Решение № 25 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12340/2015 г.

Решение № 25 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12340/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция" против решение № 5406 от 03.08.2015 г., постановено по адм. дело № 3054/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответницата - Д. П. В., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отменя заповед № 11938з-379/06.03.2015 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която на Д. П. В. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и в противоречие с целта на закона, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. По делото е установено, че дисциплинарното наказание е наложено след извършване на проверка в резултат, на която е изготвена справка, с която служителката е запозната. Същата дава писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. Оспорената заповед е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Незаконосъобразен е изводът на съда, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, което води и до противоречие на заповедта с материалния закон. Съгласно цитираната норма дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая това изискване е спазено, като Владимирова дава писмени обяснения, които изрично са приети от дисциплинарно наказващия орган. Д. В. не е поискала да бъдат събрани доказателства, за твърдените от нея факти, при което е спазена и нормата на чл. 206, ал. 4 ЗМВР. Незаконосъобразни са и констатациите на съда, че нарушението на чл. 206, ал. 1 ЗМВР води и до противоречие на заповедта с материалния закон. Изводи за незаконосъобразност на административния акт поради противоречието му с материалния закон не са направени. Служителката не оспорва факта, че на посочената в заповедта дата подписва протокол за претърсване и изземване, без да бъдат записани в него фактически иззети веществени доказателства - найлонови чували, съдържащи класьори с документи и номерирани като обекти № 6 и 7, поради което същите не са приобщени по реда на НПК като част от доказателствения материал по образувано досъдебно производство и не вписва в протокола старши разследващ полицай Г., който също участва в претърсването. Фактът, че същият изготвя две страници от протокола за претърсване и изземване, без да подпише същия, обосновава проявената небрежност в служебната дейност от В., която подписва протокола, без да извърши проверка относно отразените в него иззети веществени доказателства, нито пък вписва участието на Г. в извършените действия по събиране на веществени доказателства. Следователно оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Неправилно съдът приема, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона. В случая по несъмнен начин по делото е установено, че държавната служителка извършва нарушение на чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР, която норма императивно определя вида на наложеното дисциплинарно наказание при извършване на този вид нарушение, а наказанието е наложено в предвидения в закона минимален срок, поради което е спазено и изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено. Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗМВР, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Д. П. В. да заплати на Главна дирекция "Национална полиция" сумата 400 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,