи на оспорване по реда на този кодекс. Посочил, че в случая преразглеждане не е налице, не е налице и административен акт, издаден от компетентния за това орган, с който акт да се оттегли, отмени или измени издадената заповед, с която е прекратено наемното правоотношение. В тази връзка съдът е приел, че ответният орган е допуснал да не бъде осъществен предвидения съдебен контрол върху административния акт, въпреки че последният е бил обжалван, респ. актът, с който се прекратява наемното правоотношение между Ч. и кмета на района, не е влязъл в сила. Този извод обосновал със съображение, че е налице жалба срещу акта, по която не е налице произнасяне от компетентен орган и затова същият не е влязъл в сила към датата на издаване на оспорената заповед. Като съобразил това, първоинстанционният съд отменил заповедта за изземване на жилището, която счел за постановена без да са налице предпоставките за нейното издаване. Постановеното решение е правилно. Правилно първоинстанционният съд приел, че заповед № РИС20-РД-48-59/08.09.2020 г. е издадена от компетентен орган - кмета на СО-район Искър, като е била спазена установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт и съшият е мотивиран, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се държи без правно основание. В случая не е спорно, че имотът - предмет на оспорената заповед за изземване е частна общинска собственост. Установено е също, че въз основа на заповед № 77-Н-13/11.11.2005 г. на кмета на СО-район Искър, жалбоподателката, заедно с тримата й синове, е била настанена в общинското жилище, със застроена площ от 79, 53 кв. м. и жилищна площ от 44, 67 кв. м. Спорно е в случая дали заповед № РИС20-РД48-3/22.01.2020 г., издадена на основание чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО от кмета на СО-район Искър, за прекратяване на наемното правоотношение, е била влязла в сила. Съдът правилно е преценил, че същата не е била връчена редовно на жалбоподателката. Съобразил, че съгласно чл. 18а, ал. 9 от АПК, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Алинея 10, на чл. 18а АПК предвижда, че когато съобщаването в производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, съобщението се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено. Съвкупният анализ на двете норми води до извод, че съдът обосновано приел заповедта за прекратяване за ненадлежно връчена на адресата, защото в случая, за да се пристъпи към залепване на таблото в районната администрация, е следвало да е удостоверено по съответния ред, че връчването по предходните алинеи не е дало резултат, което административният орган не е направил. Освен това, правилно е преценено, че Ч. е подала молба до кмета на СО-район Искър с рег. № РИС20-ГР94-378/20.02.2020 г., като от съдържанието й може да се изведе извод, че е направено искане за отмяна на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, поради което за административния орган е възникнало задължение да я препрати на по-горестоящия му орган, или ако няма такъв, на съда. АССГ правилно е установил, че вместо това, на жалбоподателката е отговорено, че заповедта не може да бъде отменена, по който начин административният орган е допуснал да не бъде осъществен предвидения съдебен контрол върху административния акт, въпреки че последният е бил обжалван. При липсата на редовно връчване и при наличието на жалба, по която не е налице произнасяне от съда, заповедта за прекратяване на наемните правоотношение с жалбоподателката не е влязла в сила, респ. не е отпаднало и основанието, на което е настанена Ч. и семейството й, поради което не са налице материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС за издаване на заповедта за изземване на имота. ВАС е имал повод да посочи, че само при наличие на редовно връчване заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила, поради което, след този момент държането на процесното общинско жилище се явява без правно основание и са налице материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС за издаване на заповедта и изземване на имота. В този смисъл решение № 3775 от 14.03.2019 г. по адм. д. № 1674/2018 г., ІІ отд. на ВАС, както и решения № 2775 от 01.03.2021 г. по адм. д. № 13009/2020 г. и № 1645 от 09.02.2021 г. по адм. д. № 9388/2019 г., двете-на ІV отд. на ВАС. Правилно първоинстанционният съд приел, че с оглед представените по делото доказателства, към датата на издаване на оспорената заповед, не е влязла в сила предходната заповед за прекратяване на наемното правоотношение, а съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК – съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Неоснователни са твърденията на касатора, че заповед за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва редовно връчване на заповед № РИС20-РД48-3/22.01.2020 г. на кмета на район "Искър" при СО и е налице жалба срещу нея, която не е била препратена своевременно по компетентност, респ. липсва произнасяне от съда. След като заповедта за прекратяване на договора за наем не е влязла в сила към датата на издаване на оспорената заповед - 08.09.2020 г., не е бил осъществен елемент от фактическия състав за издаване на заповедта на кмета на района. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че АССГ не е дал указания за разпределението на доказателствената тежест, с което допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от определение от 23.09.2020 г. по адм. д. № 9098/2020 г., решаващият състав на съда е след като е конституирал страните по делото, е дал конкретни указания на страните. На жалбоподателката Ч. е указано, че в нейна тежест е да докаже обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, като посочи и представи конкретни доказателства във връзка с твърденията си и по-конкретно, че владее имота на правно основание и в съответствие с добрите нрави, както и че следва да ангажира доказателства относно изложените в жалбата си твърдения. На административния орган е указано, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК и във връзка с направените от жалбоподателя оспорвания, в доказателствена тежест на ответника е да установи, че са били налице фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването на обжалвания акт, в това число, че същият е издаден от компетентен орган, както и че Заповед № РИС20-РД48-3/22.01.2020 г. на кмета на СО - Район "Искър", е влязла в сила. Указано му е още, че следва да ангажира доказателства относно изложените в оспорения акт фактически и правни основания, предвид направените уточнения относно фактите, подлежащи на доказване. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в решението на административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,