Решение № 4449 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13311/2009 г.

ВАСI отделение07.04.2010 г.докладчик Мариника Чернева

Диспозитив

Отменя Решение № 1468/21.08.2009 г., постановено по адм. дело № 1924/2007 г. по описа на Варненския административен съд и вместо него постановява: Допуска поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1468/21.08.2009 г., постановено по адм. дело № 1924/2007 г. по описа на Варненския административен съд в частта за разноските, като вместо "Национална агенция по приходите" се чете "дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4449 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13311/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 1468/21.08.2009 г., постановено по адм. дело № 1924/2007 г. по описа на Варненския административен съд, с което е оставено без уважение искането на дирекцията за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 873/17.06.2008 г. относно разноските, които са присъдени в полза на Национална агенция по приходите, а не на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Касаторът се позовава на чл. 6, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет, съгласно който дирекцията е третостепенен разпоредител с бюджетни кредити в структурата на НАП, поради което разноските трябва да се присъдят в негова полза. Ответникът - "БГ ФРИП" ООД - гр. Варна, редовно призован не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неправилност на решението. Върховният административен съд, Първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. Изрично в разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК е отразено, че разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение се дължи на администрацията. Като се има предвид разпоредбите на чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 159, ал. 2 ДОПК, именно Дирекция "ОУИ" в качеството й на решаващ орган е страна в съдебното производство, поради което на нея следва да се присъдят разноските, а не на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити, каквато е НАП. Освен това изрично в мотивите на решение № 873/17.06.2008 г. съдът е изразил волята си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като изрично е посочил, че това възнаграждение се дължи на ответната страна, която е дирекция "ОУИ" - гр. Варна, а не НАП. В този смисъл решението, с което е отказано допускане на очевидна фактическа грешка е неправилно и следва да бъде отменено и постановено друго, с което молбата за допускане на очевидна фактическа грешка бъде уважена. НАП е юридическо лице, на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител на бюджетни кредити. Дирекция "ОУИ" гр. Варна, заедно с ТД на НАП, обаче са третостепенни разпоредители на бюджетни кредити. Както е посочено в жалбата, съществува единна сметка (себра) за изплащане на съдебни разноски § 1090, а транзитната сметка по § 3619 е за постъпленията от изпълнителни дела в полза на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна към ЦУ на НАП. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1