Решение № 10081 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3779/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП срещу решение 6861/01.12.2020 г., постановено по адм. дело 3231/2020 г. по описа на Административен съд, София-град, с което по жалба на Епъл Ай Ди ООД гр. София е отменен РА Р-22221018008145-091-001/13.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден в същата част с решение 2110/13.12.2019 г. на директора на посочената дирекция за определени задължения за ДДС, произтичащи от отказано право на данъчен кредит в размер на 95 420,26 лв. и лихви 15 179 лв. на преносими мобилни апарати, телефони, таблети и компютри APLLE по фактури от Импорт-Експорт Дистрибюшънс-АС ЕООД в размер на 42 608,76 лв. за периодите на месец декември 2017 г. и от месец февруари 2018 г. до месец юни 2018 г.; фактури от Славев син ЕООД в размер на 44 568,84 лв. за периодите от месеците от май до ноември 2017 г., за месеците януари и април 2018 г. и по фактури от Вайобо ЕООД в размер на 8 232,66 лв. за периодите на месеците октомври и ноември 2018 г. Релевират се оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касационния жалбоподател съдът е описал фактическата обстановка по спорния казус, но е изложил общи мотиви, пренебрегвайки съществена част от констатациите на ревизиращия екип и доводите, изложени в решението на директора на дирекция ОДОП - гр. София. Твърди се от касатора, че спорните доставки са стоки, които са индивидуално определени, поради което буди недоумение защо съдът приема, че стоките са родово определение (стр. 18 от решението). Касаторът се оплаква, че съдът е игнорирал извършването на транспорта на спорните стоки, което е част от фактическия състав за доказване реалност на доставката. Твърди се и, че в хода на съдебното производство не са събрани допълнителни доказателства, които да опровергаят изводите на ревизиращия екип при пълното насрещно доказване. В касационната жалба се сочи, че при сходни обстоятелства са решения по адм. дела 3911/2015 г. и 2733/2019 г. на ВАС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се потвърди ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Волянова с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесената по делото държавна такса. Ответникът по касационната жалба Епъл Ай Ди ЕООД гр. София, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е постъпила молба от адв. Ц. Иванова, с която моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение по подробно изложени в нея съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени посочения по-горе ревизионен акт първоинстанционния съд е приел, че е доказана реалността на процесните доставки по фактури от Импорт-Експорт Дистрибюшънс-АС ЕООД в размер на 42 608,76 лв. за периодите на месец декември 2017 г. и от месец февруари 2018 г. до месец юни 2018 г.; от Славев син ЕООД в размер на 44 568,84 лв. за периодите от месец май 2017 г. до месец ноември 2017 г., за месец януари 2018 г. и месец април 2018 г. и от Вайобо ЕООД в размер на 8 232,66 лв. за периодите на месец октомври 2018 г. и месец ноември 2018 г. Според съда от събраните по делото доказателства се установява, е са налице доказателства за същинския факт на предаване и приемането на стоките. Относно получаването на процесните стоки съдът е изложил мотиви, че то е обективирано в стокови разписки, съгласно които доставчикът предава на Д. Борисов (управител на Епъл Ай Ди ЕООД) спорните стоки. Според съда процесните стокови разписки съдържат необходимата информация съдържат данни, идентични с данните по фактурите номер, дата, получател, доставчик, предмет на сделката ,данъчна основа и ДДС, които ги обвързва с означената във фактурата доставка. Посочено е в обжалваното решение, че, в стоковите разписки са описани стоките по вида (марка и модел), количество и цени, идентични с тези по съответната фактура. Съдът е посочил още, че са представени доказателства за заплащане на стоките по всяка една от фактурите, което е от съществено значение за доставките, като по този начин е спазена икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и получателя. Прието е от съда, че в случая движението на парични ценности е предприето на правно основание заплащане договорената цена на стоките. Съдът не е възприел изводите на приходните органи, че в конкретния случай не било доказано отделяне на стоките като родовоопределени вещи по смисъла на чл. 24 ЗЗД чрез тяхното транспортиране и предаването им от прекия доставките на ревизираното лице, тъй като от страна на доставчиците не били представени транспортни документи (товарителници, пътни листове и др.) и обяснения за транспортирането на фактурираната стока от кой обект на доставчика е получена, кое лице е предало стоката, както и лицето, получило стоката, начинът на доставянето й до обекта на клиента. Липсата на доказателства за транспорта съдът е приел, че не може да бъде самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит, като е посочил, че в този смисъл е и практиката на СЕС решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и решения по дела С-324/11 и С-18/13. Освен изложеното по-горе съдът е мотивирал съдебния си акт и с обстоятелството, че няма каквото и да е нормативно установени изисквания при осъществяване на доставки от категорията на процесните, да е наложително съставянето на експедиционни бележки, анализни свидетелства, складови разписки, РКО за извършени плащания и др. По отношение на пътните листове/товарителници като вид транспортни документи съдът е приел, че те нямат предназначение да установяват фактическото предаване на стоките от превозвача на получателя. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай са ангажирани достатъчно доказателства, които да обосноват извод за реалността на всяка една от доставките от преките доставчици. Съдът е счел, че издадените фактури отговарят на всички изисквания на ЗСч, поради което те се ползват с предвидената в същия доказателствена сила, както и че са редовно осчетоводени, поради което изводът за получаване на стоките от ревизираното лице следва да се обоснове с отразяването на фактурата в дневниците за продажби и в справка-декларация. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че без значение е дали е установен произхода на стоките. По отделните доставки от Импорт-Експорт Дистрибюшънс-АС ЕООД, Славев син ЕООД и Вайобо ЕООД съдът е обсъдил доказателствата по делото и от тях е направен извод за реалност на спорните доставки. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е констатирано, че жалбоподателят е водил редовно счетоводство, а и обсъдените стокови разписки са обусловили съдът да приеме, че е налице предаване/приемане на процесните стоки, както и , че стокови разписки са обвързани с фактурите, като по този начин удостоверяват предаването на стоките като способ за индивидуализирането им по чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Поради изложените мотиви съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения ревизионен акт. Обжалваното решение е неправилно постановено. Правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 6, ал.1 във връзка с чл. 68, ал.1, т.1, чл. 69, ал.1, т.1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС е обвързано от установяване по несъмнен начин на реалността на съответната доставка. В процесния случай съдът е приел, че се касае за родово определени вещи, които се индивидуализират чрез предаването им по силата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, но неправилно е приел, че са налице достатъчно доказателства за предаването им. Нито във фактурите, издадени от посочените доставчици, нито в стоковите разписки, които представляват прекопиране на фактурите и промяна само на заглавната им част, са посочени конкретните индивидуализиращи признаци на съответните стоки. Посочването в тях на наименование вид и марка не ги индивидуализира, а такова не е извършено със стоковите разписки. В касационната жалба са цитирани съдебни решения от практиката на ВАС по сходни казуси (решения по адм. дела 3911/2015 г. и 2733/2019 г. и др.), в които изрично се приема, че стоки, като процесните имат индивидуален, идентифициращ белег и това е IMEIномер (International Identity Mobile Eguipment - международен уникален номер), който е 15-цифров и съдържа информация относно техния производител, модел, сериен номер на устройството. В процесните фактури и съставените стокови разписки липсват такива индивидуализиращи белези, а посочването на вида на стоката и нейната марка не я индивидуализира достатъчно. Както се посочи по-горе в стоковите разписки липсват подписи за предал и приел, поради което дори да се приеме, че страните са уговоили предаването им да се изъврши като родовоопределени стоки, поради което посочените разписки представляват частни свидетелстващи документи, от които не се установява безспорно реалното предаване на спорните стоки. Както вече се изтъкна стоковите разписки представляват копиране на фактурите, като само е сменено наименованието на документа от фактура на стокова разписка, поради което непълнотата на фактурата, е непълнота и на стоковата разписка, а липсата на подписи показва и липса на каквото и да е волеизявление на страните, че процесните стоки се предадени от доставчиците, респ. приети от ревизираното дружество. Приетата от първостепенния съд съдебно-счетоводна експертиза не спомага за установяване реалността на спорните доставки, тъй като осчетоводяването на фактурите не представлява законова предпоставка за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит. В касационната жалба е изложено твърдение, че транспортирането на стоките е част от фактическия състав за доказване реалността на доставките. Това е така, ако страните са уговорили транспортът по доставките да е извършен от получателя. Когато транспортът е уговорен да се извършва от доставчиците, каквито са обясненията, дадени от Импорт-Експорт Дистрибюшънс-АС ЕООД и Славев син ЕООД, не може да се изисква от получателя да контролира тази дейност на своите доставчици, като в този смисъл е практиката на СЕС, следвана и от ВАС. В случая относимо за признаване правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал.1, т.1, чл. 69, ал.1, т.1 във връзка с чл. 6, ал.1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС, е установяване от претендиращия посоченото материално право (получателя по доставките) реалното предаване на спорните стоки, а такова доказване не е установено, както неправилно е прието в обжалваното решение. Не може да се сподели мотивът на решаващия съд, че липсва законово изискване да се съставят експедиционни бележки, анализни свидетелства, складови разписки и др. Наименованието на документа, установяващ реалността на доставките е без значение, но след като се касае за доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС, респ. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, то е задължително получателят да докаже по несъмнен начин, че е налице фактическо разпореждане от доставчика към получателя на фактурираните стоки чрез предаването им. Именно такова фактическо предаване на стоките не е установено по делото и неправилно съдът е приел, че стоковите разписки установяват такова предаване. Правилно съдът е приел, че произходът на стоките не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит и обосновано се е позовал на решения на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-18/13, но както вече се изтъкна фактическото предаване на стоката е основополагащ юридически факт за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит, а в случая именно този факт не е доказан. С оглед изложеното настоящият касационен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното съдебно решение е неправилно постановено при наличие на сочените в касационната жалба оплаквания и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на Епъл Ай ДиООД срещу цитирания по-горе ревизионен акт (в обжалваната му част) следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. На отмяна подлежи и решението и в частта за разноските. Предвид изхода на делото на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 7 271,78 лв. и заплатената държавна такса за касационното обжалване от 884,71 лв. (70 лв. + 814,71 лв.) или общо разноски в размер на 8 156,49 лв. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение