Решение № 8015 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6378/2011 г.

Решение № 8015 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6378/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "АКВА-СУБ " ЕООД против решение № 611 от 16.03.2011 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 903/2010. С обжалваното решение, съдът по молба на директора на дирекция "ОУИ"-Варна е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 91/21.01.2011 г. Посоченото решение е поправено както следва на ст. 6, втори пасаж след записа " 2007 и 2008 г." е добавено " и 2009 г.". В диспозитива вместо " отменя за д. п. 04.2009 главница и лихва" да се чете " отменя за д. п. м. 04.2009 г. ДДС в размер на главница в размер на 177,82 лв."; вместо записа "отменя за д. п. м. 01.2008 г. главница и лихва" да се чете " отменя за д. п. м. 01.2008 г. главница в размер на 1,02 лв. и съответната лихва". Със същото решение е изменено решение № 91 от 21.01.2011 г. в частта за разноските, като дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 459,39 лева. В касационната жалба се твърди недопустимост на решението в частта, в която е изменено предходното относно д. п. м. 04.2009 г. Твърди се, че с решението за поправката на постановеното по делото решение, съдът практически е изменил волята си, която е декларирал в решение № 91 в частта относно данъчен период м. 04.2009 г. В тази част на решението, касаторът поддържа неговата недопустимост. Евентуално се поддържа неправилност на решението в посочената част. В частта, в която съдът за м. 01.2008 г. е отменил РА за сумата от 1,02 лв. се твърди неправилност на решението, тъй като с допуснатата поправка съдът два пъти е отказал право на данъчен керидт по една и съща фактура. Неправилно е според касатора и решението в частта, в която предходното решение е изменено в частта за разноските. Касаторът се оплаква и от неуважаването на молбата му за изменение на постановеното по делото решение досежно разноските. Поддържа, че никъде в процесуалните закони не се съдържа изискване разноските за адвокат да са заплатени, за да могат да се присъдят. Иска се отмяна на атакуваното решение, отхвърляне на молбата на дирекцията и уважаване на молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ"-Варна оспорва жалбата по съображения, развити в писмено възражение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14 дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 175 и чл. 176 от АПК и чл. 248 от ГПК. След постановяването на решение № 91/21.01.2011 г., с което съдът е решил спора между страните, директорът на дирекция "ОУИ"-Варна подава искане за поправка на очевидна фактическа грешка, която според молителя се изразява в несъответствие между мотивите на решението и диспозитива му и по-конкретно в мотивите на решението, съдът е формирал воля за законосъобразност на РА в частта, в която на ревизирания субект е отказано право на данъчен кредит по фактурите от "Техникъл дайвинг систем " ООД. Със същата молба се иска и промяна на решението в частта за разноските при уважаване на молбата. "Акво - Суб " ЕООД е поискало от съда да измени решението си в частта за разноските, като присъди на жалбоподателя разноските, направени за адвокат. С решението си съдът е уважил изцяло молбата на дирекцията и е оставил без уважение молбата на дружеството. С РА за м. 04.09 г. на ревизираното дружество не е признато право на данъчен кредит в размер на 3119,02 лева по фактури от различни доставчици в това число и от "Техникъл дайвинг систем " ООД. В мотивите към решението си, с което се е произнесъл по законосъобразността на обжалвания РА, съдът е приел, че основателно е отказано правото на данъчен кредит по фактурите от "Техникъл дайвинг систем " ООД и неоснователен е отказът на правото по фактурите от останалите доставчици. Въпреки това обаче с диспозитива на решението, съдът е отменил РА изцяло за този период. С решението за поправката, съдът е отменил РА за м. 04.09 г. относно отказания данъчен кредит по фактурите от другите доставчици извън "Техникъл дайвинг систем " ООД, с което е привел в съответствие диспозитива на решението с формираната от него воля в мотивите към решението. Аналогично е положението и за м. 01.2008 г. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на обжалваното решение в частта, в която е поправено решението за м. 04.09 г. Очевидна е волята на съда, че по фактурите, издадени от "Техникъл дайвинг систем " ООД на жалбоподателя не се следва данъчен кредит. Тоест, съдът е приел, че незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит на жалбоподателя за получените от него консумативи, но по фактури, различни от фактурите, издадени от "Техникъл дайвинг систем " ООД. Следователно, с допуснатата и направена поправка на постановеното по делото решение, съдът не е изменил първоначално формираната си воля относно правото на данъчен кредит за жалбоподателя по фактурите от посоченото дружество. При тези данни, съдът правилно е приел наличието на очевидна фактическа грешка, каквото се явява несъответствието между изразената воля на съда и обективирането и в диспозитива на решението. С оглед допусната поправка, която е довела, съдът правилно е преизчислили и размера на юрисконсултското възнаграждение за ответника по жалбата. Правилно е обжалваното решение и в частта, в която е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските за жалбоподателя. Основателно съдът е отказал с мотива, че по делото няма доказателства за изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Недоказаният факт е неосъществил се факт, поради което правилно е прието, че жалбоподателят не е направил по делото разноски за адвокат и на това основание такива не са присъдени. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд