Решение № 144 от 14.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5100/2017 г.

Решение № 144 от 14.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5100/2017 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], с управител В. И., чрез адв Ж. Ж. от ДАК срещу решение № 242 от 12.10.2017 г. по гр. дело № 285/2017 г. на Добрички окръжен съд, с което след отмяна на решение № 178 от 27.02.2017 г. на Добрички РС в обжалваната част, по иск с основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, предявен от А. А. К., понастоящем представляван от настойника си Ф. А., е постановил унищожаемост на договор от 20.11.2007 г по нот. акт № 59, т. ІІІ н. д № 339/2007 за покупко-продажба на недвижим имот – нива с площ 154,004 дка, като унищожаем до размера на 1/2 ид. част. Договорът е бил сключен от А. А. К. заедно със съпругата му З. А. К., починала в хода на делото, без първият като продавач да е могъл да разбира действията си. За останалата 1/2 ид част от прехвърления с договора земеделски имот в землището на с Б., на първа инстанция е отхвърлен иска на З. А. К., съпруга на ищеца, за нищожност на нотариалното удостоверяване за сделката относно нейното участие поради нарушение на чл. 478 ГПК (отм) и неспазена форма (чл. 26, ал. 2 ЗЗД ), на основание, че не е знаела български език, а нотариусът не е назначил преводач. В тази част решението е влязло в сила по отношение на наследниците, един от които е и настоящият касатор. Ищецът А. А. К. е бил юридически дееспособен към сключване на договора на дата 20.11.2007 г., до 22.06.2017 г., когато с влязло в сила Решение № 142 от 31.05.2017 г. на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 116/2017 г. е поставен под пълно запрещение поради психично заболяване "параноидна шизофрения, дълбока личностова промяна". Шизофрения при ищеца е установена от 1994 г, психозата датира от 1992 г и назначените по делото вещи лица са проследили хронологията на заболяването. През 1998 г. с ЕР на ТЕЛК е определена ІІІ група инвалидност за срок до 1.09.2000 г. при отчетено тогава състояние на непълноценна ремисия, изискващо лечение и диспансерно наблюдение, осъществявано до 2000 г. и прекъснато за период от шест години и четири месеца до 12.04.2007 г., на която дата е извършен преглед и е предписано поддържащото лечение да продължи. След м. април на 2007 г е провеждано поддържащото лечение и няма медицински данни от психиатрични прегледи и наблюдение, ищецът е живеел със съпругата си в [населено място], общ. Д.. През това време, на 20.11.2007 г е оформен нот. акт № 59, т. ІІІ н. д № 339/2007 за покупко-продажба на недвижим имот – нива в землището на [населено място]. За да уважи иска за унищожаемост на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е ревизирал изводите на първоинстанционния съд, направени въз основа на медицинската документация и заключения на вещи лица по делото, единична и разширена тройна психиатрична екпертиза. Добрички окръжен съд е приел за неправилна интерпретацията на различията между експертните заключения за наличието на ремисии, вкл. към момента на сделката Според първоначалното заключение на д-р Ж. Н. при ищеца е имало пълна неспособност, а според състава от три вещи лица ограничена способност на лицето да разбира и ръководи действията си. Въззивният съд е изтъкнал, че посоченото от тримата експерти състояние на непълна ремисия при ищеца не следва да се надценява. Въззивният съд е съобразил тази част от обясненията на вещите лица, според която при липса на психотична продукция лицето създава впечатление, че е спокоен и приличен, това обяснява нормалното протичане на действията от нотариалното производство. Пак въз основа на изслушването на вещите лица в съдебно заседание е направен извод, че ограничената годност за разбиране и ръководене на действията се отнася до сложни житейски ситуации, каквато по подразбиране е била конкретната сделка за покупко- продажба, тъй като експертите са посочили като ограничаващ пример покупки за ежедневна употреба, напр. хляб, а сложна е ситуация, при която се прогнозира резултат. Въззивният съд не е придал значение на това, че лицето в друго време е извършвало и други сделки, нито е изследвал връзката между тях Показанията на изслушаните свидетели(включително нотариуси, пред които са формализирани различни сделки от А. К. и съпругата му) не са обсъдени и взети предвид от въззивния съд. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като недопустимо и неправилно, изтъкват се допуснати процесуални нарушения. Въззивният съд е следвало да обсъди доводите на ответника и доказателствата, на които да направи цялостна оценка и по житейски и юридически критерии. През периода 2000-2015 г ищецът е сключил множество придобивни и разпоредителни сделки. Свидетелите, между които и четирима нотариуси го определят като напълно адекватен Разглеждайки заключенията на вещите лица психиатри съдът е следвало да отчете липсата на данни и изводи за прогресиране на заболяването шизофрения през 2007 г, когато ищецът е бил спокоен, без симптоми. Представена е писмена защита. Претендират се разноски Ответникът по касационната жалба, чрез настойника си Ф. А. и упълномощения адвокат Д. Д. е заявил отговор в който поддържа, че Добрички ОС е приложил правилно закона. Обосновава допустимостта на постановеното решение, разгледани са били обективно и субективно съединени искове. Касаторът сочи показания на свидетели, с които съдът в случая не следва да се съобразява. Претендират се разноски. С определение № 459 от 11.06.2018 г на ВКС, ІІІ г. о жалбата е допусната до разглеждане по процесуалноправен въпрос процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства, включително допустими и относими свидетелски показания, още повече когато доводите на една от страните по спора се основава на тези доказателства, както и по въпроса за критериите, при които съдът изгражда преценката си по основанието в чл. 31 ЗЗД, доколкото въззивният съд е обсъдил като относими единствено заключенията по съдебно-медицинските експертизи. По правните въпроси обусловили допускане на касационната жалба до разглеждане Върховен касационен съд ІІІ г. о намира следното: С постъпилата въззивна жалба от надлежна страна по делото въззивният съд е сезиран както с проверка на обжалваното първоинстанционно решение, така и в качеството му на решаващ съд. Така е очертан предметът на въззивното производство и задълженията на въззивния съд съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 г по т. д № 1/2013 г ОСГТК на ВКС. Според практиката на ВКС в решение № 223 по гр. д. № 1006/2012 г., ІV г. о., решение № 338 по гр. д. № 1383/2011 г., ІV г. о, споделяна от настоящия съдебен състав, съдът е длъжен съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. При преценката дали дееспособно лице, сключило договора е могло при сключването му да разбира или да ръководи действията си, съдът следва да съобрази освен медицинските, още и житейските и юридическите критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, съотносими към състоянието на лицето за релевантния момент. Даденият в този смисъл отговор на правен въпрос с реш. № 698/2011 г. по гр. д № 14/2010 г. ІІІ г. о се споделя и от настоящия състав на ВКС. Решаващият извод на въззивната инстанция по основанието на иска в хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД не се основава само на медицинските определения за състояние при душевна болест. Следва да се преценят в съвкупност доказателствата, включително ангажирани в подкрепа на довод за съзнателни и волево насочени действия на лицето през изследвания период, дори тези доказателства да имат само косвено значение. Трябва са обсъждат и доводите на страните за връзката между фактите. Продължителността на установено болестно състояние не е от решаващо значение в хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, но е от значение степента на психичните нарушения, интензитетът и механизма на проявата им. Не е изключено лицето да е в невъзможност за съзнателна оценка и разумно действие поради болестно състояние с голяма давност, което не е било своевременно констатирано медицински. При някои, но не при всички заболявания и с оглед вида и степента им съдът може да направи достатъчно обоснован логически извод, че щом по медицински критерии лицето не е било в състояние да разбира и ръководи постъпките си изобщо, тази невъзможност се проявява и в конкретния изследван по делото момент, но само ако засвидетелстваното медицински състояние е трайно, а проявленията му засягащи критично съзнанието или волята са установени като постоянни, без ремисии. Когато отсъства категоричност в заключенията на вещите лица по този показател, за преценка на състоянието на лицето към момента на сделката от решаващо значение са и доказателства за условията и начина на живот, семейна среда, обкръжение, поведение и ориентация на лицето. Предвид изложеното, касационната жалба е основателна, макар и не изцяло по съображенията изложени в нея. Обжалваното решение е валидно и допустимо, разгледани са обективно и субективно съединяване искове за недействителност на правна сделка в различни нейни части и на различно правно основание, поради което различното решение на съда по тези искове с оглед наведените различни основания за недействителност не сочи на недопустимост на решението. Искът за унищожаемост правилно е разгледан, въпреки че давностният срок за него изтекъл. Ответникът не е направил своевременно възражение за изтекла погасителна давност. Отделен въпрос е дали ако се установи основанието за унищожаемост по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, по отношение на единия от съпрузите прехвърлители, то би засягало сделката по заявения с иска начин, за 1/2 ид част от нея, но това няма решаващо значение в случая. Като не е обсъдил в цялост и взаимна връзка доказателствата в подкрепа на доводите на ответника по иска, въззивният съд не изпълнил служебните си задължения и в двете указани в задължителната практика на ВКС насоки. Дал е противното разрешение на поставения правен въпрос във връзка с прилагането на и чл. 235, ал. 2 ГПК, както и на въпроса за критериите, по които съдът изгражда извод за основанието по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Въззивният съд е следвал контролно - отменителен подход, като основно се е занимал да ревизира изводите на първоинстанционния съд въз основа на приетите две съдебно- медицински експертизи Не е изградил свои правилен извод при обсъждането на приетите заключения и при съществено процесуално нарушение не е обсъдил останалите доказателства, които не са събирани за неотносими обстоятелства. По делото е установено, че шизофрения с параноиден синдром при ищеца А. К. е била установена медицински още през 1994 г, през 1992 г е била установена психоза и назначените по делото вещи лица са проследили хронологията на заболяването. През 1998 г. с ЕР на ТЕЛК е определена ІІІ група инвалидност за срок до 1.09.2000 г. при отчетено тогава състояние на непълноценна ремисия, изискващо лечение и диспансерно наблюдение, осъществявано до 2000 г. След края на това освидетелстване консултациите и медицинското наблюдение прекъсват за период от шест години и четири месеца до 12.04.2007 г., на която дата е извършен преглед и е предписано поддържащото лечение да продължи с респиридон, 4 мг/дневно. Няма данни за ново освидетелстване от ТЕЛК. За периода след м. април на 2007 г. е провеждано поддържащото лечение, което според експертизата е адекватно. Няма медицински данни от психиатрични прегледи и наблюдение до 06.07.2015 г, когато са констатирани прояви на дезориентация и е последвала хоспитализация. Тогава в медицинската документация за първи път е отразена "дълбока личностова промяна". Тогава ищецът е бил на 76 години. Към момента на сключване на сделката на 20.11.2007 г А. К. е на 68 години. За целия период на хронологично проследяване на заболяването, повече от двадесет години, ищецът е бил хоспитализиран само два пъти. След м. април на 2007 г., до хоспитализацията през 2015 г. няма данни за посещение при психиатър. Още при първата от хоспитализациите, през 1994 е имало данни и за злоупотреба с алкохол, вторична. Състоянието е лекувано с невролептици. През последните години, включително към 29.07.2015 г когато лично е подписал исковата молба по време на хоспитализацията си в ЦПЗ [населено място], ищецът е вече безкритичен към състоянието си, което е влошено. Според първоначалното заключение на в. л. д-р Н. ищецът има параноидна шизофрения преди да бъде диспанзеризиран през 1992 г, като следствие има и личностовата промяна при него, налице през м. ноември 2007 г, следователно възможността му да разбира свойството на постъпките си тогава е била тежко нарушена. Разширената тройна съдебно-психиатрична експертиза на в. л. Доц. д-р М., д-р П. и д-р Б. не споделя тези изводи. Трите вещи лица не се ангажират с извод за дълбока (тежка) личностова промяна при ищеца. Разширената експертиза не определя и степента на личностова промяна към изследвания момент на 2007 г, приема наличие на функционални смущения. По отношение на базовите психични годности към 20 ноември 2007 г. вещите лица изтъкват в експертен коментар, че психозата с активни позитивни симптоми при ищеца има три механизма: ендогенен (фамилна обремененост), соматогенен (данни за понесено мозъчно възпаление) и токсичен (данни за злбоупотреба с алкохол). Имал е хронично заболяване, което дори в периоди на ремисия е проявявало неблагоприятно влияние върху психичните функции, като ремисията на позитивните симптоми ( налудности, халюцинации ) практически не повлияват на другите симптомни области на шизафренията, което количествено намалява базистните психични годности. Провежданото през м. март на 2007 г амбулаторно лечение е съответно, то е за позитивните психотични симптоми и за тях може да се приеме редукция, но другите симптомни области - емоционални, негативни и неврокогнитивни, са трудно податливи на терапия. В обобщение състоянието е основание на медицинската оценка за непълна (частична) ремисия при психоза: състояние на силно ограничена, макар и налична годност да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си без чужда помощ. Заключението на тройната съдебно психиатрична експертиза, назначена и изслушана по гражданското дело в първа инстанция следва да се възприеме като компетентно и пълно при наличните медицински данни. Експертите не са установили шизофренна промяна на личността към 2007 г, която да отговаря на медицинския критерий "продължително разстройство на съзнанието". Позовават се на котнитивни дефицити, на които конкретното лечение не е могло да окаже влияние в пълна степен, тъй като притъпява част от симптоматиката на заболаването, затова и ремисията при ищеца е частична. В най-близко спрямо сделката време и за продължителен период след това до 06.07.2015 г. не е налице медицински диагностицирана психотична симптоматика при лицето, нито се твърдят и са установени факти, свидетелстващи за нейното проявление. За да се направи съответен на обстоятелствата по делото извод за връзка между фактите, необходимо е било да се обсъдят и доказателства извън медицинските данни които макар да установяват странични обстоятелства, преценени в съвкупност могат да служат за установяване на основния факт. В съществено нарушение на процесуалните правила въззивният съд е оставил без обсъждане значението на изтъкваните от ответната защита обстоятелства и ангажираните в тази връзка доказателства, при положение че те не само разколебават един несъмнен извод за психическа или волева невъзможност при ищеца, но и оборват провежданото от ищцовата страна доказване на състоянието. Изводът за способността на ищеца се грижи за работите си се подкрепя от последователното и целенасочено поведение при реализиране на сделка с участие на съпруг. Процесният имот в землището на [населено място], общ Д. е придобит от продавачите в режим на СИО по силата на давностно владение, съгл. нот. акт № 77, томV, от 26.10.2007 г за собственост, издаден по обстоятелствена проверка. При едни и същи анамнестични данни за ищеца, обсъждани от приетата по делото медицинска експертиза за периода от втората половина на 2007 г ищецът заедно със съпругата си З. А. К. е действал волево и целенасочено за да материализира придобивно основание давностно владение по отношение на процесния земеделски имот, реализирал е снабдяване с титул за собственост, а след това заедно със съпругата си, предвид съпружеската имуществена общност е осъществено и намерението за разпореждане, чрез покупко-продажба. Ако при осъществяване на владението и придобиване на собствеността ищецът е бил способен да действа разумно и да реализира воля за да придобие собственост, той е могъл да действа така и месец по-късно при осъществената разпоредителна сделка. Подобни действия и реализацията на решения за придобиване или разпореждане с имоти явно не са били така необичайни за него и в такава степен сложна житейска ситуация, че да се прояви повлияна от болестта психическа или волева неспособност, поради следното: Ищецът се е снабдил по обстоятелствена проверка с нот. акт № 189/т. ІІІ/17.08.2007 г за собственост и върху други два земеделски имота в землището с Б., които същата година двамата със съпругата си са продали на различни лица (нот акт № 21, т. ІV/31.08.2007 и нот акт № 127, т. ІV от 28.09.2007 г) Тази делова активност двамата са овеществявали както преди, така и след процесната сделка. А. К. се е снабдил с нот. акт № 129, т. V от 14.11.2008 г за нива от 23,750 дка, отново по обстоятелствена проверка. Двамата са закупили друг недвижим имот през 2000 г (нот акт № 121, т. І/2000 г ). На 19.04.2004 г А. К. е заверил по нотариален ред няколко договора за отдаване на своя земеделска земя под аренда, а след 2011 г със съпругата си са продължили да извършват нотариални прехвърляния, продавайки различни недвижими имоти. Не може да се приеме, че тъкмо процесната покупко-продажба е факторът, който да обуслови проявата на когнитивните дефицити, констатирани от медицинската експертиза поради болестта, още повече и тази сделка, както в останалите случаи е реализирана с участие на съпругата. Ищецът в брак със съпругата си от 1959 г, от който имат три деца. Сделката е била документно подготвена от продавачите, които са двама и са действали заедно като семейство, цената е била преведена по банкова сметка. По делото е изслушана като свидител нотариус Ю. К., оформила оспорената сделка с лично участие на двамата продавачи. Същата си спомня разговора с продавачите в нейната кантора и свидетелства, че се е уверила в съгласието им. А. К. не е имал странно или смущаващо поведение. Диалогът е бил общ, с двамата съпрузи. По- късно двамата са заверявали и други сделки в същата кантора, при покупка на автомобил. Съответни показания, че не са възприели нищо странно в поведението на А. К. са дадени и от нотариус Ю. Д. относно сделка, сключена в близко време - нот. акт № 132 от 16.08.2011 г. с по нот. д. № 1045/2011 г. Двамата са продали имот в [населено място] на дъщеря си Ф. А. понастоящем настойник на ищеца, който имот преди това за закупили. Преди сделката двамата продавачи заедно са разговаряли с нотариуса, като са заявили намеренията си. Идентични в тази насока - за воден диалог в свободна форма от който нотариусът се уверява за волята на лицата, включително за нормално поведение и реакции на лицето, са показанията на разпитаните още двама нотариуси Д. Б. и Р. Г.. същите са оформили сделките от 27.04.2015 г. и от 28.09.2007 г., в които А. К. е участвал. Нотариус Г. е съставил актовете по обстоятелствена проверка и не е имал никакво съмнение в способността на лицата да разбират какво вършат, иначе би отказал исканите действия Свидетелят Ю. С. познава А. К. и съпругата му З. А. К. от четиредесет години. Знае че А. бил болен, но че има здравословен проблем с простатата: "не може да ходи по малка нужда". Според свидетелката М. С., А. е болен от главата, но е "горе -долу добре". Свидетелката знае, че ищецът е бил хоспитализиран в болница в [населено място], т. е впечатленията й са от 2015 г. когато същият е бил на лечение в [фирма] гр Д. и на въпрос за възможността лицето да разбира, тази свидетелка е отговорила, че"някой път разбира, някои дни не разбира". Всички свидетели са разпитвани и за обстоятелството знаела ли е З. А. К. български език, тъй като да за да разчита на успех за в случая, унищожаемост е била предявена по исков ред заедно с иска на съпругата за нищожност на сделката и нотариалното действие спрямо нея, поради това че не знаела български език. Последното съдът е приел за опровергано, искът е отхвърлен и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила. Обсъдени във взаимна връзка тези доказателства сочат, че цялостното поведение на прехвърлителя за процесния преиод на м. ноември 2007 г., когато психиатричното медицинско наблюдение върху състоянието му не е упражнявано и вещите лица приемат частична ремисия на болестта, включително каквито и да било възприети от трети лица прояви на ищеца по време на сделката и близки по време периоди преди нея, не свидетелстват за състояние на невъзможност за да се разбират и ръководят подобни действия. Съобразно установените по делото обстоятелства, при сключване на договора А. К. е разбирал естеството и значението на действието, което извършва, съответно смисъла на акта, който подписва, не е бил в невъзможност да ръководи постъпките си и не е налице основанието на чл. 31, ал. 1 ЗЗД Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено и от настоящата инстанция следва да се постанови друго, с което искът за унищожаемост само на 1/2 ид. част от сделката, сключена от двамата продавачи, следва да бъде отхвърлен. Съобразно този изход на делото, на ответника по иска и касатор в настоящето производство следва да се присъдят разноските за всички инстанции по приложен от страната списък: общо 3635 лв. на първа инстанция, сумата 1500 лв. и умата 3030 лв. за адвокатска защита в касационното производство и сумата 102 лв държавна такса, или общо 8267 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.