Решение № 220 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1428/2013 г.

Решение № 220 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1428/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. -лава И. Войнска от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение от 12.11.2012 г. по в. гр. д. № 363/12 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 22.02.12 г. по гр. д. № 1606 по описа за 2009 г. на Районен съд Кюстендил, като са отхвърлени предявените искове от Д. И. Войнска против И. И. А. и Р. Д. А. с правно основание чл. 42, б. "б", във вр. с чл. 25 от ЗН и иск по чл. 26, ал. 2 изр. 2 от ЗЗД за обявяване нищожност на саморъчно завещание от 30.10.2008 г. на И. Н. И., поради това, че завещанието не е написано и подписано от завещателя, не е спазена формата на завещателното разпореждане и липсва съгласие, както и предявените при условията на алтернативност искове по чл. 43, ал. 1 б. "а"от ЗН и чл. 27 от ЗЗД за обявяване унищожаемостта на същото завещание, поради това, че завещателят не е бил способен да завещава по време на съставяне на завещанието, завещанието е съставено при крайна нужда и субсидиарния иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на н. а. № 140, т. VII д. № 1214/08 г., с който ответниците за признати за собственици на процесния имот на основание саморъчно завещание. Искането на касаторката е за отмяна на обжалвания акт поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопус-кане на разширена медицинска експертиза и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд с указания за назначаване на такава. Касационното обжалване е допуснато с определение № 496 от 18.04.2013 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по поставен въпрос - настъпила ли е преклузия и поради това недопустимо ли е искане за допускане на допълнителна експертиза, направено в последното по делото заседание пред районния съд, когато същото е провокирано и произтича от прието в заседанието заключение на основна експертиза? В този случай налице ли е хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК и какви са задълженията на въззивния съд? В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване следното В редица постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения /например с № 700 от 6.12.10 г. по гр. д. № 304/10 г. на III г. о., № 224 от 23.06.11 г. по гр. д. № 1184/10 г. на III г. о., № 118 от по гр. д. № 467/10 г. на I г. о. и № 466 по гр. д. № 1375/10 г. на I г. о./на ВКС е прието, че въззивният съд е длъжен да следи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото и при констатиране на такова - следва да повтори или да извърши опороченото действие, включително и като укаже на страната фактите, които подлежат на доказване и й даде възможност за събиране на тези доказателства, които в нарушение на закона първата инстанция не е събрала. В конкретния случай въззивният съд е преценил като неоснователни и недоказани предявените искове с правно основание чл. 42 б. "б", във вр. с чл. 25 от ЗН и иск по чл. 26, ал. 2 изр. 2 от ЗЗД. Относно алтернативното предявените два иска по чл. 43, ал. 1 б. "а"от ЗН и чл. 27 от ЗЗД, въззивният съд ги е счел за неоснователни, въз основа на възприето от него заключение на четворна медицинска експертиза, прието в последното по делото заседание пред районния съд, проведено на 23.01.2012 г. Изцяло с това заключение, съдът е обосновал извода си, че завещателят - независимо от тежкото си здравословно състояние, в последните часове от живота си /когато е написал завещанието/ и въпреки приетите упойващи вещества - е бил в състояние да действа разумно, разбирал е свойството и значението на постъпките си, бил е способен да осъзнае смисъла на извършеното от него разпореждане с имуществото си за след смъртта си. До този извод въззивният съд е достигнал след като не е споделил единствения посочен в подадената въззивна жалба довод за неправилност, изразяващ се в допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, като е отказал да допусне назначаване на трета разширена експертиза /при наличие на две предходни противоречиви заключения и при оспорване на последното/. Нещо повече. В. съд е възприел аргумента на първоинстанционния съд, че трета разширена експертиза не следва да се допуска, защото е преклудирана възможността да се прави подобно искане поради несвоевременност. С този довод въззивният съд е преценил, че не е налице основанието на чл. 266, ал. 3 от ГПК и да остави без уважение направеното и пред него искане за допускане на такава експертиза. Настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд, имайки пред вид дадения отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, вида и характера на иска и обстоятелството, че заключението на експертизата в случая е решаващото доказателство за решаване на спорния по делото въпрос дали завещателят е бил способен да завещава по време на съставяне на завещанието си. По делото - районният съд е приел две заключения. Първото е на комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалист уролог и психиатър, според която - извършената оценка на телесното състояние на завещателя И. и приложената терапия от опиати сочат, че са настъпили "психични нарушения" във вниманието, "забавен темп на мисловния процес, невъзможност за абстрактно-логично мислене, отслабване на фиксационната памет", нарушение в "способността да се изгражда поведенчески модели, в способността да се защитава. Приложените опиати са повод за нарушаване и на емоционално-волевите сфери. " В "безпомощното си състояние той би могъл да бъде лесно манипулиран от други лица", тъй като от 30.04.08 г. е бил "в пълна зависимост от грижи". Второто заключение е на комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от невролог, уролог, кардиолог и психиатър, според която към момента на изготвяна на завещанието завещателят е "могъл да има двигателна и нормална умствена дейност". Заради "понижените стойности на кръвното налягане" /60/20/, " не може да се твърди, че "мозъкът му е обезкървен" и че не е "могъл да разсъждава нормално", както и че "в медицинската документация не са отбелязани качествени разстройства /включително и психотични/ на съзнанието. " Вещите лица са счели, че приетият "синтетичен наркотичен обезболяващ препарат" не се е отразил, защото е с "кратна продължителност на действие". Това второ заключение е било прието в проведеното на 23.01.2012 г. съдебното заседание пред районния съд. В същото, веднага след приемането му - ищцовата страна е направила искане за допускане на трета разширена експертиза, с въпроси които са предизвикани именно от изслушването на втората и за изясняване на констатираните противоречия между приетите първо и второ заключения. При така изложените факти - настоящият съдебен състав не споделя извода на предходните две инстанции, че така поисканата експертиза съставлява ново доказателствено искане, което за първи път се прави в последното по делото заседание, след изтичане на предвидените за това срокове. Независимо, че е направено в последното по делото заседание пред районния съд - доказателственото искане за допускане на допълнителна експертиза е своевременно, защото е провокирано и произтича от прието в същото заседание заключение на основна експертиза. Освен това - именно тогава е било констатирано разногласие в становищата на вещите лица, което съгласно чл. 203 от ГПК е основание за допускане на допълнителна или на нова експертиза. Като е отказал с горепосочените мотиви допускане на исканата експертиза /която в случая би била решаваща за решаване на спора по същество/, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, което е следвало да бъде констатирано, съгласно чл. 266, ал. 3 от ГПК и отстранено от въззивиня съд. Като не е направил това, въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Делото следва да му се върне за отстраняване на описаното процесуално нарушение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение