Решение № 7346 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 98/2020 г.

Решение № 7346 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 98/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", гр. Благоевград против решение № 2202/23.10.2019 г., постановено по адм. дело № 705/2018 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и потвърждаване на оспореното пред съда негово решение.

Редовно призован за съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – "Мътница-09" ООД, със седалище и адрес на управление в с. Лъки, общ. Хаджидимово, обл. Благоевград, в писмен отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Зотева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Моли за присъждане на направените съдебни разноски пред настоящата инстанция.

Редовно призован за съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява от адв. Маринов, който по същество поддържа доводите изложени в отговора на касационната жалба. Представя писмена защита по съществото на спора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отменил по жалбата на "Мътница-09" ООД, гр. Благоевград Решение № ПО-01-70/13.06.2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" (БДЗБР), с което на основание чл. 78, ал. 1 и 2, във вр. с ал. 3, чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, (ЗВ) чл. 43 и чл. 49, ал. 1 от Наредба за ползването на повърхностни води, чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане № 41140100/03.06.2011 г., продължено с решение № ПО-01-79/16.04.2015 г. и е върнал преписката на директора на БДЗБР – Благоевград за постановяване на ново решение. Разрешителното е за водовземане от повърхностен воден обект, р. Мътница, десен приток на река Места, в землището на с. Лъки, общ. Хаджидимово, обл. Благоевград, с разрешена цел "производство на електроенергия посредством МВЕЦ с инсталирана мощност 300 кВт. За да постанови този резултат съдът е установил, че на оспорващото дружество е издадено Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140100/03.06.2011 г. от директора на БДЗБР - Благоевград /на л. 56 – л. 62 от адм. дело № 705/2018 г. /. Същото е с краен срок на действие – 30.05.2012 г. С Решение № ПО-01-79/16.04.2015 г. на директора на БДЗБР - Благоевград /на л. 37 – л. 39 от същото дело/, е продължен срока на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140100/03.06.2011 г. от директора на БДЗБР - Благоевград, като срокът на действие на разрешителното се определя до 30.05.2018 г.

Със Заявление вх. № РР-01-58/2.03.2018 г. /на л. 30 – л. 32/, оспорващото дружество е поискало продължаване на срока на действие на разрешителното. С оспореното в настоящото производство Решение № ПО-01-70/13.06.2018 г. на директора на БДЗБР - Благоевград /на л. 9 – л. 12 е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140100/03.06.2011 г. Като мотиви за отказа на административния орган е изложено, че заявлението е подадено по-късно от определения в ЗВ тримесечен срок преди изтичането на срока на действие на разрешителното, както и че забраната на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ не позволява продължаване на срока, доколкото мястото на водовземане, мястото на водоползване и засегнатият участък от водния обект, попадат в границите на зона за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ.

Решението е обявено по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК на 16.08.2018 г. на табло за обявление в БДЗБР – Благоевград и на интернет страницата на дирекцията /протокол на л. 17 от делото/. Жалбата срещу акта е подадена на 29.08.2018 г.

С цел установяване на фактите по делото е допусната и назначена съдебно-екологична експертиза, изпълнена от вещо лице-еколог, в заключението от която /на л. 104 – л. 113 от делото/, прието от съда, вещото лице е направило следните изводи: Участъкът, в който се извършват водовземане и водоползване от МВЕЦ към река Мътница, не попада в границите на зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ; Участъкът от река Мътница, десен приток на река Места в землището на с. Лъки, в който се извършват водовземане и водоползване от МВЕЦ към река Мътница и за който се иска продължаване на срока на действие на разрешителното за водовземане, попада в границите на защитена зона от общоевропейската мрежа Натура 2000. Защитената зона е "Славянка" с идентификационен код BG0002078, обявена по Директива 74/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици /Директива за птиците/ и за тази защитена зона има Заповед за обявяване № РД-751/24.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите; В границите на защитена зона "Славянка" няма биологични видове и местообитания, за които поддържането и/или подобряването на състоянието на водите, да е важен фактор за тяхното опазване.

Заключението от извършената съдебно-екологична експертиза е оспорено от ответника по БДЗБР и във връзка с оспорването по искане на същия, административният съд е назначил съдебно-екологична експертиза, изпълнена от три вещи лица, със задачи, идентични на задачите по извършената експертиза.

В заключението от извършената експертиза от трите вещи лица /на л. 163 – л. 215/, прието от съда и неоспорено от страните, експертите са направили следните изводи:

• След реализацията на обекта е запазено изцяло водното ниво в съществуващото обособено русло, без да се засягат съществуващите брегове. Осигурен е екологичен минимум на водното тяло, който е ключов за поддържане на биоразнообразието на водните екосистеми, на крайречните местообитания и влажни зони;

• Участъкът, в който се извършват водовземане и водоползване от МВЕЦ "Мътница" на река Мътница, по данни от РИОСВ – Благоевград, попада в ЗЗ "Славянка", следователно същият попада в "Зона за защита на водите, свързана с опазване на дивите птици", отнасяща се в хипотезата на чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, т. е. "Защитени територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване";

• МВЕЦ "Мътница", попада в границите на ЗЗ "Славянка", обявена по Директива за опазване на дивите птици, но не засяга защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии;

• Водните количества, използвани за производство на електроенергия чрез МВЕЦ, не могат да се разглеждат като реално водовземане, тъй като след преобразуването на енергията на водата в електрическа, водите се връщат обратно в реката;

• Водовземането от р. Мътница за производство на електроенергия от МВЕЦ не оказва отрицателно въздействие върху популациите на видовете птици, които се опазват в ЗЗ "Славянка", тъй като в защитената зона не се срещат воднозависими видове птици по смисъла на чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ; т. е. водовземането не противоречи на целите на опазване на защитените видове птици и местообитанията им в ЗЗ "Славянка" и на забраните, посочени в заповедта за обявяване на зоната.

Въз основа тези факти, позовавайки се на заключението на извършената от три вещи лица съдебно-екологична експертиза първоинстанционният съд приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и при нарушение с целта на закона.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Продължаване срока на действие на разрешително се извършва от органа по чл. 52, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) тогава, когато са налице условията на чл. 78, ал. 2 от с. з. В случая отказът е постановен от компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ, директора на БДЗБР - Благоевград, по подадено в законоустановения срок заявление от притежателя му "Мътница-09" ООД. Отказът се основава на чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ, при възприета забрана по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ, тъй като мястото на водовземане и засегнатия участък от водния обект попадат в зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ – Защитена зона "Славянка" с код BG0002078 за запазване на дивите птици, обявена със заповед № РД-751/24.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗВ, на която се основава оспореното пред съда решение на директора на БД "ЗР", органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато молбата е подадена в срока по ал. 1, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително.

В случая административният орган е приел, че заявлението на "Мътница-09" ООД за продължаване на издадено му разрешително не може да бъде удовлетворено, тъй като би довело до нарушаване на нормативна разпоредби – чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ.

Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не се установява възприетото от административния орган нарушение на нормативни разпоредби въвеждащи забрана за продължаване на срока на издадено разрешително за водовземане.

Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ въвежда забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия тогава, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, който гласи, че зони за защита на водите са защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхното опазване.

Установено е по делото и не е спорно, че мястото на водохващане по издаденото разрешение за водовземане попада в Защитена зона за опазване на дивите птици "Славянка" с код BG0002078, за която е издадена заповед по чл. 12, ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) от министъра на околната среда и водите. При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, заключението на приетата тройна съдебно-екологична експертиза, становищата на страните и относимата и приложима правна уредба, като е приел, че оспореното Решение № ПО-01-70/13.06.2018 г. е издадено от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон.

Обосновано съдът е приел, че в съответствие с разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗВ, изменение на разрешителното може да се извършва: служебно от органа по чл. 52, ал. 1 - при условията на чл. 73 и по молба на лицето, в полза на което е предоставено водоползването, като за да се продължи срока на действие на разрешителното, съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗВ, следва молбата до компетентния за това орган, да е подадена не по-късно от 3 месеца преди изтичането на разрешението за водоползване, което е било сторено. По делото не е спорно, че заявлението за продължаване на срока на действие на разрешителното за водовземане е подадено на 28.02.2018 г. - т. е. три месеца преди изтичане на срока /30.05.2018 г. /.

В съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато: не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси.

Наред с изложеното, съдът е направил правилни и обосновани изводи във връзка с изложеното в заключението на приетата по делото съдебно-екологична експертиза и действащата нормативна уредба по опазване на защитените видове, като е приел за установено, че след реализацията на процесния обект е запазено изцяло водното ниво в съществуващото обособено русло, без да се засягат съществуващите брегове. Осигурен е екологичен минимум на водното тяло, който е ключов за поддържане на биоразнообразието на водните екосистеми, на крайречните местообитания и влажни зони, като водовземането от р. Мътница за производство на електроенергия от МВЕЦ, не оказва отрицателно въздействие върху популациите на видовете птици, които се опазват в защитена зона "Славянка", тъй като в защитената зона не се срещат воднозависими видове птици по смисъла на чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ; т. е. водовземането не противоречи на целите на опазване на защитените видове птици и местообитанията им в защитена зона "Славянка" и на забраните, посочени в заповедта за обявяване на зоната.

С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция на Върховния административен съд намира, че като е отменил оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този резултат по делото искането на ответника за присъждане на разноски по делото се явява основателно. Следва да му бъдат присъдени такива в размер на 600 лева, договорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 19.05.2020 г., фактура от 19.05.2020 г., вносна бележка за банков превод и списък на разноските - л. 24, 26, 27 и ЗЗ от делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,