Решение № 6049 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3232/2021 г.

Решение № 6049 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3232/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. К. от гр. Пловдив против Решение № 318/15.02.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 3655/2019 година. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив в писмено становище по делото счита касационната жалба за неоснователна, а решението на административния съд за правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С Решение № 318/15.02.2021 г. по адм. дело № 3655/2019 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на В. К. против Решение № 2153-15-292/05.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което: по т. 1 е оставено в сила Разпореждане №[ЕГН], протокол № 2142-15-253/05.05.2017 г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив и по т. 2 е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката от 09.12.2014 г., пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО, както и е осъдена да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови оспорения съдебен акт, административният съд е приел, че изменението на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е направено законосъобразно от органа в съответствие с нормата по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО и задължителните указания, дадени с Решение № 1837/14.08.2018 г. по адм. дело № 3010/2017 г. на Административен съд Пловдив. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че с Разпореждане № 70/09.05.2002 г. (л. 285 от адм. дело № 3655/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив), издадено от ръководителя по "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив, на В. К., считано от 12.04.2002 г. е отпусната пожизнено пенсия за осигурителен стаж и възраст и на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КЗОО. В резултат на проверка на основание чл. 108 КСО и относно установяване на осигурителния стаж и доход на лицето, за периода 1.05.1965 г. – 11.04.2002 г., е издаден констативен протокол № 737/13.05.2014 г. на ТП на НОИ – Пловдив. С Разпореждане № [ЕГН], по протокол № 2140-15-253/05.05.2017 г., постановено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив е отменил Разпореждане № 70/09.05.2002 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив и всички последващи разпореждания, и е отказал да отпусне на В. К. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С жалба с вх. № 1012-15-144/19.06.2017 г. на К. до ТП на НОИ – Пловдив (л. 67 от адм. дело № 3010/2017 г., приложено към настоящото дело), последната на основание чл. 117, ал. 1 КСО е обжалвала изцяло Разпореждане №[ЕГН], по протокол № 2140-15-253/05.05.2017 г., като е възразила по три точки: т. 1, че е отменено Разпореждане № 70/09.05.2002 г. на същия ръководител, т. 2, че е отказано отпускане на пенсия и т. 3, че на основание чл. 114, ал. 1 КСО следва да възстанови изплатените суми за пенсия, заедно с лихвите по чл. 113 КСО, тъй като същите не били получени добросъвестно. С Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е приел жалбата с вх. № 1012-15-144/19.06.2017 г. на К. за частично основателна, поради което: по т. 1 от решението си по чл. 117, ал. 3 КСО е отменил Разпореждане № [ЕГН] по протокол № 2140-15-253/05.05.2017 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив в частта, с която е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по т. 2 от решението си е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. по чл. 68, ал. 3 КСО, считано от 9.12.2014 г. и по т. 3 от решението си директорът е оставил без уважение жалба с вх. № 1012-15-144/19.06.2017 г. на К. против Разпореждане №[ЕГН] по протокол № 2140-15-253/05.05.2017 г. в останалата й част. С Решение № 1837/14.08.2018 г. по адм. дело № 3010/2017 г. на Административен съд Пловдив е постановено следното: 1. отменено е Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което на К. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 09.12.2014 г. по чл. 68, ал. 3 КСО, като е определен индивидуален коефициент 0, 774 и преписката е върната в отменената част (т. 2 от решението на ТП на НОИ) за ново произнасяне от органа, 2. оставена е без разглеждане жалбата на В. К. срещу Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив в частта му по т. 1, с което е отменено Разпореждане №[номер] по протокол № 2140-15-253/05.05.2017 г. и производството по делото е прекратено и 3. отхвърлена е жалбата на лицето в останалата част от решението (по т. 3 от решението от 11.10.2017 г.). С Решение № 8549/6.06.2019 г. по адм. дело № 12002/2018 г. Върховният административен съд, шесто отделение, се е произнесъл в следния смисъл: 1. оставил е без разглеждане касационната жалба на В. К. срещу частта от Решение № 1837/14.08.2018 г., по адм. дело № 3010/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което се отменя т. 2 от Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и преписката е върната за ново произнасяне от органа, като недопустима, 2. оставил е без разглеждане касационната жалба на В. К. срещу частта от Решение № 1837/14.08.2018 г., постановено по адм. дело № 3010/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, с която съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу т. 1 от Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и производството по делото е прекратено, като недопустима и 3. отменил е Решение № 1837/14.08.2018 г., по адм. дело № 3010/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата по т. 3 от Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и вместо него е постановил друго, с което е отменил т. 3 от Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с която е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-144/19.06.2017 г. на В. К.. От така посочения хронологичен порядък, съдът прави следните фактически и правни изводи: Видно от съдържанието на Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, последният е разгледал в цялост жалбата на В. К. против Разпореждане №[номер], по протокол № 2140-15-253/05.05.2017 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив. Органът осъществявайки правомощието си по чл. 117, ал. 3 КСО по отношение на възраженията на лицето срещу отказа да му бъде отпусната пенсия, след отмяната на Разпореждане № 70/09.05.2002 г. на пенсионния орган, всъщност е разгледал и възражението на К. против разпореждането, в частта, с която е отменено същото Разпореждане № 70/9.05.2002 година. Така формираният извод касационната инстанция извежда от изложените мотиви на директора на ТП на НОИ – Пловдив в постановеното от него Решение 02153-15-211/11.10.2017 година. По – конкретно, директорът се позовава на извършената проверка от пенсионните органи по чл. 108, ал. 1 КСО, въз основа на събраните документи: удостоверение УП-3 № 458/11.08.2014 г., издадено от ПГ по техника и технологии "Хр. Ботев" - Смолян, удостоверение УП-3 № ДЛОО 2799/28.04.2015 г., издадено от Община Смолян, удостоверение УП-3 № 238/24.04.2015 г., издадено от "Агрия" АД гр. Пловдив и данните, съдържащи се в информационната система на НОИ относно доказания осигурителен стаж на жалбоподателката. Самият той приема за доказан стажа й от 1.09.1973 г. до 31.03.1975 г., положен в ПГ по техника и технологии "Хр. Ботев" - Смолян, на длъжност "учител" с продължителност 01 г. 07 м. 0 дни, от 1.05.1975 г. до 23.10.1975 г. стажа й, положен в с. Турян на длъжност "зам. възпитател" с продължителност 05 м 22 дни, от 30.01.1985 г. до 16.06.1992 г. съответно стажа, положен в "Агрия" АД на длъжност "плановик" с продължителност 07 г. 04 м. 17 дни и от 1.02.1999 г. до 28.02.1999 г., като самоосигуряващо се лице. Изчислява, че общият й осигурителен стаж възлиза на 09 г. 06 м. 09 дни и е от трета категория труд. На жалбоподателката не е бил зачетен осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 7 от КСО, тъй като не са били представени актове за раждане на децата и стажът не оказва влияние за придобиване право на пенсия. Съобразно приетия за установен и изчислен осигурителен стаж, директорът на ТП на НОИ – Пловдив намира, че К. не е могла да докаже наличието на осигурителен стаж, въз основа на който й е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КЗОО с отмененото разпореждане от 09.05.2002 година. Аргументирайки се по този начин, органът счита, че правилно с оспореното разпореждане е отменено Разпореждане № 70 от 09.05.2002 година. Поради процесуален пропуск, който в случая не е съществен, административният орган в производството по чл. 117, ал. 1 КСО не се произнася с отделен диспозитив, съгласно който да потвърди издаденото на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО Разпореждане №[номер], по протокол № 2140-15-253/05.05.2017 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е отменено Разпореждане № 70/9.05.2002 г. на ръководител на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив. Липсата на изричен потвърдителен диспозитив в решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив от 11.10.2017 г., не противоречи на предвиденото в чл. 117, ал. 3 КСО, съгласно който текст ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт има правомощие да реши въпроса по същество. Тълкувайки волята на директора на ТП на НОИ – Пловдив в Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. в частта по т. 3 от него, касационната инстанция достига до извод, че органът е оставил без уважение жалбата на В. К. с вх. № 1012-15-144/19.06.2017 г. само в частта относно релевираните от нея възражения на приложимостта на чл. 114 КСО. В подкрепа на изложените по-горе аргументи, относими към действителната воля на органа, са и поддържаните от касационния състав мотиви в Решение № 8549/6.06.2019 г. по адм. дело № 12002/2018 година. В съответствие с разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК решението на ВАС, в частта, в която е отменил т. 3 от Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с която е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-144/19.06.2017 г. на В. К. в останалата част, има действие по отношение на директора на ТП на НОИ-Пловдив при новото произнасяне. Неоснователни са касационните доводи, поддържани в жалбата на К., на основание които същата счита, че директорът на ТП на НОИ - Пловдив с решението си от 5.11.2019 г. се е произнесъл недопустимо, защото Разпореждане № [ЕГН], по протокол № 2140-15-253/05.05.2017 г. на ръководителя по "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив, в частта по т. 1 вече е било отменено. Напротив, в частта по т. 1 от Решение № 2153-15-292/05.11.2019 г. административният орган в неприключилото административно производство по повод подадената жалба на В. К. от 19.06.2017 г. във връзка с оспорването на Разпореждане №[номер] по протокол № 2140-15-253/5.05.2017 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив, се е произнесъл с окончателен административен акт, съобразявайки се с диспозитива на влязлото в сила Решение № 1837/14.08.2018 г. на Административен съд Пловдив, по адм. дело № 3010/2017 г. в посочените части. Предвид влязлото в сила Решение № 1837/14.08.2018 г. по адм. дело № 3010/2017 г. на Административен съд Пловдив, в частта, с която съдът е отменил Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което на К. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 09.12.2014 г. по чл. 68, ал. 3 КСО, като е определен индивидуален коефициент 0, 774 и преписката е върната в отменената част на органа, правилно директорът на ТП на НОИ – Пловдив в решението си от 5.11.2019 г. е изчислил размера на следваща се на лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при индивидуален коефициент 0. 874, въз основа на наличните по преписката доказателства за стаж и доход, зачитайки допълнителен такъв – за отглеждане на малко дете от 13.06.1972 г. до 13.06.1973 г., родено на [дата на раждане], за отглеждане на малко дете от 23.10.1975 г. до 4.09.1976 г., родено на [дата на раждане], за периода на оставане без работа – 11.08.1992 г. – 31.01.1993 г. и като самоосигуряващо се лице от 1.07.1993 г. до 31.12.1998 година. Неоснователно се твърди от касатора, че директорът на ТП на НОИ – Пловдив в конкретната хипотеза е нямал право да се произнася, а това било в правомощието на органа по "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив. С предходното Решение № 1837/14.08.2018 г. по адм. дело № 3010/2017 г. Административен съд Пловдив, като е отменил Решение № 2153-15-211/11.10.2017 г., в частта с която административният орган е определил лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето по чл. 68, ал. 3 КСО, изрично е дал указания по точното прилагане на материалния закон във връзка с индивидуалния коефициент на лицето, съобразно който да се изчисли пенсията на К.. При новото произнасяне директорът на ТП на НОИ - Пловдив е постановил акта в пределите на своята материална и процесуална компетентност и е решил въпроса по същество, съобразявайки се със задължителните указания на първоинстанционния административен съд. Изложеното налага извод, че след като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд Пловдив е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на правния спор, основателна се явява претенцията на ответника по делото за присъждане на разноски в размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение, доколкото упълномощеният процесуален представител – юрисконсулт В. е извършила такива по касационното дело, като е изготвила и депозирала писмен отговор на касационна жалба. На основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ТП на НОИ – Пловдив следва да се присъди сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение