Решение № 5005 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11345/2017 г.

Решение № 5005 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11345/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Я. П. Х., подадена чрез адв. Д. срещу решение № 116 от 03.07.2017 г. по адм. дело № 201/2016 г. на Административен съд-Сливен. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението и се претендира неговата отмяна, със законните последици. Ответникът кмет на Община Сливен, в писмено възражение по жалбата, чрез юрк. С. излага доводи за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски-юрк. възнаграждение. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. С. ангажира становище за обоснованост и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] не ангажира становище по касационната жалба. Постъпилата молба /писмена защита/, ведно с приложеният списък по чл. 80 ГПК и пълномощно е депозирана в съда на 21.03.2018 г. в 15, 55 ч, т. е. след приключване на делото в 09, 34 ч/вж. протокол от с. з. от 21.03.2018 г. /. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-15-848 от 21.06.2016 г. на кмета на Община Сливен, с която е одобрено изменение на ПУП-ПР за УПИ [номер] "За производствена и складова дейност" в кв. [номер], Промишлена зона на [населено място] като отпада частта от улица от о. т. 245 б до о. т. 245 г и се променя южната регулационна граница на УПИ [номер], която минава по част от южната имотна граница на имот с идентификатор [номер] съгласно корекциите със зелен и кафяв цвят на графичната част към заповедта. От фактическа страна е прието, че [фирма] е собственик на имоти с идентификатори [номер] и [номер], граничещи с имот с идентификатор [номер]-улица, който е вписан в КР на [фирма] и отметка за Акт за частна държавна собственост № [номер]/1999 г. Производството по издаване на оспорената заповед е инициирано от [фирма] със на заявление вх. № 4702-36/19.01.2016 г. за изменение на ПУП за УПИ [номер] /ПИ [номер]/ по скица за проектиране №[номер]/20.01.2016 г., като в обяснителната записка е визирана целта на проекта - прекъсване на улицата от о. т. 245 б до о. т. 245 г и присъединяване на площта й към УПИ [номер], кв. [номер]. От протокол № 5/12.02.2016 г. е установено, че ОбЕСУТ е разгледал представения проект за изменение на ПУП и предложил разработката да бъде приета за обявяване след корекции на част ПР със запазване на кв. 79 и номерацията на имотите в него с мотиви, че 1. улицата от о. т. 245 б до о. т. 245 г е собственост на възложителя, 2. не е реализирана, 3. представлява част от имот с идентификатор [номер], за който е отреден УПИ [номер] в кв. [номер], 4. образуваните по действащата разработка самостоятелни УПИ по протежението на улицата в кв. [номер] не са разпоредени и също са собственост на възложителя, а тези в кв. 79 имат лице и към [улица]. Прието е, че не са налице законови пречки за отпадане на въпросната част от улицата, а с последващо решение по протокол от заседание на ОбЕСУТ от 25.03.2016 г е отхвърлено като неоснователно възражението на [фирма], тъй като улицата не се прекъсва, а се намаля дължината и до тупик, а собствените на [фирма] имоти имат лице към [улица]. С ново заявление от 01.06.2016 г. /вх. № 4702-367 са нанесени корекции в предложената разработка по забележките, залегнали в протокола от 25.03.2016 г. от заседанието на ОбЕСУТ, разгледано на заседание на ОбЕСУТ от 03.06.2016 г., ведно с предписанието за допускане на градоустройствено проектиране издадено от гл. архитект на Община Сливен на основание чл. 109, ал. 1, т. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 и е взето решение за одобряване на проекта за частично изменение на ПУП-ПР за обхвата на УПИ [номер] в кв. [номер] по плана на Промишлена зона на [населено място]. Последвало е издаване на процесната заповед, надлежно обявена на заинтересованите лица. Обсъдено е приетото по делото, без оспорване от страните заключение на съдебно-техническа експертиза, която установява, че няма разлика в границите на имот с идентификатор [номер], вписан в КК като второстепенна улица, собственост на [фирма] и очертанията на същата улица по действащия ПУП-ПРЗ, а собствените на [фирма] и [фирма] имоти, които тангират с частта от премахнатата улица, имат излаз и на [улица]. При тази фактическа обстановка, административният съд е приел от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият правен извод за законосъобразност на допуснатото изменение на ПУП се базира на наличие на основанията за изменение по чл. 134, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която норма влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят на основанията, посочени в ал. 1, като в случая се установява наличие на тези по т. 1 - когато настъпят съществени промени в общественоикономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът, и по т. 1, ал. 2 - при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните. Прието е, че безспорно в случая се касае за такова изменение, доколкото по делото е установено, че ПИ с идентификатор [номер] – улица, собственост на [фирма] е част от УПИ [номер], който е собственост на същото дружество, а с изменението не се ограничава достъпа на оспорващото дружеството до собствените му имоти. Заповедта е приета за законосъобразна, като издадена на съответно правно основание и поради това, че Община Сливен не е започнала процедура по отчуждаване на процесния имот [номер] - за второстепенна улица, което се установява от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но неправилно приложение на материалния закон. Както правилно е прието в обжалваното решение, правните основания за изменение на процесният ПУП се съдържат в документацията по административната преписка, поради което неизлагането на такива в оспорената заповед не е нарушение от категорията на съществените, което да води до отмяна на заповедта само на това основание. Визираните обаче в предписанието на главния архитект на Община Сливен и протокола от заседанието на ОбЕСУТ /по разработка № 23 правни основания за изменение на процесният ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не съответстват на фактическите мотиви, изложени по реда на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в заповедта и възприети изцяло от ОбЕСУТ в протоколно решение № 19/03.06.2016 г., а именно – частта от улица от о. т. 245 б до о. т. 245 г е собственост на възложителя, не е реализирана и съставлява част от имот с идентификатор [номер], за който е отреден УПИ [номер] в кв. [номер]. Урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в изрично предвидените в закона случаи, регламентирани в чл. 134 от ЗУТ, като предпоставките за изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове /ПУП/ са изчерпателно изброени и не могат да се прилагат разширително. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 134, ал. 2 ЗУТ, влезлите в сила ОУП, респ. ПУП могат да се изменят, когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен плана. В конкретния случай, от всички данни по делото, включително и от документацията, приложена по адм. преписка, не се установява да е налице посоченото фактическо и правно основание. Заличаването на част от улицата /от о. т. 245 б до о. т. 245 г/, предвидена по действащият ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед №РД-15-184/04.02.2013 г. на кмета на Община Сливен, съгласно заключението на вещото лице и приложените извадки от плана, не се обосновава с възникнали и то съществени промени в обществено-икономическите условия, т. е. с възникнала обществена необходимост. Визираното желание на собственика на УПИ [номер], кв. [номер] по действащия ПУП и имот с идентификатор [номер] – улица по действащата КККР за промяна границата на УПИ-то с приобщаване на част от имот с идентификатор [номер] – улица, не покрива хипотезата на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и не представлява факт, свързан със съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия., настъпил след одобряването на действащия ПУП през 2013 г. до образуване на преписката. Точно обратното - съставлява несъгласие с действащият ПУП и засяга обществения интерес, тъй като се променя уличната регулация с премахване на част от улица, която е с обществено предназначение. Не попада в приложното поле на т. 1, ал. 1, чл. 134 от ЗУТ и обстоятелството, че улицата в процесната й част не е реализирана. Освен това не е изтекъл и срока по чл. 208 от ЗУТ – действащият ПУП е одобрен със заповед №РД-15-184/04.02.2013 г. на кмета на Община Сливен. Нещо повече, дори и при изтекъл 10-годишен срок по чл. 208 ЗУТ, изменението на ПУП не се следва автоматично, а се изисква провеждане на надлежно изменение на плана, но на друго правно основание – чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Несъответен на фактическата обстановка, изяснена по делото от приетите заключения на съдебно-техническите експертизи, е и извода на административният съд за законосъобразно приложение на второто визирано правно основание за изменение на регулацията по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, в приложимата й редакция /ДВ, бр. 82/2012 г./, влезлият в сила ПУП се изменя, когато е налице одобрено по надлежния ред изменение на кадастралния план, респ. когато се одобри или измени кадастрална карта в урегулирана територия, в резултат на което имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните. Целта на изменението на ПУП-ПР е привеждане на регулационните граници в съответствие с имотните. Безспорно е по делото обстоятелството, че в КК, одобрена със заповед №РД-18-31/19.04.2006 г на изп. директор на АГКК, изм. със заповед № 18-8258/22.10.2015 г. на началника на СГКК-Сливен, процесната улица е заснета с параметрите по действащия ПУП и като отделен кадастрален имот с идентификатор [номер] с начин на трайно ползване "за второстепенна улица". Следователно няма разминаване между имотните граници /кадастрални/ и регулационните такива, което да съставлява основание за изменение на ПУП по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тълкувайки и прилагайки неправилно тази хипотеза за изменение на действащият ПУП, административният орган е постановил изменение на регулацията, което не съответства на действащата КК. Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК–постановено друго, с което се отмени като незаконосъобразна оспорената заповед № РД-15-848 от 21.06.2016 г. на кмета на Община Сливен. С оглед своевременно заявеното искане от касатора и изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК Община Сливен дължи направените в процеса от [фирма] разноски в общ размер на 2890 лв. по представените пред двете съдебни инстанции списъци по чл. 80 от ГПК, включващи държавни такси /90 лв/, депозити за съдебно-техническите експертизи /500 лв./ и адв. възнаграждение по представените договори за правна защита и съдействие от 30.06.2016 г., 12.10.2016 г., 28.03.2017 г. и 25.09.2017 г. /2300 лв./. Възражение за прекомерност на разноските е направено само пред първата съдебна инстанция от процесуалният представител на кмета на Община Сливен, което се явява основателно само досежно претендираното адв. възнаграждение в производството по адм. д. № 4867/2017 г. по описа на ВАС, второ отделение в размер на 600 лв, което се явява завишено и следва да се редуцира до определения в чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения размер от 200 лв. /за изготвяне на частна жалба/. Предвид изложеното дължимия общ размер на разноските възлиза на сумата 2490 лв. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение