Решение № 597 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10343/2020 г.

Решение № 597 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10343/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Грошар от [населено място], срещу решение № 3974/17.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3498/2020 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121 K-5094/26.03.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение и срещу заповед № 8121 к-5643/2.04.2020 г. на министъра на вътрешните работи, за поправка на фактическа грешка в заповед № 8121 K-5094/26.03.2020 г. В жалбата се излагат съображения, че обжалвания съдебен акт е незаконосъобразен поради допуснати нарушения на процесуалните правила и е постановен в нарушение на материалния закон. Ответната страна – министърът на вътрешните работи, в писмени бележки, представени от пълномощника му, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано, и защитено със съдебна практика, заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд са заповед № 8121 К-9858/4.06.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която на А. Грошар е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение и заповед № 8121 К-5643/2.04.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която е поправена допусната очевидна фактическа грешка в заповед № 8121 К-5094/26.03.2020 г., като отбелязаното, че жалбоподателят е назначен в "Противодействие на криминалната полиция" е заменено с "Противодействие на криминалната престъпност". С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалбата на държавния служител, като неоснователно. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че А. Грошар е назначен като държавен служител – стажант със заповед № 8121 К-9858/4.06.2019 г. на министъра на вътрешните работи и изпратен на курс за първоначално обучение в Академията на МВР, със заповед № 8121 К-9983/10.06.2019 г. на главния секретар на МВР. С друга заповед - № 8121 К-4339/16.12.2019 г. е назначен на длъжност разузнавач VІ степен в 03 група "Криминална полиция" – Дружба, на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към 08 Районно управление (РУ) на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Със заповед № 8121 К-12985/17.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи е разпоредено извършването на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР за това, че на 07.10.2019 г., около 17. 30 ч. в гр. София, ж. к. "Студентски град", до вх. Б на бл. 23 Грошар е нанесъл побой на лице от женски пол, с което живее на семейни начала, за което е подаден сигнал на ЕЕН 112, служителят е задържан в 07 РУ за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗМВР, във вр. с чл. 2 от Закона за защита срещу домашното насилие и по случая е образувана преписка № 338200-13835/2019 г. по описа на 07 РУ, пр. пр. № 45479/2019 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК при условията на домашно насилие. Със заповедта Грошар се е запознал на 11.11.2019 г. По време на дисциплинарното производство държавният служител е поканен и е дал обяснения по случая /рег. 513 р-90815/11.11.2019 г., рег. № 513 р-12997/11.02.2020 г. и рег. № 8121 в-20/2.03.2020 г. /; изготвени са становище /рег. № 513 р-13503/12.02.2020 г. /, съдържащо предложение до министъра на вътрешните работи да наложи на държавния служител дисциплинарно наказание "уволнение" и обобщена справка /рег. № 513 р-1385/6.02.2020 г. /, в която са изложени резултатите от извършената проверка, с които нарушителят се е запознал на 27.02.2020 г. Със заповед № 8121 К-5094/26.03.2020 г. на министъра на вътрешните работи, на А. Грошар е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на държавния служител. Със заповед № 8121 К-5643/02.04.2020 г. на министъра на вътрешните работи, е поправена допусната очевидна фактическа грешка в заповед № 8121 К-5094/26.03.2020 г., като отбелязаното, че е назначен в "Противодействие на криминалната полиция" е заменено с "Противодействие на криминалната престъпност". Заповедите са връчени на 2.04.2020 г. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод за обоснованост и законосъобразност на оспорвания административен акт, в мотивите на който е прието, че с действията си държавният служител от МВР виновно е нарушил т. т. 15, 19, 20, 21 и 31 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с министерска заповед (МЗ) рег. № 8121 з–348/25.07.2014 г. (обн. ДВ, бр. 67/2014 г.), тъй като поведението му е станало известно на служители от 07 РУ и обществено достояние на събралите се граждани, с което е уронен престижа на службата. Така извършеното деяние изпълва фактическия състав на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, налагащо дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се е произнесъл без да установи и изследва в цялост действителната фактическа обстановка, без да обсъди приетите по административното дело доказателства и наведените доводи за незаконосъобразност на процесната заповед. От първоинстанционния съд са обсъдени всички относими към спора доказателства, въз основа на които фактическата обстановка е правилно установена. Съдът е извършил проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК и не е нарушил общия принцип на служебното начало, прогласен в чл. 9 и доразвит в чл. 168 АПК, както смята касатора. Доказателствата по делото са правилно ценени, като съдът ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Разгледани са основните възражения на жалбоподателя (касатор в настоящото производство) свързани с наличието на основанията за отмяна по чл. 146 АПК – неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, на материалния закон и на целта на закона и е отговорено на тях. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и е извел законосъобразни правни изводи, че дисциплинарно наказаното лице е извършило вменените му нарушения и санкционирането му с дисциплинарно наказание "уволнение" е задължително, като при налагането му органът по чл. 204, т. 1 ЗМВР се произнася в условията на обвързана компетентност. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратна насока са неоснователни. Направените от съда изводите на съда изцяло се споделят от настоящия съдебен състав при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правилно съдът е приел, че заповедта е мотивирана и отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че този извод на съда, е неправилен. Процесната заповед е подробно мотивирана, като в подробности са изложени фактическите обстоятелства по случая, като се препраща към документи събрани в хода на дисциплинарното производство. Решаващият съд обосновано е приел, че наложеното наказание е съставомерно, противно на изложеното в касационната жалба. Правилно е приел, че доколкото етичните правила за поведение на служителите в МВР се уреждат в Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, то нарушаването на нормите на този кодекс представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Когато обаче с деянието, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР се уронва престижът на службата, то същото представлява тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на ЗМВР, същото е несъвместимо с оставането на служба и за същото се налага дисциплинарно наказание уволнение. Правилно е приел, че конкретните действия на служителя уронват престижа на службата, доколкото същите са станали и достояние на множество лица, във и извън системата на МВР. Под "престиж на службата" се разбира авторитетът на служителите на МВР пред обществото. Не е задължително да е уронен престижът на службата в министерството, а е достатъчно да е налице реално застрашаване с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. След като установеното дисциплинарно нарушение е тежко, санкционирането му с дисциплинарно наказание уволнение е задължително. Обосновано също така съдът е приел, че в оспорената заповед дисциплинарнонаказващият орган е изложил подробни мотиви относно квалифицирането на деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина. Съдът е обосновал преценката си, че ответникът в производство, чиято е доказателствената тежест да установи законосъобразността на наложеното наказание, е доказал извършеното нарушение на служебната дисциплина от страна на А. Грошар. Установените факти са подведени под съответстващата им правна норма, противно на изложеното в касационната жалба. Правилен е извода на съда, че при издаването на заповедта не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и на материалния закон. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 и 2 ЗМВР. Служителят е поканен от дисциплинарнонаказващия орган да даде писмени обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, видно от приложената по делото покана; дал е писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган; бел е запознат с всички материали от дисциплинарното производство, вкл. обобщената справка; дадена му е възможност да депозира обяснения в хода на дисциплинарното разследване, като обясненията му са взети предвид и обсъдени от дисциплинарно разследващия орган. Спазено е и изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, съгласно който при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Когато се установят предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за административният орган не е предвидена правна възможност за преценка за налагане на друг вид дисциплинарно наказание освен "уволнение". Неоснователни са и възраженията в касационната жалба за правното значение на доказателствените средства, събрани в хода на наказателното производство. Съгласно чл. 206, ал. 3 ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими по закон, т. е. допустими са всички доказателства и доказателствени средства, регламентирани в АПК, ГПК и НПК, ЗМВР и др. Затова е без правно значение факта, че дисциплинарната отговорност е реализирана без оглед на воденото предварителното производство по случая. Законодателят не е предвидил нормативни изисквания за приложението на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР само ако бъдат приключени всички други производства за реализиране на други видове отговорност, вкл. и наказателна. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение