Решение № 7139 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9515/2014 г.

Решение № 7139 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9515/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на кмета на община Момчилград против решение № 40 от 13.06.2014 г., постановено по адм. д. № 53 по описа за 2014 г. на Административен съд - Кърджали. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Йордан Русев Хаджиев в писмено становище оспорва основателността й. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Кърджали е отменил по жалбата на Йордан Русинов Хаджиев заповед № РД-19-168/16.04.2014 г. на Кмета на Община Момчилград, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС, е разпоредено изземването на недвижим имот № 931 по помощния план за землището на гр. Момчилград и премахване на съществуващите в имота огради и селскостопански постройки. Съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, въпреки че е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Решението на Административен съд - Кърджали е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е достигнал до правилни изводи относно наличие на основания за незаконосъобразност на заповедта по чл. 65 от ЗОбС по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Производството пред Административен съд - Кърджали е било образувано по жалбата на Йордан Русев Хаджиев против заповед № РД-19-168/16.04.2014 г. на кмета на Община Момчилград, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост е наредено изземването на от фактическата власт на жалбоподателя на общински недвижим имот № 931 по помощния план за землището на гр. Момчилград, поради това, че се държи без правно основание. Със същата заповед е разпоредено и премахване на съществуващите в имота огради и селскостопански постройки, както и разчистване на терена. Съгласно разпоредбата на чл. 65 от ЗОбС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Правилна е преценката на съда, че не е спазено първото условие за законосъобразно провеждане на производството по изземване на общински имот е имотът - предметът на изземване да е общинска собственост. Съгласно чл. 5 от ЗОбС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост. Въпреки че актовете за общинска собственост нямат правопораждащо действие, както регламентира чл. 5, ал. 3 ЗОС, спазването на административнопроизводствените правила на производството по изземване на общински имот от фактическата власт на трето лице изисква правата на общината върху имота да са противопоставими на тези на гражданина. Спрямо него общината следва да удостовери правото си собственост, което, с изключение на случаите по чл. 56, ал. 2 от ЗОС, както правилно отбелязва в мотивите си съдът, се извършва с акт за общинска собственост. Липсата на акт за общинска собственост върху процесния имот не сочи на липса на права на общината върху него, доколкото в това производство спор за вещни права не могат да се разглеждат, а само на неспазване на административнопроизводствените правила в производството по чл. 65 ЗОС. Правилно е прието, че административният орган не се справил с доказателствената тежест, която носи в съответствие с разпоредбата на чл. 170 от АПК и не е установил съществуването на фактическите основания и наличието на законовите изисквания за издаване на заповед по чл. 65 ЗОС. Съдът е проявил процесуална активност и в съответствие със служебното начало е дал указания за кои обстоятелства административният орган не сочи доказателства, като е дал възможност за представянето им. Такива по делото не са представени, поради което крайният извод на съда за незаконосъобразност на заповедта по чл. 65 ЗОС е правилен. Правилни са изводите, че в производството по чл. 65 АПК основания по чл. 225а, ал. 5 жт ЗУТ за премахване на строежи не могат да се навеждат. В допълнение на мотивите на Административен съд - Кърджали следва да се посочи и това, че заповедта по чл. 65 ЗОС страда от порок - липса на мотиви. В нея не са изложени фактическите и правните основания за издаването й. В същата, освен разпоредителна част, на практика липсва мотивна част. Посочването на нормата на чл. 65 ЗОС, с която се обоснована волеизявлението на административния орган не означава мотивиране на акта. Всички релевантни обстоятелства от значение за издаване на административния акт следва да се съдържат в мотивната част на същия. Те могат да се съдържат и съпровождащите издаването на административния акт помощни актове, но в случая такива липсват и в друг акт на административния орган или помощните органи. Предвид изложеното правилна е преценката за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради което решението на Административен съд - Кърджали следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд