Решение № 6971 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9883/2014 г.

Решение № 6971 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9883/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Марио Димитров Шиваров, гр. Варна, ул. "Г. С. Раковски" № 53А, ет. 1, ап. 2 срещу Решение № 1456 от 18.06.2014 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 1386/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Шиваров срещу Акт № 0001273 от 31.03.2014 г. на инспектор в Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона", с който на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик".

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно релевантната нормативна уредба и счита, че оспореният акт е негоден индивидуален административен акт, тъй като не отговаря на изискванията за реквизити и форма. Органът не изложил мотиви за налагане на мярката. Изложеното в акта счита за неравнозначно както на създаването на опасност за другите участници в движението, така и на невъзможност за тяхното преминаване. Излага подробно фактите по делото. Сочи, че съдът нарушил правото му защита като не допуснал исканите доказателства. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Асен Димов, Адвокатска колегия, гр. Варна.

Ответникът по касационната жалба - инспектор в Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона", гр. Варна, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В резултат на служебната проверка не са констатирани отклонения от критериите за валидност и законосъобразност, налагащи отмяна на оспорения акт. При установените по безспорен начин факти - паркиране на забранено място, съдът аргументирано отхвърлил възраженията, че пътното превозно средство не пречело на движението.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 30.12.2013 г., със Заповед № 4743, кметът на Община Варна възложил на Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" правомощията по чл. 171, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и оправомощил служители, между които и Марияна Николова Христова, инспектор "Репатриране на моторни превозни средства", да съставя актове за нарушение на чл. 171, т. 5 ЗДвП.

1. На 11.01.2014 г., със Заповед № 05, кметът на Община Варна възложил на служители на Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" правомощията по чл. 171, т. 5 ЗДвП. Между служителите е и Диана Величкова Петкова, инспектор "Репатриране на моторни превозни средства".

1. На 31.03.2014 г., около 14, 15 часа, Шиваров паркирал лек автомобил, марка "Мерцедес", с регистрационен № В 1717 РХ на платното за движение в зоната на автобусна спирка.

1. На 31.03.2014 г. Марияна Христова - инспектор "Репатриране на моторни превозни средства", съставила констативен протокол № 0001297, с който установила неправилно паркиране на лек автомобил, марка "Мерцедес", с регистрационен № В 1717 РХ на платното за движение в зоната на автобусна спирка и установила, че пречи за спирането на автобусите от редовните линии на градския транспорт. Местоположението на автомобила е документирано на две снимки.

1. На 31.03.2014 г. Диана Петкова, "Репатриране на моторни превозни средства", издала акт № 0001273, с който на основание чл. 168, ал. 1 и чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП наложила на Шиваров принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик".

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че с действията си Шиваров осъществил състава на административното нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП. Приел, че предпоставка за налагането на принудителната мярка е създаването на опасност за преминаването на другите участници в движението, което безспорно е налице. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Както правилно сочи и касаторът разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието, на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат принудителна административна мярка "преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика". Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третият, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Така установените от законодателя предпоставки, при наличието на които е допустимо принудителното преместване, сочат на една изключителна ограниченост на ситуациите, при които е допустима тази пряко въздействаща върху правото на неприкосновеност на личната собственост мярка.

В случая, от доказателствата по делото - снимков материал, е безспорно, че касаторът паркирал управлявания от него автомобил на спирката на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Мястото е не само изрично обозначено със знак Д 24 "Автобусна спирка", но и пътното плътно е със специално създадено уширение за спирката. Касаторът не оспорва този факт, но твърди че начинът на паркиране не създавал опасност за другите участници в движението и не прави невъзможно тяхното преминаване.

Преценката за наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителната мярка следва да се направи с оглед на специалната цел и предназначение, което мястото, на което касаторът паркирал личния си автомобил, има за движението. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДвП, когато спирките са оформени със специално уширение на пътното платно, водачът на нерелсовото превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да спира в това уширение. А съгласно чл. 68, ал. 3 ЗДвП качването на пътници в превозното средство от редовните линии за обществен превоз на пътници и слизането от нето е разрешено само на спирките. Следователно, паркирането на превозното средство в района на специалното уширение за спирка на превозните средства от обществения транспорт винаги създава опасност за другите участници в движението - за водача на нерелсовото превозно средство от редовните линии за обществен превоз, който не може да спре на задължителното за него място и трябва да стори това в платното за движение, и на пътниците, ползващи превозното средство, които не могат безопасно да слязат и да се качат на превозното средство. Нещо повече. Начина на паркиране на превозното средство не само създава опасност за другите участници в движението, но и безспорно пречи на преминаването и на превозните средства от обществения транспорт, и на ползващите обществения превоз пътници.

Следователно в случая са налице две предпоставки за налагане на принудителната мярка. Това прави извода на съда за материална законосъобразност на оспорения акт правилен и обоснован.

Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт, е на административния орган. По делото административният орган извършил пълно доказване на фактическите основания - паркирането на превозното средство по начин, който създава опасност и прави невъзможно преминаването на другите участници. Приложения по делото снимков материал категорично установява начина на паркиране. Неоснователни са доводите на касатора за нарушено право на защита поради недопускането на свидетелски показания. При извършеното от органа пълно доказване с надлежен снимков материал не е било необходимо събирането на гласни доказателства.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, правилно тълкувал и приложил релевантните материалноправни разпоредби и постановил обоснован съдебен акт. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед на това обжалваното решение е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът установи, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд