Решение № 4261 от 20.4.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Техническият специалист трябва да отговаря на следните изисквания: 1. да е завършил съответна степен на образование: а) средно образование с някоя от специалностите по букви "В" или "Д" от приложение 1 или средно образование и допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности, или. Анализът на така цитирания текст показва, че същият не съдържа второ изречение, каквото по същество се оспорва с иницииралата съдебното производство жалба. В този смисъл и доколкото оспорването е насочено към несъществуваща подзаконова разпоредба, жалбата се явява процесуално недопустима за разглеждане. Независимо от наличната неяснота по отношение предмета на оспорване, първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 5 от АПК, а е разгледал оспорването по същество и е постановил съдебен акт, с който също отменя чл. 13, ал. 1, т. 1, б. а, изречение второ, т.е. отменя се несъществуваща правна разпоредба. С оглед на това и доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима жалба, постановеното съдебно решение в тази му част се явява недопустимо и като такова следва да се обезсили, а жалбата против чл. 13, ал. 1, т. 1, б. а, изречение второ от Наредба Н-32/16.12.2011 год. следва да се остави без разглеждане. С допълнително подадената молба от 17.12.2020 год., жалбоподателят ТЮФ Инженеринг ЕООД е оспорил разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 10 в частта: както и свидетелства за проверки по реда на чл. 9, ал. 6. В случая, така оспореният текст е приет и е станал част от подзаконовия нормативен акт на основание § 13, т. 3 от Наредба за изменение и допълнение (НИД) на Наредба Н-32/16.12.2011 год. . Това обстоятелства е било изрично заявено от административния орган, поради което и като административна преписка са представени документите по изменителната наредба . Видно от мотивите на оспорения съдебен акт, за да приеме незаконосъобразност на оспорените текстове на подзаконовия нормативен акт, първоинстанционният съд е анализирал производството по приемане на НИД на Наредба Н-32/16.12.2011 год. в резултат на който анализ е приел наличието на нарушаване на чл. 28, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗНА. В диспозитива на съдебното решение също е обективирана отмяна на чл. 18, ал. 1, т. 10 в частта: както и свидетелства за проверка по реда на чл. 9, ал. 6 . Изменението на наредбата, обн., ДВ, бр. 38 от 2018 год. с което е създадена обжалваната част на чл. 18, ал. 1, т. 10, а именно: както и свидетелства за проверки по реда на чл. 9, ал. 6 изобщо не е било обсъдено и анализирано от решаващия състав на първоинстанционния съд. Изложените в съдебния акт мотиви са изцяло неотносими към оспорването в тази му част, доколкото касаят твърдяни от съда нарушения в друга изменителна наредба, а не в относимата такава. С оглед на това и доколкото мотивите на съдебния акт не кореспондират с действителните фактически обстоятелства, съдебното решение в тази му част се явява неправилно и като такова следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. По отношение оспорването на чл. 18, ал. 1, т. 7 и чл. 24, ал. 1 в частта на текста, обозначен с цифрите 6-10 от Наредба Н-32/16.12.2011 год. се установява следното: Разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 7 е със следното съдържание: