Решение № 8449 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16338/2011 г.

ВАСVII отделение13.06.2012 г.докладчик Павлина Найденова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 5 97 от 11.11.2011 г. по адм. д. № 560/2011 г. на Административен съд Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № РД-14-32-1907 от 24.06.2011 г. на главния инспектор в ОО "КД - ДАИ" гр. Хасково към ИА "Автомобилна администрация" за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, по жалба на Община Хасково. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8449 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16338/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Община Хасково срещу решение № 5 97 от 11.11.2011 г. по адм. д. № 560/2011 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената жалба срещу заповед № РД-14-32-1907 от 24.06.2011 г. на главния инспектор в ОО "КД - ДАИ" гр. Хасково към ИА "Автомобилна администрация" за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози - спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари. Излагат се доводи, че неправилно в решението си административният съд е приел, че дейността "репатриране" на паркирало МПС по чл. 172, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 171, т. 5 от ЗДвП представлява "обществен превоз на товари", за което собственикът на специализирания автомобил следва да притежава удостоверение за обществен превоз на товари в Република България. Ответната страна не е взела становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че транспортирането на превозно средство със специален автомобил /паяк/, от мястото на неправилното паркиране до наказателен паркинг, независимо, че се извършва в изпълнение на принудителна административна мярка по ЗДвП - преместване на паркирано пътно транспортно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, не може да се квалифицира като "превоз за собствена сметка" на общината, собственик на специалния автомобил. Изложени са мотиви, че заплащането на този превоз е доказано с фискален бон, поради административния орган е имал основание да приеме, че със специалния автомобил се извършва обществен превоз на товари срещу заплащане. Решението е неправилно. На 24.06.2011 г. при извършена проверка от контролните органи на ОО "КД - ДАИ" е установено е, че служител на Общинско предприятие "Паркинги и гаражи" е извършил превоз на товари със специален автомобил, собственост на Община Хасково, като е репатрирал автомобил марка "Нисан", за който няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Р България, които фактически обстоятелства, съдът е счел, че обосновават налагането на принудителната административна мярка. Съгласно легалната дефиниция в § 1 от ДР на ЗАвтП, "обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. Неправилен е извода на съда, че след като превозът не е за собствена сметка, той е обществен превоз по смисъла на закона. Неправилно съдът е приел, че се касае за превоз срещу заплащане, като е отчел, че заплащането на разхода се извършва под формата на такса, не се сключва формален договор за превоз и превозвачът не извлича печалба от дейността си, направил е извод, че това не променя извода за възмездност на превоза. Съдът не е обсъдил възраженията на жалбоподателя, че е извършен превоз на товари с нетърговска цел, регламентиран в чл. 3, т. 8 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. Основателни са доводите на жалбоподателя, че използвания в чл. 172, ал. 2, т. 5 от ЗДвП термин "разход" по преместването на МПС и факта, че действието "репатриране" се извършва като принудителна административна мярка, сочат, че основен белег на разхода е неговия извъндоговорен характер. Спорът е концентриран върху въпроса дали принудителното преместване на паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач по смисъла на чл. 168 от ЗДвП представлява обществен превоз на товари по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП и § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвтП. В тази връзка - следва ли община Хасково като собственик на процесния автокран да притежава лиценз, съответно удостоверение за обществен превоз на товари. Съгласно чл. 3, т. 8 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, наредбата не се прилага по отношение на пътни превозни средства или състави от превозни средства с допустима максимална маса до 7,5 t, използвани за превоз на товари с нетърговска цел. Наредбата е издадена на основание чл. 91а, ал. 11 от ЗАвтП и регламентира обхвата и елементите на контролните проверки по ЗАвтП. От фактическа страна /свидетелство за регистрация - част I, F1, F2/ и съобразно приложение № 5 към чл. 33, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях се установява, че технически допустимата максимална маса на специалния автомобил автокран е 7 490 тона. Безспорно е установено, че ППС е използвано за превоз на товари с нетърговска цел. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 1