Решение № 8398 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2019 г.

Решение № 8398 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕКО Зора – 17" ЕАД, представено от адв. Н. Георгиев, срещу решение № 6988/23.11.2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 6629 по описа за 2018 г., с което е отхвърлено оспорването на дружеството за прогласяване на нищожността на акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 23/121/04693/301/04/01 от 22.12.2016 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Ревокира съображенията си от първоинстанционната жалба за нищожност на административния акт и обосновава неправилността на решението с пропуск на съда да ги възприеме. Иска отмяна на решението и обявяване на нищожността на АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АССГ АУПДВ са установени в тежест на ЕТ "Еко – С. Георгиев – З. Джанкова", чийто правоприемник е касатора, задължение за плащане на сумата 1 627 136. 53 лева, представляваща сбор от получено авансово и окончателно плащане /последното включващо и държавна помощ/ по договор № 21/121/04693 от 29.12.2014 г. Фактическо основание за издаване на акта е неизпълнението от търговеца, като страна по сключения на 29.12.2014 г. с ДФ "Земеделие" договор по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и анекс VIII от 25.06.2015 г. към него, на задължението му за закупуване на определени по брой и порода високопродуктивни бременни юници, начина на отглеждането им, както и за използване на придобитите въз основа на одобрения проект активи. Констатацията на администрацията е за отлика в броя, породата и начина на отглеждане на кравите, както и за ползване само на част от придобитите при инвестицията по проекта активи; несъответствия с бизнес плана за броя на наетите лица, количеството продадено краве мляко и отчетените приходи. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 51, ал. 1 във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9, чл. 165 и чл. 166 ДОПК; чл. 20а, ал. 2, ал. 4, чл. 27, ал. 3 и ал. 5 ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отхвърлено искането за прогласяване на нищожност на АУПДВ Констатациите на първостепенния съд следват тези на администрацията. Според съда установеното с АУПДВ публично задължение съществува. При издаването на акта не са нарушени административнопроизводствените правила. Той притежава формата по чл. 59, ал. 2 АПК. Компетентността на издателя му следвала от избора на Р. Порожанов за изпълнителен директор на фонда с решение на УС от 27.11.2014 г., обективирано в протокол № 70 от същата дата, както и от разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП сочеща изпълнителния директор на фонда за изпълнителен директор на Разплащателната агенция. В мотивите на съдебния акт са посочени правните норми, определящи установените с акта вземания като публични държавни. Формирани са изводи за съответствие на акта с материалния закон и с целта на закона. Отречено е да съществуват основания за нищожност на АУПДВ. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми... – чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, респ. от ръководителя на администрацията. ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. Този характер на вземанията следва и от отменения, но действал към момента на издаване на АУПДВ чл. 76 ЗУСЕСИФ /сега чл. 75, ал. 3 от същия закон/ - след окончателното плащане по проект /каквото е сторено в полза на праводателя на касатора/ неизвършените финансови корекции /за засегнати от нарушенията разходи по проекта – арг. чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ/ са публично вземане по чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция - вж. чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът компетентен да установи публичното вземане. Липсата на материална компетентност е основание за нищожност на издадения от некомпетентния орган акт. Пропускът на първостепенния съд да обяви нищожността на АУПДВ се изправя с отмяна на постановеното от него решение и прогласяване на нищожността на акта – чл. 222, ал. 1 АПК. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 31 700 лева. Неоснователно е възражението на ответника по касация за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение е в минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение