Решение № 12809 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8388/2013 г.

Решение № 12809 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8388/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ - София област против решение № 531 от 21.05.2013 г. на Административен съд София област по адм. дело № 347/2012 г. С него се отменя решение № 03 - 8816/1/23.03.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - София област, с което е оставено в сила разпореждане № 5003147329/2.12.2011 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" към РУ "СО" София област и върната преписката на органа за разрешаване на въпроса по същество. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Твърди, че в заявлението си Цветан Мартинов не е поискал и не е представил нов удостоверителен документ за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст от друг тригодишен базисен период преди 1997 г., различен от първоначално представения със заявление 19837/12.10.2007 г., образец УП 2, изх. № 206/3.05.2007 г. от Потребителна кооперация "Костинброд" с период - 1.01.1987 г. - 31.12.1989 г. Твърди се и това, че органът не може служебно да проверява най-благоприятния за лицето период, тъй като това е право, предоставено на заявителя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - чл. 70, ал. 3 КСО. Изводите на съда за служебна активност на органа при първоначалното заявление, обосновани с възможността да се иска изменение на пенсията след първоначалното разпореждане са в противоречие с цитираната разпоредба на чл. 70, ал. 3 КСО, която разпорежда заявителят да посочи трите последователни години, върху които са внесени осигурителни вноски за изчисляване на индивидуалния коефициент. Ответникът, Цветан Георгиев Мартинов взема становище чрез процесуален представител в писмен вид писмена защита и възражениеза неоснователност на жалбата Представителят на върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Цветан Георгиев Мартинов срещу цитираното решение на директора на РУ "СО" София област с което се потвърждава разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в частта относно размера на пенсията. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му след проверка на елементите, от които се определя размерът на пенсията. Съдът е разгледал по същество жалбата като от доказателствата приложени с пенсионната преписка и заключение на съдебно икономическа експертиза е установил, че размерът на отпусната пенсия е правилно определен от административния орган при съобразяване на тригодишния период по чл. 70, ал. 3 КСО посочен от жалбоподателя и следва да бъде в по-голям размер поради по висок индивидуален коефициент, ако се използва друг тригодишен период. При установеното от фактическа страна съдът е приел, че при постановяване на решението административния орган не е изследвал всички факти относно определянето на най-благоприятния период преди 1997 г. и съответно да бъде определен най-високият размер на пенсията. При нарушение на материалния закон решението като незаконосъобразно е отменено. Решението е неправилно като постановено в нарушение наматериалния закон. Спорния въпрос е как се определя размерът на пенсията при подадено заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е установил всички приложими материални норми относно определяне на размера на пенсията но неправилно е приложил разпоредбата на чл. 70, ал. 3 КСО. Според нея индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Разпоредбата изрично посочва, че периодът се определя от лицето - заявител за отпускане на пенсия и никъде в КСО не е посочено, че административният орган пресмята служебно най-благоприятния вариант относно размера на пенсията и го предлага на заявителя. Такъв извод не следва и по аргумент от възможността след отпускане на пенсията същата да бъде изменена при наличието на определени предпоставки, посочени в закона, което е друга, самостоятелна предвидена в закона възможност. Поддържаните доводи, че при подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия заявителят не е запознат напълно с изискванията на закона относно правата си и възможността да ги осъществи в най-благоприятния за него начин са неоснователни, тъй като със законова норма на чл. 70, ал. 3 КСО законодателят е приел, че в най-пълна степен тези права са защитени, ако заявителят сам посочи периода. При така цитираната материално-правна уредба няма нарушение на материалния закон при постановяването на решението, с което се оставя в сила разпореждането за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението, постановено в разрез с материалните разпоредби е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, с което жалбата на Цветан Георгиев Мартинов се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за настоящата инстанция, които ответникът следва да заплати в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден отгорното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,