Решение № 15833 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7508/2010 г.

Решение № 15833 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7508/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Румен Цветанов Борисов против решение № 633 от 25.03.2010 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 4119/2009 г., с което се отхвърля жалбата му срещу заповед № 1733 от 07.05.2009 г. издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР (ГДГП). Несъгласието на касатора с обжалваното решение се свежда до възражението, че съдът на първо място неправилно е приложил чл. 224, ал. 1 от ЗМВР, приемайки, че действие извършено извън работно време може да са квалифицира като нарушение на служебната дисциплина; на второ - не е изследвал обстоятелствата, свързани с уронването на престижа на службата; на трето - необосновано е приел за установено, че употребата на алкохол е станала достояние на трети лица, както и че е налице изпълнение на изискванията на чл. 229 от ЗМВР. Ответната страна - Директорът на ГДГП, представляван от юрисконсулт Савова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Поддържа, че решението е правилно, постановено при установена по категоричен начин фактическа обстановка, в съответствие с процесуалните правила, материалния закон и е обосновано. Върховният административен съд, намира касационната жалба за допустима като редовно подадена от надлежна страна в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Румен Цветанов Борисов против заповед № 1733 от 07.05.2009 г., издадена от директора на ГДГП. С посочената заповед, на основание чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗМВР, чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 228, ал. 2 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и във вр. с т. 7, 8 и 17, б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазена форма и производствени правила и без да е налице нарушение на материалния закон. След изследване на доказателствата по делото е установена посочената в заповедта фактическа обстановка. Прието е, че на 28.03.2009 г., около 20,30 часа, по време на отпуск по болест, касаторът след употреба на алкохол и концентрация на алкохола в кръвта от 2,13 промила, управлявайки лек автомобил е допуснал пътно-транспортно произшествие, станало известно на Кирил Кирилов и Милена Кирилова - лица извън системата на ГПГП, довело до уронване престижа на службата. Съдът е възприел посоченото от дисциплинарно-наказващия орган подвеждане на фактите към правните норми, а именно че деянието, представляващо нарушение на т. 7, 8 и т. 17, б. "б" от Етичния кодекс е тежко такова по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, явяващо се несъвместимо с оставянето на служба в МВР на Борисов, той като е довело да уронване престижа на службата - чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, налагащо наказание "уволнение", водещо като резултат до прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Решението е правилно, като настоящата инстанция споделя изцяло съображенията изложени от първоинстанционния съд. Възражението на касатора, че съдът неправилно е приложил чл. 224, ал. 1 от ЗМВР, приемайки че действие извършено извън работно време може да са квалифицира като нарушение на служебната дисциплина, е неоснователно. Спазването на служебната дисциплина, по аргумент на противното от чл. 224, ал. 2 от ЗМВР, обхваща изпълнението на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР, както и на преките ръководители. Обхваща още изпълнението на служебните задължения, спазването на служебните правомощия и спазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. С тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г., постановено по т. дело № 4/2007 г. на ОС на ВАС, бе посочено, че спрямо държавните служители в МВР принципът за носене на дисциплинарна отговорност, ако служителят при, по повод или във връзка с изпълнение на служебни задължение е допуснал тяхното виновно неизпълнение, е разширен от законодателя като се поставя изискване за определено поведение на служителите и в обществения живот, т. е. в извън работно време и извън местоработата. Конкретно за случая и що се касае до случаите на морално укоримо поведение, въпросът е ясно и нормативно уреден в Закона за държавния служител, който като общ закон в своя чл. 28 е посочил, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. По отношение на държавните служители в МВР поведението следва да съответства и на Етичния кодекс, утвърден от министъра на вътрешните работи на основание чл. 21, т. 12 от ЗМВР. От своя страна самият чл. 17, б. "б" от ЕКПДСМВР посочва, че служителят, в качеството си на участник в пътното движение, се подчинява на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта на 0,5 на хиляда извън установеното работно време или по време на ползване на разрешен отпуск. По възражението, че съдът не е изследвал обстоятелствата, свързани с уронването на престижа на службата се изтъква аргумента, че другите участници в пътното произшествие Кирил и Милена Кирилови на са узнали, че причинителя на произшествието е служител в МВР, а това обстоятелство е узнато от други служители много по-късно. Отново според посоченото по-горе тълкувателно постановление, за да е налице уронване на престижа е достатъчно поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция и да е станало или да е възможно да стане достояние на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на МВР. Възражението на касатора, че съдът необосновано е приел за изпълнено изискването на чл. 229 от ЗМВР, не се възприема от настоящия съдебен състав. Първоинстанционният съд обосновано е отхвърлил възраженията на жалбоподателя Борисов, че дисциплинарно-наказващия орган е постановил процесната заповед без да се запознае с представените обяснения. Видно от заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза, резолюцията "Запознах се" от "07.05.09 г. ", поставена върху дадените от Борисов обяснения е изпълнена от Красимир Петров, който действа в качеството си на дисциплинарно-наказващ орган като директор на ГДГП. В случая същественото условие, за да бъде установено спазване на административно-производствените правила, е гарантираната в хода на дисциплинарното производство обективна възможност за служителя да упражни правото си на защита относно воденото против него дисциплинарно разследване и откритото по смисъла на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР от наказващия орган нарушение. Обстоятелството, че датата на издаване на заповедта съвпада с датата на приемане (запознаване) на писмените обяснения на наказвания служител не е води от само себе си до извод за порок в действията. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав