Решение № 2377 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13371/2019 г.

Решение № 2377 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13371/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на А. Йорданов, против решение № 1705 от 7.08.2019 г., постановено по адм. дело № 1741/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта с която искът на Йорданов за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, е отхвърлен за горницата над 600 лв. до пълния претендиран размер от 760 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната му част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на производствените правила и е необосновано. Счита за неправилен изводът на съда, че платеният хонорар е прекомерен. Иска решението в обжалваната му част да бъде отменено с присъждане на обезщетение в пълен размер. Ответникът - ОД на МВР Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С атакуваното решение АС Пловдив е осъдил ОД на МВР Пловдив за заплати на А. Йорданов сумата от 600 лева, представляваща заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по направени пред районен и административен съд, във връзка с атакуване на наказателно постановление № 18-1030-004078 от 31.05.2018 г. издадено от началник група към "ОДМВР" Пловдив, сектор Пътна полиция-Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2019 г. до окончателното й изплащане. В останалата част до пълния претендиран размер от 760 лева, искът е отхвърлен. За да редуцира размера съдът е мотивирал решението си с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ВАС. Посочил е, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване. В допълнение е посочил, че следва да бъде спазен принципа на справедливостта и съразмерността и да се присъди само и единствено такъв размер на обезщетението, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. По тези съображения, съдът е уважил частично иска, като при определяне размера на обезщетението се е позовал на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, но частично неправилен. По делото няма спор относно основателността на претенцията. Административният съд е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на ОД на МВР Пловдив. Спорен е останал размерът на претърпяната имуществена вреда. В хода на производство развило се пред АС Пловдив ответната дирекция е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Настоящата инстанция намира, за неправилно определен размера на присъденото обезщетение. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Съдът правилно е обърнал внимание на института на обезщетението от непозволено увреждане, който не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга и не следва да бъде определян размер под минималния, предвиден в цитираната разпоредба от Наредбата. Настоящата инстанция намира, че решението противоречи на разпоредбата на чл. 18, ал. 2, във връзка чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. Следва да бъде обърнато внимание на обстоятелството, че с отмененото наказателно постановление, освен наложените две наказания "глоби", на ищеца е наложено и наказание - отнемане на 8 контролни точки. Последното препятства възможността от редуциране размер на обезщетението до минимума предвиден в чл. 18, ал. 2 от Наредбата. При съобразяване текстовете от наредбата при материален интерес от 3 020 лева, на каквато стойност са наложени санкции с порочното наказателно постановление, справедливият размер за една инстанция би бил 441, 40 лева. Претендираният и платен от лицето размер е 760 лева, което се явява по-нисък от дължимият по наредбата размер за две инстанции, а именно 882, 80 лева. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в отхвърлителната част, и вместо това да бъде постановено друго, с което ОД на МВР Пловдив да бъде осъдена да заплати на А. Йорданов допълнително 160 лева ведно с лихвата за забава и допълнително 273, 16 лева, представляващи разноски сторени пред първата съдебна инстанция в производството по реда на ЗОДОВ. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора се дължат разноски в претендирания размер от 405 лв. за касационната инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение