Решение № 6536 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1596/2009 г.

Решение № 6536 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1596/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Йорданка Трендафилова Ефтимова, град Монтана, против решението от 19.11.2008 г. на Административен съд - Монтана по адм. дело № 604/2008 г., с което е отменена като незаконосъобразна заповедта на Кмета на Община Монтана за признаване на правото й като ползвателка да придобие собствеността върху имот № 1440 с площ от 1041 кв. м и е отказано като ползвателка правото й да придобие по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост върху горния имот по кадастралния план на имотите в м. "Парта". Касаторката твърди, че решението е постановено при нарушение на закона и е необосновано. Позовава се на разпоредбите на § 4 , § 4к , § 4л ПЗР ЗСПЗЗ и по подробно развити съображения моли да бъде отменено изцяло и спорът решен по същество, като се остави в сила обжалваната от Екатерина Маринова Стоянова заповед. Ответникът - Кмета на Община Монтана не заявява становище по жалбата. От Екатерина Маринова Стоянова е постъпило писмено Възражение, в което се моли решението на Административен съд Монтана да бъде потвърдено. От заинтересованата страна Зоя Ангелова Кузманова също е постъпило Възражение срещу жалбата на Йорданка Трендафилова, в което се заявява, че обжалваното с нея решение е правилно, законово обосновано и справедливо в техен интерес. Останалите заинтересовани страни - Пенка Илиева Бисова от гр. София, Тошко Илиев Първанов от гр. Монтана, Иванка Линкова Спасова от гр. Монтана и Светлинка Маринова Дончева от Ивайловград не вземат отношение по касационната жалба. Участвуващият в производството на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. Решението на Административния съд е правилно, а наведените доводи са неоснователни. След анализ на установеното по делото е видно, че на касатора е дадена възможност по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ 1992 година да придобие собствеността на въпросния имот, но същата не е упражнила това свое право като в определения срок не е заплатила определената оценка на имота. С тези си действия правото й да иска трансформация на правото на ползване в право на собственост се преклудира и не може да се възползва от новирания срок с разпоредбата на § 61 и 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ 1997 година. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 19.11.2008 година по административно дело № 604/2008 г., в производство по § 61 - 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, във връзка с § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 145 - 178 от АПК, Административен съд - Монтана, II състав, ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 2263/26.05.2006 г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание протокол на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за м. "Парта", е признато на ползвателката Йорданка Трендафилова Ефтимова правото да придобие собственост по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 1440 по кадастралния план на имотите на ползвателите в м. "Парта", землище Монтана с площ от 1041 кв. м и е възложено извършването на оценка на имота и ОТКАЗВА на ползвателката Йорданка Трендафилова Ефтимова правото да придобие собственост по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 1440 по кадастралния план на имотите на ползвателите в м. "Парта", землище Монтана с площ от 1041 кв. м. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но не е мотивирана. Липсата на мотиви на акта и липсата на надлежно съобщаване на заповедта на всички заинтересовани страни по нея са съществени процесуални нарушения, които обуславят нейната отмяна. Освен това съдът е констатирал, че представеното от ползвателката удостоверение за ползване, на което тя основава правата си е без дата, не може да бъде установено кога е издадено същото и спазена ли е процедурата по неговото издаване, което да я легитимира като легитимен ползвател. Не на последно място съдът е констатирал, че ползвателката Ефтимова е упражнила правото си да подаде заявление до кмета на общината на 26.06.1992 г. по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г.), който е действал тогава, в резултат на което е извършена оценка на имота от комисията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, видно от оценителен протокол. Тъй като ползвателката не е извършила плащане на тази цена, независимо по какви причини, правата й да иска трансформация на правото на ползване в право на собственост се явяват преклудирани и същата не би могла да се възползва от новирания срок с разпоредбата на § 61, ал. 1 от ПМС № 456/1997 г., съгласно която се предоставя възможност на ползвателите с права по § 4а и § 4б от ЗСПЗЗ да подадат заявление до кмета на общината в срок до 31.01.1998 г. с изричната уговорка - да не са ги заявили. Настоящата ползвателка не само ги е заявила през 1992 г., но е получила и оценка на имота, която не е заплатила. Неправилно Кметът на Община Монтана е разгледал молбата й при условията на посочената разпоредба. Така постановеното съдебно решение е правилно. Производството пред Административен съд - Монтана е образувано по повод на постъпила жалба от Екатерина Маринова Стоянова срещу Заповед № 2263/26.05.2006 г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.97 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност "Парта" в землищата на Монтана, Кошарник и Долна Вереница, одобрен със заповед № 30 от 07.02.2006 г. на Областен управител на област Монтана и протокол на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР към ПМС № 456/97 г., е признато на ползвателя Йорданка Трендафилова Ефтимова от град Монтана правото да придобие собствеността по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот по кадастралния план на имотите, предоставени за ползване, № 1440 местност "Парта", землище Монтана с площ от 1041 кв. м и е възложено извършването на оценка на описания имот. Така издадената заповед е незаконосъобразна на няколко основания. На първо място следва да се посочи, че цитираното в нея правно основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.97 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е несъвместимо с факта, че заповедта се издава и въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1 . Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В случая е налице смесване на двете различни хипотези - тази на първичното трансформиране правото на ползване в право на собственост и тази на последващото придобиване на правото на собственост след влизане в сила на ПНИ. На второ място от заповедта на Кмета на Община Монтана не става ясно в коя хипотеза попада конкретния случай, защото са посочени две различни основания при които ползвателите имат правото да придобият собственост - § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Първото касае построена в имота до 1 март 1991 година сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, а второто - имотът да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. Мотиви не са посочени и в Протокола на комисията (без дата), назначена със заповед № 435/31.03.2000 г. на Кмета на Община Монтана, в който са изброени имена на лица по азбучен ред, със становище, че "могат да придобият собственост" без за всеки поотделно да е посочено точно в коя хипотеза попада, а общо е отразено, че лицата попадат под разпоредбите на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Първото законово условие за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1 ; § 4а, ал. 5 или § 4б , ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. Тъй като в ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно, защото е недопустимо по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 година сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. В конкретния случай Удостоверение № 2499 на Председателя на ИК на Общински народен съвет Михайловград, от което ползвателката черпи права е без дата, поради което не може да се проконтролира дали е издадено след влизане в сила на реституционния закон и по-конкретно след приемането на новия текст на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 28 от 3 април 1992 година. Освен това, с него е предоставено право на ползване върху празно място в размер на 800 кв. метра, а с обжалваната заповед е признато правото за придобиване на собственост върху имот с площ от 1041 кв. метра в местността "Парта". Действително Закона за народните съвети е отменен в ДВ, бр. 77/1991 г. и вместо председатели на изпълкоми има други местни органи на държавната власт, но от този безспорен факт не може да се направи конкретен извод, защото подписа за Председателя на ИК на ОбНС Михайловград е със запетая, което означава, че е положен от неизвестно на съда лице и няма данни за делегиране на правомощия или за заместване на титуляра поради отсъствие за определен период от време, което е допустимо, но не е доказано и не е установено дали това лице е компетентно да издава такива документи. Без значение за спора е обстоятелството, че Михайловград е наименован на Монтана с Указ на Президента на Република България № 10 от 18.01.1993 г., обн. ДВ, бр. 8 от 29.01.1993 г. на основание чл. 98, точка 13 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 7, точка 2 от Указ № 1315 за наименованията. Отделно от изложеното до тук, правилно първоинстанционният съд е констатирал, че ползвателката не е извършила плащане на цената по оценителния протокол, поради което правата й да иска трансформация на правото на ползване в право на собственост се явяват преклудирани и същата не би могла да се възползва от новирания срок с разпоредбата на § 61, ал. 1 от ПМС № 456/1997 г. - до 31 януари 1998 година. Правоимащи по § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ, както и по § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ са само тези ползватели, които не са заявили правата си до този момент в предходните срокове и не е проведена предходна процедура по закупуване на предоставен за ползване имот. В обжалваната заповед не е посочено точно по коя молба е произнасянето на Кмета на Община Монтана - ако е тази от 1992 година, повторното разглеждане на същия въпрос е недопустимо, а ако евентуално има друга подадена молба в новия срок от 1997 година (няма приложена такава в административната преписка), разглеждането й по същество също е недопустимо. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,