Решение № 1280 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4981/2007 г.

Решение № 1280 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4981/2007 г., II г. о., докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 218и, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 3 от ГПК от 2007 г. Образувано е по касационна жалба на В. А. Й. от гр. Б. срещу решение № 574 от 16.05.07 г. по гр. д. № 307/06 г. на Б. окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Въззивният съд игнорирал част от доказателствата по делото, в разрез с чл. 188 от ГПК (отм.), освен това в нарушение на материалния закон приел, че реституцията по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. не настъпва ex lege. Изложени са подробни доводи в подкрепа на виждането на жалбоподателката, че предявеният от нея иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС е основателен. Ответниците в производството - С. Й. М. и В. Г. М. от гр. Б. оспорват жалбата. Подробни доводи излагат в писмена защита. Ответникът - държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез упълномощения представител - областния у. на о. с административен център Б., оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на II г. о., счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд при условията на чл. 218з от ГПК (отм.), е било отменено решение № 652 от 21.10.02 г. по гр. д. № 676/2000 г. на Б. районен съд и е бил отхвърлен предявеният от В. А. Й. срещу държавата и срещу С. Й. М. и В. Г. М. иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС - за признаване правото на изкупуване и встъпване в правата на купувача С. Й. М. по сключен на 08.07.99 г. между него и областния у. на о. с административен център Б. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ 1/2 ид. част от парцел ...., кв. 59 по плана на гр. Б., целият с площ от 410 кв. м. Въззивният съд е приел, че В. А. Й. е била собственик по наследство върху ид. част от парцел ... от кв. 59 по действащия към 1959 г. регулационен план на гр. Б., идентичен с процесния парцел ....., кв. 59 по сегашния план, заедно с изградената в мястото стара сграда. С решение № 24, п. 16, т. 4 по протокол № 7/27.09.59 г. на временния ИК на ОНС Б., по реда на ЗПИНМ, парцелът е бил отчужден за групово или кооперативно жилищно строителство, чрез застрояване с двуетажно двуфамилно жилище. С решение № 43 по протокол № 9/27.03.63г. е допълнено решението по отчуждаване, като на основание чл. 55в от ЗПИНМ е определено обезщетение за В. А. и А. А. - участие в строежа общо с един апартамент, който е конкретизиран с последващ протокол, както следва - двустайния апартамент на втория етаж от сградата, която ще се построи в мястото. Със същото допълнително решение е определено ответникът С. М. да закупи първия етаж от сградата. След построяване на сградата, С. М. и съпругата му В. М. са закупили от СП "Ж." първия етаж, а В. А. Й. - втория етаж, в цената на който е включено и правото на строеж. За продажбите са издадени нотариални актове по чл. 55г от ЗПИНМ. Прието е, че с молба № 101.844/06.03.98 г. В. Й. е поискала отмяна на отчуждаването, постановен е отказ от кмета на община Б. № 010-844-26 от 16.04.98 г., отменен с решение № 366 от 19.01.99 г. по гр. д. № 206/98 г. на ОС Б., с което е била възстановена идеалната част на В. Й. от отчужденото дворно място. Междувременно е била задвижена процедура по продажба на 1/2 ид. част от процесния имот на ответника С; с молба от 16.03.98 г. В. Й. е поискала да се спре процедурата по продажбата, но въпреки това тя е била финализирана със заповед № ... от 01.07.99 г. на областния управител и договор от 08.07.99 г. С молба от 10.08.99 г. В. Й. е поискала от областния управител да отмени правото на С. М. да изкупи 1/2 ид. част от процесния недвижим имот, тъй като собствеността й в него е възстановена; с молба от 07.10.99 г. е заявила искане за изкупуване на половината от останалите 2/3 ид. части от имота на държавата; с молба от 24.04.2000 г. заявява, че извършената в полза на С. М. продажба е недопустима без нейно разрешение, като с подобно съдържание са подавани и последващи молби. Съдът не е дал вяра на разпитаните по делото свидетели относно момента на узнаване на продажбата от страна на В. Й., с оглед разпоредбата на чл. 136 от ГПК (отм.), тъй като свидетелите са близки родственици на страните. Приел е, че не следва да обсъжда множество неотносими към спора писмени доказателства. При тези данни е прието от правна страна, че искът по чл. 33, ал. 2 от ЗС е неоснователен, тъй като от една страна ищцата не е съсобственик на процесното дворно място, а от друга страна - не е спазен преклузивният срок за предявяване на иска за изкупуване. Възстановяването на собствеността върху имоти, отчуждени по благоустройствените закони, не настъпва ex lege, а след проведена административна процедура. Съдебното решение, постановено по жалба срещу отказа на кмета на община Б. да възстанови собствеността на ищцата, е непротивопоставимо на ответниците по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, които не са участвали в административното производство и са оспорили съсобствеността на ищцата в процесния парцел. Въззивният съд е упражнил косвен съдебен контрол върху реституционното решение и е приел, че не са били налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. за отмяна на отчуждаването, тъй като мероприятието, за което е бил отчужден парцелът, е било реализирано. Парцелът е бил отчужден при условията на чл. 55а от ЗПИНМ, с решение на компетентния орган - ИК на ОНС, за групово жилищно строителство, чрез застрояване с двуетажна жилищна сграда и това мероприятие е реализирано. Прието е също, че в реституционното производство не се преценява законността на отчуждаването - в конкретния случай - дали мероприятието е било предвидено по действащия към момента на отчуждаването застроителен и регулационен план. Прието е също, че още през 1999 г. ищцата е узнала за процесната продажба, поради което предявеният на 31.08.2000 г. иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС е след преклузивния двумесечен срок. Съдът се е позовал на съдържанието на молбите от 10.08.99 г. и 24.04.2000 г. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), като е игнорирал част от доказателствата по делото. В съдебното решение са обсъдени всички относими към правния спор доказателства, като съдът е изложил съображения защо не се доверява на свидетелските показания във връзка с началния момент на узнаване от ищцата на продажбата на процесния имот. Твърдяното от жалбоподателката обстоятелство, че в областната администрация умишлено са укривали нейни молби не е от значение за правния спор по делото, тъй като важни са датите, на които са подавани молбите, с оглед изясняване момента на узнаване на продажбата и преценката за спазване на преклузивния двумесечен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, а тъкмо тези дати е разисквал въззивният съд в решението си. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че ищцата не е съсобственик на процесното дворно място, поради което няма право да иска по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС изкупуване на продадената 1/2 ид. част от него. Както правилно е приел въззивният съд, реституцията по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС не настъпва автоматично по силата на закона, а е обусловена от наличието на позитивно решение за възстановяване на собствеността, постановено от кмета на съответната община - чл. 4 от посочения закон, или от съдебно решение, постановено в производство по обжалване на отказ на кмета за възстановяване на собствеността. В настоящия случай е налице такова позитивно съдебно решение, с което се възстановява собствеността върху идеалните части на ищцата В от отчуждения по реда на чл. 55а от ЗПИНМ (отм.) имот, но както правилно е посочил въззивният съд, то е непротивопоставимо на ответниците - физически лица по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, тъй като те не са участвали в административното производство. В съответствие с указанията в т. 4 на ТР № 6/10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е разгледал възражението на ответниците за липса на предпоставки за възстановяване на собствеността на ищцата и е упражнил косвен съдебен контрол върху съдебното решение, с което отчуждаването е отменено. Спорът за собственост на ищцата върху идеална част от процесното дворно място е преюдициален по отношение на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС, поради което въззивният съд правилно се е занимавал с него. Законосъобразен е и изводът, че не са били налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. за възстановяване на собствеността, като настоящият състав изцяло споделя подробните мотиви на въззивния съд по този въпрос. Следва да се наблегне само на това, че съгласно чл. 55а от ЗПИНМ (отм.), по който ред е станало отчуждаването на процесния имот, самото образуване и групиране на парцелите, предназначени за държавно и групово жилищно строителство, както и отчуждаването им, става с решението на ИК на ОНС, като отразяването на това решение в плана е техническа дейност и не влияе на законността на отреждането на парцелите и на самото отчуждаване. Отделен е въпросът, че преценката дали са налице условията за възстановяване на собствеността не включва изследване на законността на извършеното отчуждаване, както правилно е посочил въззивният съд. В случая мероприятието, за което е бил отчужден имотът, е групово жилищно строителство и то е реализирано с построяването на двуетажната двуфамилна сграда в парцела. Обстоятелството, че в оценката на закупеното от ищцата жилище неправилно е включена и цената на правото на строеж, с което тя е била обезщетена, не влияе нито на законността на отчуждаването, нито на предпоставките за реституция. След като ищцата не е съсобственик на процесния имот, тя няма право и на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС на продадената 1/2 идеална част от него, както законосъобразно е приел въззивният съд. Законосъобразен е и изводът, че искът е предявен след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Началният момент на узнаване на продажбата от ищцата следва да се свърже не с официалното писмо на областния у. до нея от 08.06.2000 г., както неправилно се поддържа в касационната жалба, а с предходни нейни молби - от 10.08.99 г., в която се съдържат данни за знание на ищцата, че на 07.07.99 г. ответниците-физически лица са заплатили стойността на 1/2 ид. част от парцела по реда на 235-то ПМС и от 24.04.2000 г., с която се иска обявяване на извършената продажба за невалидна. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на II ГО,