Решение № 7032 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11498/2019 г.

Решение № 7032 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11498/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез юрк. Личев като процесуален представител, срещу решение № 4670 от 04.07.2019 г., постановено по адм. дело № 8666/2018 г. по описа на Административен съд С. - град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът оспорва изводите на съда за липса на ясен предмет на премахване и невъзможност да се извърши преценка относно търпимостта на строежа, тъй като дори строежът да е извършен преди 2007 г., то най-ранният момент е след издаване на строителното разрешение през 2005 г., което изключва прилагането на § 16 и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Счита за неправилен и извода, че в случая се касае за текущ ремонт. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповедта за премахване на незаконния строеж. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ЕКСА АРТ" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Чакова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № РА-30-258/10.07.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ на настоящия касатор е наредено да премахне незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а именно: "преустройство на апартамент № 6", находящ се на втори етаж в жилищна сграда в УПИ XII-186, кв. 42 по плана на гр. С., м. Овча купел, изпълнен без строителни книжа след въвеждане на сградата в експлоатация през 2007 г., като приведе обекта в съответствие с одобрените инвестиционни проекти. За да отмени оспорената пред него заповед, Административен съд С. – град приема, че е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Излага съображения, че нито в нея, нито в друг, съпровождащ административната преписка документ, се съдържат мотиви относно точната квадратура на установеното незаконно строителство и годината на изграждането му, поради което е невъзможно да се извърши преценка от органа и от съда относно приложимостта на § 16 и § 127 ЗУТ за евентуалната му търпимост. На следващо място приема, че в случая не се касае за строеж, а за текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, за който не се изисква разрешение за строеж, като се позовава на допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза. Сочи, че при липса на данни за квадратурата на санитарното помещение не може да се прецени дали то попада и с каква площ над жилищно помещение от ап. ..., поради което приетото от органа нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗУТ не се установява. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Касационната инстанция не споделя изводите на съда за издаване на оспорената заповед при неспазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗУТ. Предмет на премахване е извършено "преустройство на ап. ..." в конкретно описана жилищна сграда. Както в заповедта, така и в констативния акт, въз основа на който същата е издадена, се съдържа описание на констатираното преустройство, което представлява: обособяване на втори кухненски бокс с площ от около 4 кв м в помещението, предвидено за баня и разширяване на останалата част от банята за сметка на спалнята, в резултат на което част от санитарния възел попада върху жилищно помещение на разположения на първи етаж апартамент № 3, в противоречие с чл. 40, ал. 2 ЗУТ. Изрично е посочено, че местоположението на строежа, размерите му и изпълнените към момента на проверката строително-монтажни работи са отразени в схема, приложение № 1 към констативния акт. Видно от приложената схема в нея са отразени точните размери на обособения кухненски бокс в рамките на предвидената по проекта за ап. № 6 баня с тоалетна и разширения санитарен възел със завзетата площ от спалното помещение. Така индивидуализиран, строежът се определя от органа като "преустройство на ап. ...". Неправилен е изводът на съда за допуснато от органа процесуално нарушение, тъй като липсва ясен предмет на премахване. Настоящият състав приема, че обектът на премахване е индивидуализиран в достатъчна степен в оспорената заповед. Противно на приетото от административния съд, изрично е посочено и времето на изграждането му – след въвеждане на сградата в експлоатация през 2007 г., с оглед на което е извършена преценката за неприложимост на режима за търпимост, регламентиран в § 16 и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Дали така описаният строеж има характер на "преустройство" е въпрос на спора по същество. С основното и допълнително заключение на вещото лице е установено, че има изменения в изпълненото на място строителство, които не отговарят на одобрения за сградата инвестиционен проект. Несъответствията са описани по начина, по който са констатирани в акта и в оспорената заповед. Единственото различие в размерите на строежа, установено от експерта, спрямо посочените в схемата към констативния акт, е до 8 см, изразяващо се в по-голяма дължина в стената на санитарния възел. По отношение на тази разлика в обжалваното решение липсват мотиви по какъв начин се отразява на законосъобразността на заповедта. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът прави своите изводи без да изложи съображения и относно времето на извършване на строежа – преди или след въвеждането на сградата в експлоатация с удостоверение от 26.06.2007 г., което е от съществено значение за преценката относно основанието, на което строежът е приет в оспорената заповед за незаконен. Твърденията на оспорващото заповедта дружество, ответник в настоящото производство, за извършен в случая текущ ремонт изключват доводите му, че жилището е изпълнено в съответствие с одобрените за сградата инвестиционни проекти и екзекутив. Описаното в административния акт преустройство не съставлява текущ ремонт, както неправилно приема съдът, а преустройство на жилище с промяна предназначението на част от баня в кухненски бокс и разширяване на санитарен възел с приобщаване на част от спално помещение. Това преустройство представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. По делото не е изследвано дали извършените в хода на строителството на сградата промени, предмет на екзекутив от 29.06.2006 г. по отношение на ап. ..., предвиждат изграждане на нов кухненски бокс в обема на банята, както и изменение в очертанията на санитарния възел в посока на спалното помещение. От двете, приети по делото заключения на съдебно - техническата експертиза, не може да се направи извод, че представените от дружеството в хода на съдебния процес доказателства са съобразени от вещото лице. След установяване на това обстоятелство, за което са необходими специални знания, съдът е следвало да отговори на въпроса изпълнен ли е строежа в съответствие с одобрените строителни книжа и съответно законен ли е или не. По делото липсва установяване дали изграденият санитарен възел попада върху жилищно помещение на разположения на първи етаж ап. № 3, за да се извърши преценка относно спазването на чл. 40, ал. 2 ЗУТ. Наличието или липсата на теч в обекта на долния етаж е ирелевантно обстоятелство за настоящия спор. След установяване времето на извършване на преустройството – преди или след въвеждане на сградата в експоатация чрез съпоставка между одобрените инвестиционни проекти, екзекутивната документация и схемата към констативния акт следва да се прецени налице ли е незаконен строеж, както и осъществена ли е възприетата от административния орган хипотеза на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ или се касае за отклонения в хода на строителството от одобрените строителни книжа. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до незаконосъобразно приложение на относимите материалноправни разпоредби, поради което следва да се отмени, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Доколкото са оспорени характеристиките на строежа, съдът с оглед твърденията на страните и при необходимост чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза следва да установи момента на извършването му и вида на процесното преустройство, след което да извърши преценка относно неговата законност по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. По исканията за разноски следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение