Решение № 5289 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14662/2010 г.

Решение № 5289 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14662/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по касационна жалба подадена от Росен Пламенов Маринов от с. Водолей, община В. Търново срещу решение № 384 от 7.10.2010 г. постановено по адм. д. № 331/2010 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение и се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - община Велико Търново не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил предявения иск от Росен Маринов срещу община В. Търново за сумата 2614.65 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждането на исковата молба, представляваща причинени имуществени вреди, като последица от отменени заповед № 172/19.05.2009 г. на кмета на с. Водолей, община В. Търново и заповед № РД 212 - 856/18.06.2009 г. на кмета на община В. Търново. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът приел, че искът не е доказан, тъй като не е установена причинно-следствената връзка между твърдените претърпени имуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в разпоредено изземване от ищеца на три броя поземлени имоти, подробно описани в отменената заповед № РД 212 - 856/18.06.2009 г. на кмета на община В. Търново. Развити са съображения, че не били представени доказателства по делото, да е било осъществено предварително изпълнение на отменената заповед, съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗСПЗЗ, в резултат на което да са настъпили някакви вреди за ищеца. По отношение на втората заповед, издадена от кмета на с. Водолей, съдът е приел, че ищецът не е бил адресат на същата. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. То е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установеното по делото фактическа обстановка. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест, с която разполага по закон и не е установил претърпени имуществени вреди от отменената заповед № заповед № РД 212 - 856/18.06.2009 г. на кмета на община В. Търново. От данните по делото се установява, че исковата претенция на касатора е за претърпени вреди, като последица от невъзможността на прибере реколта от люцерна в имотите предмет на изземване. Това е така, защото е останало недоказано твърдението, че тази люцерна е била засята от ищеца, както и че е бил във фактическо държане на тези имоти. При тези данни искът за заплащане на обезщетение действително се явява неоснователен. По отношение на отменената заповед № 172/19.05.2009 г. на кмета на с. Водолей, община В. Търново, действително адресати на същата са били бащата на ищеца и още две физически лица. Това прави тази заповед неотносима към претендираните имуществени вреди, т. е. липсва елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на общината, подробно изброени по-горе в настоящото решение. Като е достигнал до същите изводи, административния съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения, Върховният административен съд - трето отделение,