Решение № 4493 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5487/2015 г.

Решение № 4493 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5487/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Й. З. подадена, чрез адвокат С. Д. и адвокат С. Х. срещу Решение № 1372/09.03.2015 г., постановено по адм. д. № 8753/2012 г. на Административен съд София-град (АССГ). С жалбата се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно. В допълнителна молба от 21.04.2015 г. се релевират доводи за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна. Изложени са аргументи в подкрепа на твърдението, че е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряването на лечение извън местата за лишаване от свобода. Касационният жалбоподател в съдебно заседание твърди, че е предявил иска, тъй като бил сринат психически и физически от длъжностните лица. Моли да се отмени решението и да се уважи жалбата. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез юрисконсулт Ш. моли да се остави без уважение касационната жалба срещу решението на първоинстанционния съд, като изцяло споделя мотивите на съдебния акт. Подробни съображения са изложени в представените по делото писмени бележки, където се твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че медицинското обслужване не представлява административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Приема, че първоинстанционното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не по посочената в нея причини. С постановения съдебен акт, АССГ е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав за ангажиране на имуществената отговорност на административния орган, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не е установено противоправно поведение. Първоинстанционният съд е намерил, че в случая не е налице отменен административен акт или незаконосъобразно действие или бездействие, като неговата липса води до неоснователност и недоказаност на исковата претенция на ищеца. Предвид тези обстоятелства е отхвърлен иска на З. Й. З. от гр. Д. срещу ГД "Изпълнение на наказанията" гр. София. Решението, предмет на касационен контрол, е недопустимо, постановено по нередовна искова молба. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което настоящият съд, по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК, следи служебно. Ето защо, решението следва да бъде обезсилено изцяло, а делото - върнато за ново разглеждане на друг състав на АССГ. За да приеме това, настоящият състав на Върховния административен съд, състав на трето отделение, съобрази следното: Пред Административен съд София-град е подадена искова молба на З. Й. З. от гр. Д. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 500 000 лева от бездействия на Администрацията да осигури опазване на неговото здраве за времето на престоя в затвора. В резултат на разпореждане, с което е оставено делото без движение до отстраняване на нередовностите на искова молба, с допълнителна уточняваща молба, получена на 12.10.2012 г., лицето пояснява, че отделен административен акт по чл. 135 от ЗИНЗС не е връчван, като периодът на настъпване на вредите е от настаняване в Затвора София до настоящия момент. Първоинстанционният съд не е констатирал, че нередовността на предявената искова молба не е отстранена и е пристъпил към разглеждането на предявеният с нея иск. Съдът не е отчел, че с исковата молба и допълнителната молба, ищецът не е конкретизирал, точно с начална и крайна дата периода, за който претендира присъждането на посоченото обезщетение. В случая периодът е бил условно определен от ищеца, като времето от настаняване му в Затвора гр. София до настоящия момент, като тази условност е възпроизведена и в диспозитива на съдебното решение /с модифицирана крайна точка - до момента на предявяване на исковата молба/. С обжалваното Решение № 1372/09.03.2015 г., постановено по адм. д. № 8753/2012 г. е отхвърлен искът на З. Й. З. от гр. Д. срещу ГД "Изпълнение на наказанията" - гр. София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 000 лева от бездействия на Администрацията на Затвора на гр. София, изразяващи се в нарушение на чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС да бъде изпратен на лечение извън местата за лишаване от свобода поради влошеното му здравословно състояние за периода от настаняване му в затвора до момента на предявяване на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Исковата молба следва да съдържа твърдение за причинените вреди, изложение в какво се изразяват те, от кой конкретно незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие произтичат, както и периода, за който се претендират. Съставът на АССГ не е отчел, че исковата молба, не съответства по съдържание на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Вместо да съобрази това, съдът е приел за разглеждане една нередовна искова молба. Произнасянето на съда в този смисъл е недопустимо, доколкото видно от петитума на исковата молба, по която е образувано производството пред АССГ, З. не е конкретизирал периода на исковата си претенция. В случая периода е обуславящ по отношение на определяне на надлежния ответник, тъй като съгласно чл. 205 от Административнопроцесуалния кодекс исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В чл. 19а, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН, отм., бр. 25 от 03.04.2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) е посочено, че Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") е административно звено в Министерство на правосъдието (МП), а затворите са били териториални звена на ГД "ИН" (чл. 19а, ал. 3 ЗИН, отм.). В последствие с изменението на нормативната уредба сочи нов отговорен субект, като съгласно чл. 12 от ЗИНЗС (обн., ДВ, бр. 25 от 03.04.2009 г., в сила от 01.06.2009 г.), ГД "ИН" е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Доколкото в настоящия случай З. претендира обезщетение за вреди, настъпили преди и след приемането на ЗИНЗС (обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г.), то съдът е бил длъжен да прояви активност и да изиска от ищеца уточняване на исковете, като направи конкретизация, относно размера на вредите, които се претендират преди и след 01.06.2009 г., като съобрази пасивно легитимирания субект за съответните искови периоди. При съобразяване изложените в исковата молба твърдения относно претърпените неимуществени вреди съдът е следвало да даде указания за тяхното ясно и точно индивидуализиране като конкретна сума от надлежния ответник, и за съответния период. В случая условното посочване на периода - без неговото конкретизиране с начална и крайна дата създава несигурност по отношение на постановеното от съда, включително по отношение на пределите на силата на присъдено нещо на решението, очертани в чл. 298 от ГПК и съответно неговата непререшаемост по чл. 299 от ГПК. В този смисъл по делото на решаващият съд - в писмените бележки на ГДИН са налице данни, които след служебна проверка установяват наличието на друго дело, приключило с Решение № 3541/15.07.2011 г. по дело № 3478/2010 г. на АССГ, с което се отхвърля искова молба на З. Й. З. против ГД "Изтърпяване на наказанията", за сумата от 10 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в непрекъснати болки и страдания, претърпени за периода от 01.10.2009 г. до 26.07.2010 г., на основание откази да бъде воден на рехабилитация. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи служебно. Доколкото се прие, че съдебното решение, предмет на касационна проверка, е постановено при нередовно упражнено право на иск, то е недопустимо. С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по отношение на останалите пороци, които са наведени в касационната жалба. Решението следва да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне на АССГ за ново разглеждане от друг състав на този съд, при което да се извършат дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба в изпълнение на чл. 129 ГПК, след което да се пристъпи към разглеждане на спора по същество. Решаващият съд следва да прецени доколко и за кой период е налице идентичност между предмета по настоящото дело и този очертан в Решение № 3541/15.07.2011 г. по дело № 3478/2010 г. на АССГ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,